Когато в първите летни дни на 1914 г., атентаторът Гаврило Принцип убива престолонаследника на Австро-Унгария в Сараево, той несъмнено се е надявал да предизвика пожар. Пожар, който да привлече вниманието на света към каузата на сърбите в Босна и Херцеговина.
Пожарът, който Принцип запалва обаче, се разпространява със скорост и в мащаби, които никой човек в тогавашна Европа не е можел да предвиди. Само за два-три месеца всички Велики Сили се оказват във война помежду си. Правителствата бързат да успокоят гражданите – войната ще свърши до Коледа.
Прави са за празника, пропускат да уточнят, че става дума за Коледата на 1918 г.
Една от причините за тази заблуда е развоят на Балканската война. Между 1912 и 1913 г., само в рамките на няколко месеца се водят две войни на Балканите. Активните бойни действия приключват за броени седмици, а останалото е позиционна война. Прогнозите са че същото, но в по-голям мащаб, ще се случи и в новата война (която тогава все още не се нарича Световна). Четири години след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия (28.VII.1914г.) и ефектът на доминото повлича Европа към бездната на кръвопролитията, глада и болестите, които са в сърцето на всяка война, най-сетне е подписан мир.
Войната струва на света над 16 000 000 убити (според други изчисления са 20 милиона), както и още между 50 мил. и 100 милиона загинали вследствие на инфлуенцата (испански грип), разпространила се заради войната.
Икономиките на замесените държави са изтощени, а на загубилите – сринати. Три велики империи – Руската, Османската и Хабсбургската, престават да съществуват. Колониите по цял свят започват да надигат глас срещу своите европейски господари. В Русия започва революция, чийто последици ще предопределят съдбата на стотици милиони хора по цял свят.
Макар Втората световна война да е далеч по-мащабна, кървава и разрушителна, Първата световна война, наричана преди 1939 г. "Голямата война", остава най-важният и съдбоносен конфликт в световната история.
Да се предадат адекватно причините и ходът на Голямата война в една статия е дело непосилно и ненужно. Далеч по-интересно за съвременния читател е да разбере защо именно Първата, а не Втората световна война е по-съдбоносния конфликт от гледна точка на дълготрайни военни, социални и икономически последици. За тази цел, по-долу в няколко отделни параграфа ще очертаем основните промени, които Голямата война донася и които и досега чертаят съдбата на големи части от света.
Във военно отношение Първата световна война се явява първият наистина индустриален конфликт в човешката история. Това има огромно значение както за развитието на военните технологии, така и за отражението на войната върху обществото – като се започне от колосалния брой жертви, мине се през преструктурирането на индустрията и се стигне до поредицата нововъведения.
Трудно ще е да се изброят всички тогавашни технически достижения, които се появяват или намират за пръв път широко приложение във военното дело. Първата световна война е конфликтът, който превръща авиацията в ключов елемент от военното дело, издигайки я наравно със сухопътните сили и флота.
Войната довежда до появата на танковете, които завинаги променят облика на сухопътните конфликти. Пак по това време се появяват и първите самолетоносачи. В хода на Голямата война са разработени и основите за повечето конвенционални и неконвенционални тактики, използвани от въоръжените сили по света и до сега.
Именно поколението, израснало в окопите, след това ще ръководи военните действия по време на Втората световна война на базата на опита, придобит в Първата. Списъкът е дълъг и предълъг.
От гледна точка на индустрията, войната поставя невъобразимо напрежение на плещите на дотогавашното производство. Необходимостта от адекватно обезпечаване на въоръжените сили създава нови стратегически и логистични императиви, които предопределят връзката между производствен и военен потенциал и до ден днешен.
От обществена гледна точка, впрегнатата във войната промишленост е тази, която ражда истинската работническа класа на XX век, на която е съдено да изиграе ключова роля в политическите процеси и на изток и на запад.
Пак по тази линия се развива и движението за равенство и политически права на жените, които настояват, че след като могат да бъдат експлоатирани наравно с мъжете във фабриките, имат право и на равен глас по политическите и социалните въпроси.
Извън икономическите и социални параметри войната оказва колосално влияние върху политическото развитие на целият свят. Една от най-важните последици на Голямата война е превръщането на САЩ в световна сила, равна и дори надминаваща Великобритания и Франция – двете големи победителки в Европа.
