Всяка година около 3 март винаги има множество спорове - дали това трябва да бъде националният празник на България, дали не е срамно, че чужда армия ни освобождава, дали със Санстефанския мирен договор руснаците всъщност не правят мечешка услуга на България, дали след Освобождението не започват да третират Българската държава като свой сателит (и така до ден днешен)...
Поводите за спорове са много. Едно обаче е сигурно. 3 март 1878 г. поставя началото на Третата Българска държава и е символ на онази голяма мечта за Голяма България, за Санстефанска България която ще дава повод за обединение на поколения българи след това.
Да, няколко месеца след подписването на този предварителен договор по време на Берлинската конференция мечтите за обединена и силна България ще са сринати със земята, а териториите, населявани с българи, ще бъдат разделени на 7 части, а самото ново българско княжество остава подчинено.
Това разделение обаче по-късно ще е причината българите от онова време да имат в сърцата си стремежа да съберат разпокъсаните парчета от родината си и да върнат тази митична територия на Санстефанска България.
След убедителните победи на руската армия, подкрепяна от българското опълчение, струи оптимизъм. На 31 януари 1878 г., е подписано примирие с османците и руската дипломация започва да подготвя мирен договор, който да постави началото на новата българска държава, да осигури придобивки за себе си, за Румъния, за Черна гора и за Сърбия.
Още преди да бъде сключено примирието, граф Николай Игнатиев, дотогавашния руски посланик в Цариград, изготвя два варианта на бъдещия договор за мир – умерен, който да се прокара по-лесно и да осигури умерените цели на Русия към момента и радикален, предвиждащ независимост за България и огромни териториални придобивки за Гърция, Сърбия и Черна гора.
Император Александър ІІ предпочита все пак по-умерения вариант. Канцлерът Горчаков изказва мнение, че тази версия на договора е толкова скромна, че очаква да бъде приет без уговорки от другите Велики сили. И единственото притеснение на руското правителство е как общественото мнение в страната, очакващо много повече, ще приеме толкова умерен вариант.
Още обаче с Одринското примирие се подписва съдбата на Санстефанския мирен договор. Нито една от Великите сили не харесва текстовете в бъдещото споразумение между Русия и Османската империя.
Знаейки тогава, че този договор ще е просто временен, граф Игнатиев започва да подготвя очертанията на свободната българска държава. При чертането на граници основните съображения не са етническите реалности, а стратегически и други "висши съображения".
Такава е позицията и на руското правителство. То допуска Цариград да си задържи част от Косово, а в замяна на това Сърбия е компенсирана с български земи.
По този начин сърбите получават Ниш, а Румъния - Северна Добруджа (като утешителна награда за крал Карол I за загубата на Южна Бесарабия в полза на руснаците). За да не се сърдят българите, в техните бъдещи земи се включват други земи, където обаче мюсюлманското население е повече от християнското.
Каква е целта на тези териториални "кръпки" и раздутата територия, която България ще получи? Благодарността на българския народ към Русия - поне такава е идеята на граф Игнатиев. За сметка на това тези, които разрушат този блян, ще загубят влиянието си по тези територии.
Междувременно преговорите започват. На 13 февруари в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият - Сабдулах бей, посланикът на Османската империя в Берлин.
Срещу тях от руска страна стоят граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград.
Още от началото преговорите вървят трудно. На 24 февруари се изпраща руски отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул.
Там, в къщата, където е настанен граф Игнатиев, преговорите продължават. Междувременно в Сан Стефано пристига и Великият княз Николай Николаевич – главнокомандващ на руските войски.
На 28 февруари преговорите са прекъснати. Пълната липса на напредък в дипломатически план кара руската страна да заяви, че няма да седне повече на масата за преговори, а граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено.
Така в околностите на Сан Стефано руската армия се строява на линия в посока Цариград, подготвяйки се за марш. Въпреки че това е просто блъф, демонстрацията на сила сработва и османците се връщат на масата за преговори далеч по-склонни на отстъпки.
Най-сетне, на 3 март (19 февруари ст. ст.) прелиминарният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците настояват той да се подпише именно на тази дата в чест на годишнината от възкачването на император Александър II на трона в Петербург.
Няколко месеца след това, недоволните от Санстефанския мирен договор Велики сили свикват Берлинската конференция и прекрояват за пореден път картата на Балканите. В следващите над 50 години тя ще се променя многократно.
От 3 март 1878 г. обаче българите получават признанието за своята държава. Тя не става факт веднага, след този договор пред държавата предстои дълъг и труден път на себеутвърждаване, трагедии и национални катастрофи, но именно тази дата дава мечтата за голяма България - онзи национален идеал, който ще обединява българите поколения наред.
'Конструкта' с националността си е съвсем реален. Най-лесния начин да го разбереш е, да отидеш да пишеш в чуждоземен форум, на мужд език. Още по-ще го разбереш, като отидеш да живееш в чужда държава. Ама не за ден-два, или месец-два. Повечко... Тогава напълно ще то се изЯсни 'конструкта' ;)
follow_the_cash_flow, виждам държиш допълнително да илюстрираш още една обща характеристика, която всички "родолюбци" имате - да громите емигрантите за да се покажете като още по-големи "българи" (отново повтарям - каквото и да си мислите, че означава това). Конкретно, нито съм използвал думата "конструкт", нито коментарът ми е толкова въпиющо неграмотен, колкото твоя - което, от своя страна, показва ако не презрение, то поне дълбоко неуважение към собствения ти майчин език. Апропо, същият този език, който за хора като теб е - поне на думи - основополагащ на идеята за "българщина". Лицемерието в това да се изживяваш като "българин" и "родолюбец", докато в същото време с всяко свое писание поругаваш българския език, е често срещано и ми е напълно понятно, но не мога да кажа, че го одобрявам. Предполагам сега ще ми излееш кофа рационализации как и защо да си полуграмотен не противоречи на това да си истински българин. Предполагам и предателят на Левски (поп Кръстю или който и друг да е бил) е имал сходни рационализации защо въпреки това предателство той си е истински българин и родолюбец. Хора като вас винаги имат купища скучни и банални рационализации. Нормално - нужни са ви.
