Демонстрираното от гръцкото правителство желание за споразумение с европейските кредитори засега се посреща с противоречиви сигнали. Източници от еврозоната твърдят, че шансовете за сделка са 50 на 50, макар че Атина е склонна да направи повече реформи, отколкото в отхвърления с референдум предишен вариант на споразумението.
Редица правителства от еврозоната "изпитват сериозни съмнения по ангажимента на Гърция да приложи ефективно реформите", коментира държавният секретар във финансовото министерство на Холандия Ерик Вибес.
„Гърция трябва да даде гаранции, че ще приложи обещаните реформи, след като предишните правителства на страната не успяха да изпълнят ангажиментите си", посочи и австрийският финансов министър Ханс Йорг Шелинг.
В. "Билд" съобщава за разногласия по темата между германския канцлер Ангела Меркел и финансовия й министър Волфганг Шойбле, известен с твърдата си позиция спрямо кредитирането на Гърция. Междувременно Франция е склонна да приеме схемата "пари срещу реформи", заставайки на страната на Ципрас.
Тази вечер министрите на еврозоната ще обсъждат въпроса. Предстои ключово заседание на Европейския съвет в неделя, 12 юли, в което лидерите на съюза трябва да решат бъдещето на Гърция - като приемат или отхвърлят програмата за реформи, одобрена късно снощи от парламента в Атина след бурни дебати и многолюден протест.
Ако решението е положително, предстои парламентите на редица страни от еврозоната да одобрят споразумението.
Срещу ангажимента за намаляване на разходите, оптимизиране на администрацията, пенсионната система и данъците, Гърция ще получи 58 милиарда евро в следващите 36 месеца, за да избегне фалит.
Според източници на в. Wall Street Journal обаче, сумата може да нарасне до 70 - 80 милиарда евро.
Ремонт на кабинета?
Разнобой настана сред управляващата партия СИРИЗА, сред като 17 депутати се отклониха от повелите на Ципрас и гласуваха срещу плана за реформи. Политическите анализатори очакват скорошен ремонт на кабинета в отговор на съпротивата.
Правителството на СИРИЗА възнамерява да извърши реформи на стойност 12 милиарда евро, основно с повишаване на ДДС за редица услуги, сред които хотелиерските и корпоративния данък, приватизация, промяна в пенсионната система - именно мерки, които гърците отхвърлиха с референдума.
Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд - тройката кредитори, вече подкрепиха плана. Това е третата спасителна програма, която Атина получава, за да избегне фалит. Към момента държавният дълг на Гърция представлява 180 на сто от БВП - или 315 милиарда евро.