Успоредно със САЩ, от пепелищата на Първата световна война се издига и СССР – колосалната комунистическа империя, чийто опит за изнасяне на "революцията" зад граница ще промени завинаги хода на историята във всички части на света – като се започне от Латинска Америка и се стигне до Индокитай.
Пак на Голямата война държим създаването на съвременните граници в Близкия Изток, Северна Африка и Централна Азия. Всички конфликти в историята на тези региони са пряка последица от решенията, взети в Париж през 1918 г.
Същото важи и за колониите на Германия, прехвърлени под контрола на Великобритания и Франция и последвалите в тези колонии войни – граждански или антиколониални.
Първата световна война води до окончателната еманципация на Канада и Австралия от Великобритания и поставя основите на движението за независимост на Индия. Пак Световният конфликт е "виновен" за началото на процеса на деколонизация в световен мащаб.
В рамките на Голямата война се заражда и японската имперска амбиция, довела през 30-те и 40-те години до кървавите войни в Индокитай, Китай и Индонезия и последвалия сблъсък със САЩ за контрол над Пасифика.
Отражения има в не по-малка степен и в Европа. Голямата война води до поредица от национални катастрофи на Стария континент. За нас българите нещата са пределно ясни – губим излаза на Егейско море, Западните покрайнини и Струмишко, армията ни е разформирована, а десетки и дори стотици хиляди бежанци, най-вече от Македония, се насочват към родината ни.
Десетки хиляди умират във войната, често се пренебрегва и броят на инвалидите. Най-тежката последица обаче остава смазването на националния дух, което и до сега остава неизлечима рана в българското национално самосъзнание.
Макар националната ни катастрофа да е важна за нас, тя съвсем не изпъква със своята трагичност поставена редом до другите сходни процеси в Европа.
Седемдесет процента от унгарците остават да живеят извън Унгария. Германия губи около 23% от териториите и значителна част от населението си, както и всичките си колонии, а най-богатата й територия в Рейнланд е окупирана от Франция. Австрия остава едва 1/10 от своята предишна територия, а Османската империя на практика изчезва.
Новосъздадените държави също не са лишени от проблеми. Полша и Украйна ще воюват за преразпределение на своята обща граница. Чехи и словаци влизат в остри противоречия относно общата си държава. Хърватите и словенците са прехвърлени под сръбска власт без да бъдат питани, а за босненците дори не се споменава в името на новата им държава – кралство на Сърби, хървати и словенци. Същото важи и за Черна гора, която е заличена.
Като стана дума за Украйна, именно след 1918 г. се създава и националния и църковния въпроси, които в момента са актуален проблем между ЕС и Русия.
Балтийските републики Литва, Латвия и Естония също влизат в противоречия с руснаците относно граничните зони и съдбата на малцинствата – проблеми, които в момента са ключов фактор в отношенията между НАТО и Русия. Пак като резултат от ПСВ се появява и конфликтът между Гърция и Турция, който прераства в открита война през 20-те години и след това отново се разраства през 70-те относно съдбата на Кипър.
От политическа гледна точка Голямата война е пряка причина за появата на фашизма, националсоциализма, комунизма и техните течения в различните части на света.
Авторитаризмът се превръща във водещ политически модел за Европа в измерения, съпоставими със състоянието на Близкия Изток днес. Успоредно с радикалните леви и десни политически течения, войната носи промяна и в разпределенията на гласоподавателите, разслоението в старите двупратийни политически модели и в крайна сметка до даването на право на глас на жените в Европа и по света. Еманципацията на жените и еманципацията на народите като цяло е един от най-важните исторически "продукти" на Голямата война – платен с цената на много кръв и страдание.
Всички тези фактори са в основата на настоящия световен политически ред, който и до днес продължава да се движи от някои от основните принципи, залегнали в мирните преговори след края на войната.
В този смисъл, няма как да не споменем и появата на Обществото на народите, наследено след ВСВ от ООН като първи в историята, макар и със съмнителен успех, опит за налагане на една наднационална институция, която да съхрани глобалния мир и да защити човечеството от произвола на тази или онази държава.
Макар идеалите, с които Удроу Уилсън да създава ОН да са отдавна сведени до пожелателно клише в политическите изказвания на Г20, за човечеството все пак остава надеждата, че посланията на онези, преживели Голямата война, ще доведат до създаването на свят, в който конфликтите да се решават без кръвопролития.
