Изображенията на лъва са толкова често срещани в изкуството, че не могат да бъдат пропуснати. Всеки, който е бил на площад Трафългър в Лондон знае, че туристите обикновено се насочват към една определена забележителност - двойката огромни бронзови лъва, всеки от който тежи седем тона. Те са дело на британския скулптор и художник Едуин Ландсир, който е използва тялото на умрял лъв в Лондонския зоопарк като модел. Лъвовете на Трафългър са от 1867-а година.
Един от символите на съвременна София е Лъвов мост, който е "пазен" от четири бронзови лъва.
Те са дело на Вацлав Прошек, всеки от тях тежи над един тон и струват колосалните за времето си 260 хил. златни български лева. Самите лъвове символизират четирима обесени български книжари. Лъвовете пред столичната Съдебна палата на свой ред са пазители на справедливостта, а авторът им е Величко Минеков.
Композицията на Ландсир е сред най-известните в западното изкуство, а Лъвов мост и другите лъвове из града са емблематични за София. Разбира се, освен тях има и много други в европейските градове.
Питър Дойг
Лъвовете често се появяват като верни спътници на Свети Йероним Блажени. Рубенс рисува драматичен лов на лъвове, както и Делакроа. Междувременно забележителен оранжев лъв се появява в картината на шотландеца Питър Дойг, която прилича повече на халюцинация.
Лъвовете са и основен елемент в хералдиката.
Древна бронзова статуя на крилат лъв е старият символ на Венеция. Накратко - списъкът с лъвове в изкуството е безкраен, дори и в България - над "Съединението прави силата" има коронован лъв, подкрепян от два по-големи. Гербът на град Стара Загора е лъвица с малко лъвче, вградени на така наречения "френски щит". Първоизточникът е каменен барелеф със същата композиция.
Какво означават всички тези изображения на лъвове и кога стават толкова популярни? Изложба в Британския музей в Лондон, наречена "Да живееш с боговете", дава отговор на въпросите. Оказва се, че лъвовете са част важен компонент във визуалното изразявана общо взето откакто има изкуство.
Доказателството е в малка скулптура от слонова кост, висока 31 см, която изобразява хибридно същество с човешко тяло и лъвска глава. Статуетката е отпреди 40 хил. години. Фрагментът е открит в пещера в Югозападна Германия през XX век. След мъчителна реставрация е възстановен приблизителният й вид и е наречена "Човекът-лъв". Според кураторът на изложбата това е шедьовър с изключителна духовна сила.
Прасците на фигурата изглеждат така, сякаш стои на пръсти, а зад едното ухо се вижда малка бразда, която се образува, когато животното наклони ушите си, за да се заслуша. Така че това създание изглежда бдително. Освен това не е човек с маска на лъв, лъвската глава е изключително детайлна.
"Човекът-лъв" най-вероятно е вдъхновен от наблюдение върху европейските пещерни лъвове, които въпреки че в момента са изчезнал вид, са били многобройни през Ледниковия период.
Те са били най-могъщият хищник по тези земи. А скулптурата е уникална комбинация от най-силното същество, направено от най-големия бозайник. Възможно е, разбира се, тя да е била част от по-голяма творба, която не може да бъде пресъздадена.
Статуетката датира от много отдавна - от един мъгляв период преди изобретяването на писаното слово. Бърза разходка из Британския музей показва, че дори и след появата на писмеността, лъвовете играят много важна роля. Там се намират още древни лъвове - например Лъвът от Книдос, колосален мраморен звяр от елинистичната епоха. Той датира от IV до II век пр.н.е. Бил е част от надгробен монумент в град Книдос, в момента в Югозападна Турция. Уникалното за него е, че очите му са били направени от стъкло.
Лъвът е един от най-важните мотиви в античното изкуство. Той доминира в творбите от Източна Европа и Близкия Изток. Тогава се оформят две версии на лъвската мощ.
Първият преобладава в Древен Египет и след това - в Древна Гърция. В тези периоди скулптурите представят величието и тържествеността на лъва. Той обикновено е внушителен, но и грациозен. В Асирийския период и Ахемедимската империя изобразяването на лъва е много различно. Творците предпочитат да изобразят жестокостта на звяра и неговата ярост. По тази причина той е изобразяван като ревящ, нападащ, ръмжащ с отворена паст.
Ищар, асирийската богиня на войната, например е представена като колосален лъв-пазач - статуята тежи 15 тона. Тя е пазила входа на своя храм, построен от Ашурнасирпал Втори в Нимруд - древен асирийски град, чийто останки се намират на 30 км от Мосул, Северен Ирак. Статуята представлява кошмарно видение с пет крака, гъста грива и зловещо изражение. За съжаление, "братът" на Ищар е унищожен от Ислямска държава.
Свирепият лъв намира място и в древна Вавилония.
В древния град Вавилон е открита композиция от стъклени плочки, които изобразяват друг разярен звяр. Гордо крачещ, той е украсявал трона на Небучаднезар II, който е управлявал от 605 до 562 година пр.н.е.
"Златната ера" в изобразяването на лъвове обаче настъпва по време на нео-асирийската династия, която управлява в Близкия Изток от IX до VII век пр.н.е. Едно от най-големите съкровища, намирани от този период, е композиция от гипсови стенни пана, пресъздаващи лов на лъвове. Това е сложна поредица от сцени, в които царят и неговите придворни, с помощта на войници и пазачи улавят могъщите животни и се канят да ги заколят. Това със сигурност е била реално разиграла се сцена, част от природата и хората, уловена в едно.
За съвременния наблюдател тези картини будят единствено възхищение. До огромна степен това се дължи на представянето на лъвовете като подчертано силни и мощни животни, които са си заслужили прозвището на "царе на животинския свят".
