Санстефанска България и неслучилият се национален идеал

Всяка година около 3 март винаги има множество спорове - дали това трябва да бъде националният празник на България, дали не е срамно, че чужда армия ни освобождава, дали със Санстефанския мирен договор руснаците всъщност не правят мечешка услуга на България, дали след Освобождението не започват да третират Българската държава като свой сателит (и така до ден днешен)...

Поводите за спорове са много. Едно обаче е сигурно. 3 март 1878 г. поставя началото на Третата Българска държава и е символ на онази голяма мечта за Голяма България, за Санстефанска България която ще дава повод за обединение на поколения българи след това.

Да, няколко месеца след подписването на този предварителен договор по време на Берлинската конференция мечтите за обединена и силна България ще са сринати със земята, а териториите, населявани с българи, ще бъдат разделени на 7 части, а самото ново българско княжество остава подчинено.

Това разделение обаче по-късно ще е причината българите от онова време да имат в сърцата си стремежа да съберат разпокъсаните парчета от родината си и да върнат тази митична територия на Санстефанска България.

След убедителните победи на руската армия, подкрепяна от българското опълчение, струи оптимизъм. На 31 януари 1878 г., е подписано примирие с османците и руската дипломация започва да подготвя мирен договор, който да постави началото на новата българска държава, да осигури придобивки за себе си, за Румъния, за Черна гора и за Сърбия.

Още преди да бъде сключено примирието, граф Николай Игнатиев, дотогавашния руски посланик в Цариград, изготвя два варианта на бъдещия договор за мир – умерен, който да се прокара по-лесно и да осигури умерените цели на Русия към момента и радикален, предвиждащ независимост за България и огромни териториални придобивки за Гърция, Сърбия и Черна гора.

Император Александър ІІ предпочита все пак по-умерения вариант. Канцлерът Горчаков изказва мнение, че тази версия на договора е толкова скромна, че очаква да бъде приет без уговорки от другите Велики сили. И единственото притеснение на руското правителство е как общественото мнение в страната, очакващо много повече, ще приеме толкова умерен вариант.

Още обаче с Одринското примирие се подписва съдбата на Санстефанския мирен договор. Нито една от Великите сили не харесва текстовете в бъдещото споразумение между Русия и Османската империя.

Знаейки тогава, че този договор ще е просто временен, граф Игнатиев започва да подготвя очертанията на свободната българска държава. При чертането на граници основните съображения не са етническите реалности, а стратегически и други "висши съображения".

Такава е позицията и на руското правителство. То допуска Цариград да си задържи част от Косово, а в замяна на това Сърбия е компенсирана с български земи.

По този начин сърбите получават Ниш, а Румъния - Северна Добруджа (като утешителна награда за крал Карол I за загубата на Южна Бесарабия в полза на руснаците). За да не се сърдят българите, в техните бъдещи земи се включват други земи, където обаче мюсюлманското население е повече от християнското.

Каква е целта на тези териториални "кръпки" и раздутата територия, която България ще получи? Благодарността на българския народ към Русия - поне такава е идеята на граф Игнатиев. За сметка на това тези, които разрушат този блян, ще загубят влиянието си по тези територии.

Междувременно преговорите започват. На 13 февруари в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият - Сабдулах бей, посланикът на Османската империя в Берлин.

Срещу тях от руска страна стоят граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград.

Още от началото преговорите вървят трудно. На 24 февруари се изпраща руски отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул.

Там, в къщата, където е настанен граф Игнатиев, преговорите продължават. Междувременно в Сан Стефано пристига и Великият княз Николай Николаевич – главнокомандващ на руските войски.

На 28 февруари преговорите са прекъснати. Пълната липса на напредък в дипломатически план кара руската страна да заяви, че няма да седне повече на масата за преговори, а граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено.

Така в околностите на Сан Стефано руската армия се строява на линия в посока Цариград, подготвяйки се за марш. Въпреки че това е просто блъф, демонстрацията на сила сработва и османците се връщат на масата за преговори далеч по-склонни на отстъпки.

