Далеч, далеч на север, на място, за чието съществуване не подозира по-голямата част от човечеството, е закътана своеобразна гаранция за оцеляването на света ни.
Там се пази голяма част от храните, без които не можем.
Това е Международното семехранилище на остров Шпицберген в норвежкия архипелаг Свалбард - най-северното населено място на планетата, отстоящо на само 1000 километра от Северния полюс. Там, дълбоко под земята, в сигурността на вечната замръзналост, се съхраняват над 1 милион проби от семена от цял свят.
Това е застраховката за следващите поколения и последна осигуровка в случай, че със света стане нещо много лошо.
От различни видове царевица и ориз до ечемик, боб, картофи и патладжан - в хранилището на края на света има семена от почти всяка страна на планетата. Там е събрана най-богатата колекция от селскостопански посеви на света.
Опазването им е изключително важно за биологичното разнообразие на Земята - загубим ли сорт пшеница, например, той не може да бъде върнат. Все едно динозаври да населят отново планетата.
Не бихме могли да си представим живота дори без храни, за които не се и замисляме, докато ги имаме - като магданоз и лук. Или какво би станало с цялото сладкарство, ако изчезне ванилията.
Да не говорим за основни култури, от които зависи изхранването на цели държави като картофи, царевица и ориз.
Наличието на различни и разнообразни видове и сортове посеви е важно за осигуряване на храна на колкото се може повече хора на планетата.
Също и за посрещане на предизвикателствата, които земеделието ще среща все повече покрай климатичните промени, водещи до дълги суши или прекомерни валежи - наличието на различни сортове позволява да се нагоди поне някой от тях за новите условия.
За хората също така е важно да ядат различни храни, защото те осигуряват разнообразни хранителни вещества.
Целта на подобно хранилище да подсигури точно този ценен генетичен материал от селскостопанските култури на планетата ни както в случай на голяма катастрофа, включително падане на астероид или ядрена война, така и на по-малки сътресения.
По принцип по цял свят има хранилища за семена, но това в Свалбард е планът Б за всички тях. Там се изпращат семена, които дублират съхраняваните в 1700-те генни банки в различните страни по света.
А необходимост от подсигуряване има. Хранилищата зависят както от човешки фактори като финансиране и мениджмънт, така и от външни - природни бедствия и войни. Или някакъв Армагедон.
Ако звучи прекалено апокалиптично - хранилището вече е било ползвано - при войната в Сирия.
Заради конфликта, банката на Международния център за земеделски проучвания в сухи райони не може да поддържа генното си хранилище си в Сирия и не може да осигурява семена. Затова през 2015 г. центърът изтегля някои от семената, които държи в Свалбард, Те са засети в Ливан и Мароко и така са умножени.
След това част от тях са върнати в Международното хранилище, а други - преместени в други банки, за да са в "обръщение". Засега това са и единствените използвани семена от складовете на Свалбард.
За да се опазят семената, те трябва да са замразени постоянно.
А това значи, че всяка грешка или инцидент на по-топли места, където минусовите температури трябва да се поддържат изкуствено, може да доведе до унищожаването им.
Затова и от 2008 г. Международното семехранилище в Свалбард, построено на 3 км от столицата Лонгиърбюен започва да приема семена от цял свят. То е продължение на норвежката генна банка - от 1984 г. Норвегия праща дубликати на собствените си семена в изоставена мина край основния град на архипелага.
Постепенно се решава на мястото да има световна банка, за чието изграждане правителството на Норвегия плаща 8.8 млн. долара.
Семехранилището се управлява норвежкото правителство, неправителствената организация Corp Trust, която се занимава с опазване на разнообразието на посевите, и NordGen - общ център за генетични ресурси за скандинавските страни, който също се занимава с опазване на биоразнообразието.
Първите две плащат и за поддръжката на банката, така че тези, които оставят семена там, не дават пари за съхранението им.
Свалбард е известен с това, че е населен от повече бели мечки, отколкото хора. И че там не е позволено да се умира - толкова на север в Арктика земята е вечно замръзнала и освен че трудно се копае, в нея нищо не се разлага, а микроорганизмите се запазват. Дори е открит съхранил се замразен вирус на испанския грип при погребан преди век човек.
