Всяка година около 3 март винаги има множество спорове - дали това трябва да бъде националният празник на България, дали не е срамно, че чужда армия ни освобождава, дали със Санстефанския мирен договор руснаците всъщност не правят мечешка услуга на България, дали след Освобождението не започват да третират Българската държава като свой сателит (и така до ден днешен)...
Поводите за спорове са много. Едно обаче е сигурно. 3 март 1878 г. поставя началото на Третата Българска държава и е символ на онази голяма мечта за Голяма България, за Санстефанска България която ще дава повод за обединение на поколения българи след това.
Да, няколко месеца след подписването на този предварителен договор по време на Берлинската конференция мечтите за обединена и силна България ще са сринати със земята, а териториите, населявани с българи, ще бъдат разделени на 7 части, а самото ново българско княжество остава подчинено.
Това разделение обаче по-късно ще е причината българите от онова време да имат в сърцата си стремежа да съберат разпокъсаните парчета от родината си и да върнат тази митична територия на Санстефанска България.
След убедителните победи на руската армия, подкрепяна от българското опълчение, струи оптимизъм. На 31 януари 1878 г., е подписано примирие с османците и руската дипломация започва да подготвя мирен договор, който да постави началото на новата българска държава, да осигури придобивки за себе си, за Румъния, за Черна гора и за Сърбия.
Още преди да бъде сключено примирието, граф Николай Игнатиев, дотогавашния руски посланик в Цариград, изготвя два варианта на бъдещия договор за мир – умерен, който да се прокара по-лесно и да осигури умерените цели на Русия към момента и радикален, предвиждащ независимост за България и огромни териториални придобивки за Гърция, Сърбия и Черна гора.
Император Александър ІІ предпочита все пак по-умерения вариант. Канцлерът Горчаков изказва мнение, че тази версия на договора е толкова скромна, че очаква да бъде приет без уговорки от другите Велики сили. И единственото притеснение на руското правителство е как общественото мнение в страната, очакващо много повече, ще приеме толкова умерен вариант.
Още обаче с Одринското примирие се подписва съдбата на Санстефанския мирен договор. Нито една от Великите сили не харесва текстовете в бъдещото споразумение между Русия и Османската империя.
Знаейки тогава, че този договор ще е просто временен, граф Игнатиев започва да подготвя очертанията на свободната българска държава. При чертането на граници основните съображения не са етническите реалности, а стратегически и други "висши съображения".
Такава е позицията и на руското правителство. То допуска Цариград да си задържи част от Косово, а в замяна на това Сърбия е компенсирана с български земи.
По този начин сърбите получават Ниш, а Румъния - Северна Добруджа (като утешителна награда за крал Карол I за загубата на Южна Бесарабия в полза на руснаците). За да не се сърдят българите, в техните бъдещи земи се включват други земи, където обаче мюсюлманското население е повече от християнското.
Каква е целта на тези териториални "кръпки" и раздутата територия, която България ще получи? Благодарността на българския народ към Русия - поне такава е идеята на граф Игнатиев. За сметка на това тези, които разрушат този блян, ще загубят влиянието си по тези територии.
Междувременно преговорите започват. На 13 февруари в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият - Сабдулах бей, посланикът на Османската империя в Берлин.
Срещу тях от руска страна стоят граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград.
Още от началото преговорите вървят трудно. На 24 февруари се изпраща руски отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул.
Там, в къщата, където е настанен граф Игнатиев, преговорите продължават. Междувременно в Сан Стефано пристига и Великият княз Николай Николаевич – главнокомандващ на руските войски.
На 28 февруари преговорите са прекъснати. Пълната липса на напредък в дипломатически план кара руската страна да заяви, че няма да седне повече на масата за преговори, а граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено.
Така в околностите на Сан Стефано руската армия се строява на линия в посока Цариград, подготвяйки се за марш. Въпреки че това е просто блъф, демонстрацията на сила сработва и османците се връщат на масата за преговори далеч по-склонни на отстъпки.
Най-сетне, на 3 март (19 февруари ст. ст.) прелиминарният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците настояват той да се подпише именно на тази дата в чест на годишнината от възкачването на император Александър II на трона в Петербург.
Няколко месеца след това, недоволните от Санстефанския мирен договор Велики сили свикват Берлинската конференция и прекрояват за пореден път картата на Балканите. В следващите над 50 години тя ще се променя многократно.
От 3 март 1878 г. обаче българите получават признанието за своята държава. Тя не става факт веднага, след този договор пред държавата предстои дълъг и труден път на себеутвърждаване, трагедии и национални катастрофи, но именно тази дата дава мечтата за голяма България - онзи национален идеал, който ще обединява българите поколения наред.
Моите най-искрени съболезнования и съчувствие, към всичкото "патреотЕ", къде чуствуват омерзение, висша несправедливост и онеправданост, из туй обстоятелство, къде от сите гео-политически фактори на епохата, баш русите са се намерили да ни освободят и дарят с държава, тю да му се не види! Разбира се пред същите индивиди седи и такъв вариант, за изправяне на нещастно случилата се историческа неправда - покланят се на султана и се заселват в чертите на настоящите отомански владения, след което повеждат борба за повторно освобождение, върху която ревностно ще внимават, да не допуснат да падне сянката на грешен и опорочен цивилзационен избор, както през 1877-78а. На всички останали българи, които нямат проблем с православието и славянския език, като темели за националното ни самосъзнание и цивилзационна идентичност, Честит Празник !
