Почти никаква подкрепа не срещат идеите за конституционна промяна, която да засяга смяна на националния празник.
Това показва социологическо изследване на "Галъп" чрез интервю "лице в лице" с таблети за периода 3-11 август сред 807 пълнолетни българи.
"Принципна подкрепа за правни реформи, но без особена запознатост, нежелание за намаляване на правомощията на президентите, почти никаква подкрепа за смяна на националния празник или за толериране на двойно гражданство във властта, са хипотезите, които очертават социолозите.
На директното питане "оставяме или променяме датата [за национален празник] и с коя друга?" - 69,3% от анкетираните приемат оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в различните други варианти - 9,6% искат 24 май, 3% - държат на смяна с 6 септември, а 1,4% - с 22 септември.
Останалите не могат да отговорят, сочи изследването.
При по-абстрактен въпрос дали 3 март или 24 май се харесва повече 33% назовават 3 март, а 10,7% назовават 24 май. Почти 50% са в опцията от "харесвам ги еднакво", но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника.
Според изследването "на първо четене не се вижда сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между 3 март и 24 май", но самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа.
"Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на инстинктивна боязън", пише още в анализа на резултатите.
Общо 35,5% на този етап са "за" и 14,8% са "против" идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България. 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17,5% се съгласяват.
Цели 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две - съдийски съвет и прокурорски съвет, докато 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална жалба към Конституционния съд.
Почти 30% подкрепят намаляването на правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са "против". Останалите не могат да формират мнение по въпроса.
"Впечатление прави по-високото ниво на убеденост, когато става дума за промени, свързани с овластяване на гражданите или с реформи в съдебната система, и по-високи нива на колебание и на отричане, когато става дума за намаляване на президентските правомощия", пише още в изследването.