Когато някой от жителите на Свалбард е към края на земния си път, се налага той да бъде пратен със самолета в Норвегия, същото става и с тялото, ако почине внезапно на архипелага.
Това е и причината Международното семехранилище да е точно там - пермафростът, който гарантира, че замразените семена ще останат на студено дори и нещо да се случи с изкуствено поддържаните минус 18 градуса.
Цената на съхранението също пада по тази причина - при естествения фризер, в който са складовете. Освен това околността е от твърда скала.
И макар в годините преди пандемията туризмът в Свалбард да беше в сериозен възход, отдалечеността му е също е плюс - тук няма как да има прекалено много хора и е по-трудно нещо да се обърка от човешка намеса. На архипелага живеят едва около 3000 души. Далеч е и от потенциални войни и дори бедствия. Районът е и геологически стабилен, а влажността е ниска.
Самото хранилище е изградено под формата на тунел, на 100 метра във вътрешността на планина, а входът е извън нея. Освен това е високо - на 130 метра над морското равнище, което би трябвало да гарантира защита срещу наводнения, дори и при най-лошите сценарии по линия на глобалното затопляне и топенето на ледниците, включително и тези на самия архипелаг.
За последното са взети и допълнителни мерки, след като през 2016 г. след обилни дъждове и високи температури водата навлезе дълбоко в подстъпите на хранилището. То е конструирано за възможно навлизане на вода - входът е цели 100 метра.
Идеята е, че докато стигне до самото хранилище, водата ще замръзне заради пермафроста наоколо. Затова и при наводнението семената не са засегнати.
Обезпокояващо е обаче, че водата успява да нахлуе на 15 метра във входа преди за замръзне. Следва подсигуряване - премахват се източниците на топлина в самия тунел, стените се осигуряват с водоустойчиво покритие и се правят външни канавки за дренаж.
Хранилището има и взривобезопасни врати, а покривът и входът са с неръждаема стомана, огледала и призми. На мястото няма постоянно персонал.
Капацитетът на хранилището е за над 4.5 милиона вида посеви. Всяка съхранявана култура съдържа средно 500 семена и така могат да бъдат складирани 2.5 милиарда семена.
В момента там има над 1.1 милиона проби от цял свят.
Те включват неописуемо разнообразие - бамя, хибискус, акация, киви, десетки треви, чесън, праз,амарант, ябълки, лайка, пъпеши, босилек, спанак, цвекло, ряпа, зеле, кейл, синап и какво ли още не.
Те се съхраняват в запечатани трипластови пакети от фолио, които се слагат в пластмасови контейнери, а те - на метални лавици. Всяка страна има собствен отсек.
Страните или банките, които искат да предадат материал за съхранение, трябва да отговорят на изисквания националното и международното законодателство, които определят кои семена следва да бъдат съхранявани и на какви условия да отговарят.
Веднъж предадени, страната или институцията продължава да ги притежава и да има контрол над тях - само депозиращият има право да отваря кутиите със семена или да ги оттегли от хранилището.
А тези, които имат интерес да изучават семената - изследователи, хора, които създават нови сортове и т.н., не могат да влизат в хранилището без разрешение на собствениците на семената, т.е. на банките, които са ги депозирали.
Температурата от минус 18 градуса в помещенията и ограниченият достъп на кислород осигуряват ниска метаболитна активност и така забавят стареенето на семената.
За температурата се разчита на електричество, добито от мините за въглища, на които е богат самият Свалбард, но дори и то да спре по някаква причина, вечната замръзналост трябва да осигури същите условия поне за известно време.
Нужни са няколко седмици, за да се изравни температурата в банката с тази на заобикалящата я скала - минус 3 градуса. След това обаче ще отнеме цели две столетия, за да се затоплят складовете до нула градуса.
Затова и се смята, че така построено, хранилището може да опази повечето от основните посеви на Земята за стотици години, а най-важните семената биха могли да оцелеят хиляди години.
И оцеляването ни да е една идея по-сигурно.