Най-сетне, на 3 март (19 февруари ст. ст.) прелиминарният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците настояват той да се подпише именно на тази дата в чест на годишнината от възкачването на император Александър II на трона в Петербург.

Няколко месеца след това, недоволните от Санстефанския мирен договор Велики сили свикват Берлинската конференция и прекрояват за пореден път картата на Балканите. В следващите над 50 години тя ще се променя многократно.

От 3 март 1878 г. обаче българите получават признанието за своята държава. Тя не става факт веднага, след този договор пред държавата предстои дълъг и труден път на себеутвърждаване, трагедии и национални катастрофи, но именно тази дата дава мечтата за голяма България - онзи национален идеал, който ще обединява българите поколения наред.

#163 joro7 04.03.2018 в 22:27:25

Срам ме е, че това ни е националния празник - на непрекъснато лъгани слуги. А си имаме и 6-ти и 22-ри септември.

#164 GETI 05.03.2018 в 01:15:11

как щяхме да имаме и 6-ти и 22-ри септември, без 3-март - не знам. ..както каза вчера кметицата на Казанлък: По площадите на България звучат имената на загиналите хиляди руски воини и български опълченци. И още: Българският народ винаги ще бъде готов за своя 3-ти март. Кой както иска, така да го разбира. Аз го разбирам по определен начин. Време е българският народ да поработи за своя нов 3-ти март и да възстанови суверенната си държава, в която само той и единствено той, в качеството си на суверен, може да решава кое е добро за него и кое не е... изобщо, много хубаво слово

#167 TheRock 05.03.2018 в 10:23:07

GETI | 05.03.201801:15 Не знаеш, защото не си вече българин, ако някога си бил!

#168 TheRock 05.03.2018 в 10:26:52

BaronVino | 05.03.201809:44 Пак започна с глупостите! Руският шовинизъм и имперска надменност опорочи и този празник, помогнаха и българите-руските слуги тук! Трети март е празник на свободата на България, добита със жертвата стотици хиляди българи, загинали за свободата! Трети март не е празник на руското освобождение, случило се по милостта на руския император, тогава когато на него му е угодно, след 10 ДЕСЕТ руско-турски войни!

#173 TheRock 05.03.2018 в 12:15:58

BaronVino | 05.03.201811:15 Хайде да не коментираме глупостите на Путин! Русия не може да даде на света модел към който хората да се стремят, докато САЩ дава такъв модел. Модела на Русия е пиене на водка и ядене на кисели краставички и като ги свършат нападат съседите, за да вземат техните.

#174 SamVaims 05.03.2018 в 12:52:25

"Русия не може да даде на света модел към който хората да се стремят, докато САЩ дава такъв модел." Съгласен. В цялата история на мизерното си съществуване Русия е дала на света само две качествени неща - автоматът Калашиков и играта Тетрис.

#175 TheRock 05.03.2018 в 12:59:27

За "калашника" не съм съгласен! Той е измислен от Уго Шмайзер и е разработен от него. Калашнков е неграмотен руски селянин, но пък правоверен комунист и така му приписват разработката. Дълбока и много мръсна е руската душа!

#176 follow_the_cash_flow 05.03.2018 в 13:08:57

Русофоба е болен, неадекватен човек, който няма обективен пиглед върху действителността и не може да води никскъв дебат по никаква тема. Това всъщност важи за хората страдащи от психични разстройства - фобии. Дали са конкретно русофоби - няма значение. Някой от вас въобще в състояние ли е да прочете заглавието на темата ????

#177 TheRock 05.03.2018 в 13:11:36

follow_the_cash_flow | 05.03.201813:08

#178 dedo adji 05.03.2018 в 14:50:37

.... Русофоба е болен, неадекватен човек, който няма обективен пиглед върху действителността и не може да води никскъв дебат по никаква тема. .... фкф, ти по-здрав ли си, че не спря да дебатираш с идиотското паве? Не си ли чувал, че луд умора няма? Като му уйдисваш на (без)акъла, натрупахте колективно половината коментари.