>Левски не е бил предаден Първо, все още не е напълно ясно дали е бил предаден или не е бил. Второ - way to miss the point. Дребнавото си е дребнаво..
deowin | 05.03.201821:25 Истината!!! ДА знаем истината, това е. Защото истината ще ни направи свободни. Тъй като в Русия много добре знаят каква е истината, по-лесно е да се настройват българите едни срещу други, така както е било през цялата ни история. Истина ли е, че сме си платили Освобождението - истина е, има указ на Княз Батемберг. Истина ли е, че руснаците са окупирали България след договора в Сан Стефано, истина е, даже и корпуса им тук се нарича "Окупационен". Истина ли е, че Русия е бела против Съединението - истина е, даже руски емисар е ходил при султана да го кара да ни нападне. Истина ли е, че Русия е насъскала Сърбия да ни нападне - истина е. Истина ли е, че Русия е оттеглила офицерите си от българската войска, за да загубим от сърбите - истина е. Да не изброявам повече. След толкова историческа истина, нужно ли е да имаме нещо повече от признателност, смятам че НЕ! Кои знамена ще се веят на връх Свети Никола решават българите, а не руския патриарх и руските дипломати тук. Кой забрани да има други знамена освен руски и български? Кой заповяда да се ограничи достъпа на български граждани до върха, само защото носят други знамена на държави чиито войници са загинали на върха? Защо руския патриарх ще хока българските институции за техните думи, че ще си тръгва и сърдит!? Тук България ли е или Задунайска губерния на Русия?
Deowin 'Измислени, изкуствени, охотно приемани от тълпата конструкции, като националност' FAIL !!! Невярна дефиниция и фактология. Нататък няма какво да се коментира. Цялата тема и цялата дискусия е поради съвсем реалното съществуване на понятието 'националност'. Последните опити за размиване на понятието, по измислен и изкуствен начин, завършиха с войните в косово и югославия. Основните виновници за това бяха германия и сащ, а в миналото вината носи основно австроунгарската империя. Ако хипотетично има някакви шансове национализма да е победен и да отвори място на неолибералната пропаганда (която просто цели да вземе ТЕРИТОРИИТЕ на хора с един тип мислене и да ги даде на други хора), то нито ти, нито аз ще доживеем времето, когато това би могло да стане. Също, неолиберализмът, поне в този му вид, дотогава ще е отдаавна демоде. За разлика от национализма, които ще издигне мултикултурализма на правилното му място. А то е - уважение и признаване на национализма на другите нейтив европейци. Единни в многообразието ;) !
Аз ти посочих и една от основните причини, национализма да НЕ МОЖЕ да бъде победен. Това е езикът. Езикът е средство, с което на ежедневна база се програмира и затвърждава оптеделена идентичност на човешкия индивид. Не целенасочено, а като страничен ефект от ежедневната му употреба, нужна за комуникация. И това не е специално разработено от консерватори, неонацисти или фашисти оръжие. Това просто е така. Факт и даденост. Като националната идентичност. Ти НЕ избираш националната си идентичност. Ти се раждаш така. Има едно малцинство от хора, които по стечение на обстоятелствата (смесени бракове, израстване в друга държава) може да имат по-сложна такава идентичност. Но ПАК, идентичността им гравитира към една доминираща, или краен брой такива (2, 3 макс.)
И малко националистическа, патриотична пропаганда: "Дойде поредният 3 март. И отмина. Заедно с поредната доза от скучни, патетични и клиширани речи, които са неизбежни по такива празници. Ще чуем ли обаче ясно изговорено онова, което на 10 ноември 2017 г. президентът Румен Радев само мимоходом вметна – че България се лута в безпътица. Ще чуем ли и логичното продължение на тази констатация – че се лута, защото през последния четвърт век за първи път българската държава е лишена от идеология." ^^^ Идеология, като примерно 'националния идеал за санстефанска държава', който е постигнал чудеса от храброст. Но поради външнополитическата конюктура, включително и заради интересите на сегашните наши партньори от ЕС, е довел до национални катастрофи. В 21 век, в новите условия, трябва друга национална идеология. "Тяло и душа Народите и държавите са като човеците – имат тела, имат и душа. Ако се случи така, че душата, която озарява отвътре телата и която движи делата, загине или залинее, заедно с нея се разболява и умира и тялото. Тази идея, която е древна колкото самото човечество и е далече по-стара от християнството, важи с пълна мяра и за държавите и народите. Но при тях душата бива наричана с малко по-други думи: културна матрица, национален идеал или национална идеология. " Точно и ясно.
Как руският патриарх се кара на българския президент (ВИДЕО) http://clubz.bg/65038-kak_ruskiqt_patriarh_se_kara_na_bylgarskiq_prezident_video === Позор!!!