Въпрос,защо Косово .... _______________________ Баце, не ставай курбан, е ся ще скочат 100 ника ти обясняват че Косово е сръбско и НАТО и всите зли сили са направили грешка безумна, и само зарад некви кинти и ....направо жив ще изядат. Аз малко съм встрани , ама и аз ще си обера калая. не споменавай Косово , ще лавина ще доде, предполагам. Таа загуба не им е по сърце и вадят калъчката веднага....
На всички останали българи, които нямат проблем с православието ________________________ А на тия, дето имат проблем с "православието"? Би ли казал наказанията?
На всички които имат проблем с православието: - ми бъдете толерантни, както се очаква съобразно принципите на либерализма ;). Поредния жалък опит за биполярно противопоставяне. Направо може да се разкрещиш - кой не скача е червен :D Доста е демоде, но щом така си решил, излагай се. С пропагандни похвати на ниво детската градина, резултатите са пренебрежение, презрение, може и някой шут в гъза от по-емоционален опонент.
След 89-та, решението 3-ти март да е празника е било доста широко подкрепено. Който смята че не е правилно, да си инициира референдум. Берлинския договор никой не ще да го празнува, но може да предложите деня на независимостта. И лека полека да се върнем към заглавието - добре ли е да празнуваме неосъществения национален идеал? Проблем ли е? Искаме ли съзнателно да изкореним историческите си амбиции? Последното ще е напълно в духа на комунистическия интернационал, който обезбългари македония. Също ще е в унисон с директивите на неолибералната диктатура. Но кое вдъхновява повече българите? Неосъщесъвения идеал, или по-прагматични дати!
Православието е основа на нещо. Черните униформи също, още повече завъртяната свастика . Те са били религиозен орден, не точно позната религия, ама на това малко му се обръща внимание. Що са търсили "светия грал " и тем подобни щуротии? Не не са само филмите ! Това си е живата истина. И сега се възражда , ама не по оня начин, ами чрез православието. Некой почне ли ти приказва за православие, опичай си акъла, таа нема свърши добре...
"А на тия, дето имат проблем с "православието"? Би ли казал наказанията?" ========= Ще ми обясниш ли, къде в думите ми видя, дори и намек за "правораздаване" и назначаване на "наказания" ?? Смята , че с предния си пост, отчетливо съм обяснил, на коя категория гражданя съм изразил съчувствието си (и за какво) и на коя друга група, респективно желая честит празни (също уточнявайки за какво). От това по добронамерено и коректно отношение по въпроса, здраве му кажи ;)
паричко , гледал ли си "левиатан" ? Трудно се изтрайва, щото подобна мизерия малко хора могат да си представят, ама има доста матрял на тема православие, особено в руски вариант.... Ако не си го гледал, а и на всички други , с някакъв интерес по темата - приятно гледане!
35 iwan_petrow7 | 03.03.201814:41 Моите най-искрени съболезнования и съчувствие,.....
Честит празник, Победке. Да пребъде България. От всички русофоби само ти не си вулгарна, за което имашоите уважения. И стихотворението е прекрасно. Само, дето н е си прочела датата на края. Нищо, млада си, имаш време да прогледнеш. И аз до 20г възраст мечтаех да бъда гражданин на света. На всички Честит Празник. Радвайте се и се веселете, братя българи. Оставете атлантическите, европейските и турски измекяри да точат бесовски лиги в безсилна злоба. Благоденственое и мирное житие, здравие же и спасение, и во всем благое поспешение подаждь, Господи благочестивому и православному болгарскому народу. И сохрани его на многая лета.
Ти смяташ, че съм болен или умрял ли, бе? И съчуствие ми изказваш ....А 2маргаритки на гроба ще има ли? Немам нерви за подобни спорове , има си дохтори
За тия, които не знаят Косово е винаги било българска територия. Най-жалки са русофилите-комунисти и техните патриотични проксита, които смениха 09.09 с трети март и лицемерно под покривалото на УЖ освобождението целуват руският ботуш. По време на комунизма дума не даваха да се издума за трети март, но сега са първи в празника. Простичко трябва да се каже, така както човек празнува не зачатието си а рождения си ден, така 03.03 е зачатието на България, а раждането на нашата държава което и трябва да се празнува, е деня на Съединението и деня на обявяване на нашата Независимост. Защо не почитате падналите украинци, белоруси, финландци, румънци, грузинци? Къде са гостите от тези страни??? Мълчите нали?!
дядка, а по-кротко ...и ако може без религия!
Радваме се на факта, че въпреки височайшата воля на Извънземните в европейската политика, нашите прадеди са успели да се измъкнат както от лапите на руския царизъм, така и от металната хватка на..... _______________________ пълно непознаване на историята! Нема смисъл даже и от спор по темата....
Миналото може да се открива, преоткрива, интерпретира, но не може да се редактира. Също, когато се интерпретира, коректно е да се представят и двете гледни точки. Понеже не съм комунист, но съм антикапиталист, не крия симпатии към русия но и към стремежите на българия свързани с брестлитовския мир, поздравявам всички българи със стария химн "Шуми Марица". Текста е красноречив. Какво ни е донесъл трети март, какво се е случило след него, какви амбиции са преследвали българите и каква е била цената. Дали е правилно или не, не знам, но да се плюе върху това е проява на лош вкус.