#179 GETI 05.03.2018 в 15:23:17

166BaronVino | 05.03.201809:44 След близо 170 коментара по темата 140 години по-късно, има само един извод. Проблем с тази дата, основно имат висчки фоби и фили... ******** по- напред се опитах да обясня нещо за нпо-тата,но май не ме разбра. ние не се делим на фили и фоби,нас НИ делят на фили и фоби, има разлика! днес фило-фобията е инструмент за разединение и геополитическата експанзия.или както някой каза - "Много „фоби” – хилава нация" не може двама човека от едно НПО могат да се изправят срещу авторитета на председателя на Народното събрание, за когото са гласували например 1 милион души? и те оспорват неговия авторитет. някой плаща на НПО, за да вършат нещо! трябва да се знае дали това нещо е в интерес на гражданите на държавата, или напротив. тези организации ни правят на луди, и правителство и държава - а народът се ошеметява! някой някога питал ли се е, как така Трети март разединява нацията, когато Трети март е ден на възстановяването на българската държава и възстановяването на българската нация. участието на руски и други чужди войски в Освободителната война не променя тая истина. днес(заради новите ни съюзници) се неглежира възстановяването на българската държава затова, че тогава е участвала Русия,ако бе участвала Англия например-всичко би било точно. ето така се разделя нация на фили и фоби.

#180 GETI 05.03.2018 в 15:25:22

Mako | 05.03.201811:48 Истината е, че без да зачеркваме датата трети март, трябва да определим друга дата, която не разделя толкова драматично обществото ни, за национален празник - 6 и 22 09 стават чудесно. А най-добре / според мен/ - 24 май. ******* нямам против 24 май...но виж, за други -не съм сигурен.това се мъча да обясня и на BaronVino. защото,както 3-ти март,така и 24 май имаме обща положителна история с Русия.а това е в ущърб на политика на новите ни "партьори" - българите са дали славянския език на Киевска Рус, а по-късно на цяла Русия! - създадената в България християнска култура спомага за християнизирането на Киевска Русия. - покръстителят на Русия Св. княз Владимир приема християнството от българите. - първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи. - митрополит Михаил Болгарин, живял в Киев някъде до края на Х в., е въвел сред новопокръстения руски народ старобългарския като богослужебен и държавно-административен език. първият от общо 8 български архиереи, най-известният от които Киприян, служили като великоруски митрополити в различни периоди от време. - Киприян въвежда в Русия Патриарх-Евтимиевата правописна реформа, с което преодолява опитите за налагането на католицизма в земите на Западна Русия. как ще звучи в евроатлантическите уши "Честит Празник 24 май на вси славяни!",когато един от президентите ни евроатлантик -Стоянов,бе за смяна на кирилицата ни с латиница,а друг евроатлантик каза "майната му на православието"?!

#181 follow_the_cash_flow 05.03.2018 в 16:45:25

Задължително ли е да е свързан с нашата история? Аз предлагам датата на нахлуване на немските войски в ссср. Със сигурност няма нищо русофилско и тр. да е ок

#182 TheRock 05.03.2018 в 19:47:32

dedo adji | 05.03.201814:50 Дментирал лайнар!

#183 deowin 05.03.2018 в 21:25:51

20 страници превъзбудени коментари и ожесточени битки на хора, които в същината си са абсолютно еднакви, защото точно еднакво силно (тоест, практически изцяло) се самоидентифицират с някаква държава, заради което им е толкова важно да спорят какво, аджеба, следва да означава този национален идентитет. Конкретно в случая, едните спорят, че трябва да сме благодарни на "руснаците" (каквото и да означава това), че са ни "освободили" и са ни дали шанса да сме "българи", другите спорят, че трябва да мразим "руснаците", защото са ни "освободили" единствено заради техни си националистически цели, а не за да ни дадат свободата да сме "българи". Разлика в двете позиции може и да има, но, от моя гледна точка, тя е несъществена. В същото време определени fake news медии предлагат свеж, реалистичен и уравновесен поглед върху този толкова банален начин да управляваш сивите маси като ги вкараш в безспирни и напълно безплодни препирни относно измислени, изкуствени, но охотно приемани от тълпата конструкции като "националност": https://www.youtube.com/watch?v=F9qF6FvwrHI

Новините

Най-четените