Мая Донева на 31 години. Тя е обучител на свободна практика в сферата на гражданското образование, човешките права и младежката активност. От две години се занимава със социално предприемачество.
Заедно със Стояна Стоева основата The Social Tea House - Чайната, която дава първа работа и менторска подкрепа на младежи без родители.
Завършила е MBA в Cardiff Metrpolitan и е бакалавър в сферата на комуникациите. Занимава се неформално с тренинги за гражданска активност и социални иновации, обучения по креативност.
Какви хора посещават чайната?
Всякакви хора идват при нас - от ученици, които в междучасието пият лавандулова лимонада, до дядовци, които играят шах по няколко часа над чаша чай. Били сме домакини на политически дебати и момински партита - буквално всякакви хора идват при нас.
Какво изниква в съзнанието ти, когато чуеш "семейство"?
Топлина, уют, подкрепа, любов. Изникват образите на децата и съпруга ми, докато ядем диня на плажа.
Какво си представяш, когато чуеш думата „дом"?
Представям си аромат на портокалови корички пред камината. Сигурност, любов и споделеност.
Как обичаш да приготвяш чая си?
Обичам да експериментирам с билки и плодове. Любимият ми чай е лавандулови ябълки- нещо, което на майтап измислихме в Чайната заради огромните количества лавандула, които по грешка купихме. Стана невероятен чай, нещо като наша запазена марка. А иначе най-важното нещо за чая е да го прави някой с топло сърце и с мисъл за теб - тогава просто има друг вкус.
Коя е най-голямата ти победа?
Предстои. Имам малки победи на които се радвам ежедневно - Чайната например е огромна победа на нашия екип - победа над предразсъдъци, институции и стереотипи.
С какво сегашните млади са различни?
С това, че едновременно хем имат свобода, хем нямат - заради технологии, социални медии и анонимността, която върви с тях. Смятам, че креативноста еволюира у младите хора, но все по-трудно намира път сред многото информация, която ни залива. Иначе младите са си млади във всяка епоха и век - енергични, критични и любопитни.
Защо се занимаваш точно с това?
Защото искам е най-краткият и честен отговор. Не мога да не се занимавам с това. Видях проблем, видях как мога да помогна да се реши и нямам право да не опитам да помогна и да дам всичко от себе си, за да се случи промяна.
Какво си казваш, когато оплескаш нещата?
Ядосвам се, обвинявам се и после се събирам за започна отначало. Оплесканите неща не винаги са лоши, просто сменям перспективата.
