Заради тях се случи Съединението

Големи Българи!!! Да живей!

Велики патриоти.ФОСТАТА на сегашните псевдо патриоти,русофили,предатели.

Безплатна редакция: Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Република България може да се съедини с нещо друго само в бъдеще време.

* * * "Драган Цанков е сред първите дейци за обединението на България." На Цанков въобще не му е мястото сред хората, които са извършили Съединението. На първия софийски митинг се събират хора и политици от всякакви фракции, единствено от Прогресивнолибералната партия на Цанков не идва никой. Което е естествено - политиката на Цанков е крайно проруска. На извънредното парламентарно заседание от 10 септември, когато вече е станало ясно, че Русия е против, и когато събранието одобрява 10 милионен кредит за мобилизация, единствено Цанков гласува против. По-късно казва: "Аз не исках да дам одобрението си за една политика, която беше насочена срещу Русия." На всичкото отгоре през следващата 1886 Цанков емигрира в Русия и се връща 10 години по-късно. Всичко това прилича ли ви на действия на обединител? * * * "Продан Тишков Проданов (Чардафон). Сержант-майор в милицията на Източна Румелия." По това време вече не е бил в милицията. Уволнен е за неблагонадеждност (изявено участие в предишните съединистки акции). * * * "Георги Иванов Странски е сред водещите лица в БТЦРК. След преврата става председател на образуваното временно правителство..." Бил е съединист, но изобщо не е сред водещите. Странски е доведен сравнително късно в комитета от Захари Стоянов с цел групата да получи тежест и по-голяма подкрепа чрез известно име в политиката. При това Странски влиза без да се заклел пред устава, както останалите. Което още повече усилва недоверието към него. Даже на заседанието от 14 август възникват разногласия по този повод и то между основатели на комитета. И председател на Временното правителство също става на късмет. Всъщност за този пост единодушно е избран д-р Стоян Чомаков. Той обаче отказва с довода, че е твърде стар и предлага Странски да го заеме, а сам да стане зам.председател. Странски е приет, но много неохотно.

Най-после и Захари Стоянов получи полагаемото ме се място в "Кафе"-то. Главният двигател на Съединението, неговият комитет и неговият вестник. ВЕЛИКИЯТ ЛЕТОПИСЕЦ на освободителните борби в края на XIX век. Същият, за когото тогава казвали: „Човекът, който уби една държава (Изтл Румелия) с вестник ("Борба")“. Десетилетия наред неговата роля беше премълчавана, защото "бил против интересите на Русия в България". Човекът, за когото по онова

Светла му памет!

Драган Цанков официално е поискал от Султана да окупира България!

УТОЧНЕНИЕ Най-после и Захари Стоянов получи полагаемото ме се място в "Кафе"-то. Главният двигател на Съединението, неговият комитет и неговият вестник. ВЕЛИКИЯТ ЛЕТОПИСЕЦ на освободителните борби в края на XIX век. Същият, за когото тогава казвали: „Човекът, който уби една държава (Изтл Румелия) с вестник ("Борба")“. Десетилетия наред неговата роля беше премълчавана, защото "бил против интересите на Русия в България". Светла му памет!

ГНЕВЕН ПРОТЕСТ СРЕЩУ ФАЛШИФИКАЦИЯТА ИЗВЪРШЕНА ОТ РЕДАКТОРИТЕ НА КАФЕ-то в статията "Когато имахме национален идеал" Изумен съм! Кафе-то минаваше за сравнително обективен портал, що се отнася до българската история и руското влияние. В горния материал са използвани груби внушения, премълчани са факти от огромна важност и са сервирани пълни лъжи 1. Няма Сан Стефански мирен договор – има „Прелиминарен“ – т.е. „Предварителен“ договор между Русия и Турция, в който думата „България/българи“ изобщо ЛИПСВА. Никой от Великите сили и Турция не е смятал, че това е окончателен договор. Русия го налага със сила на Турция, но това е една димна завеса насочена към „славянството“ и в подкрепа на политиката на полуострова, провеждана от Азиатския департамент повече от век. Още в деня, когато проваля Цариградската конференция, Русия сключва с Австро-Унгария т. нар. Райхсщатски споразумения, където изрично е отбелязано, че на полуострова НЯМА да да се създава голяма „славянска държава“. Така, че решенията на Берлинския конгрес не са били изненада за никого, най-малко за Русия (тя е договорила условия, сходни с решенията на Берлинския договор с Австро-Унгария и Великобритания още преди започване на войната). Просто със съглашението в Сан Стефано (тово не е бил окончателен мирен договор) Русия пробва докъде може да стигне в аспирациите си към Проливите. Изненада са били тези решения само и единствено за българската общественост, която ЛЕКОВЕРНО приема за чиста монета руските твърдения за заинтересованост от създаване на голяма българска държава в националните граници. Във всички случаи Сан Стефанският Прелиминарен мирен договор изиграва фатална роля за съдбата на българското национално обединение. Русия първа започва да разкъсва БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО*. За да вземе от Румъния Южна Бесарабия, Русия й дава българската Северна Добруджа (срещу този акт има съпротива сред румънската общественост), а на Сърбия предава Нишки и Пиротски санджаци - граници, които постфактум са утвърдени от Берлинския договор. Великите Сили са разтревожени от демонстрирания руски апетит и безпардонното желание за създаване на марионетна държава в непосредствена близост до Проливите.**. В резултат на войната Русия (във войната участват също Австро-Унгария и Великобритания - малко известен факт за съвременните българи) не особождават България, а създават едно автономно Княжество и една автономна територия върху прибл. 40% БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО Резултатът от войната е, че се създава една (автономна) форма на държавност за българския етнос, която става център на борбата за национално обединение. За да осъществи целите на националното обединение обаче, българският народ е принуден да води ПЕТ ВОЙНИ в течение на 60 години, като дава преки жертви на бойното поле не по-малко от 200000 души и най-малко още толкова цивилни, в резултат на геноцида извършван от турската, сръбската, гръцката и румънските армии в хода на войните. Огромни са материалните жертви, бежанците са повече от милион. Това има фатални последици за бъдещето на България 2. Истинската „Мечта“ за българите може да бъдат само Решенията на Цариградската конференция (1876 -1877), провалена подмолно в последния момент от Русия (чрез натиск върху Турция от страна на ген. граф Игнатиев), за да може да получи мандат от Великите сили за започване на война срещу Турция. Тази война е необходима на Русия, за да излезе на европейската сцена отново като пълноправен член на клуба на Великите сили, след кримското поражение и да възобнови политиката на аспирации към Проливите. Цариградската конференция утвърждава проекта на БРИТАНСКИЯ посланик, който предвижда две автономни български области (с устройство, както на по-късно създадената Източна Румелия) със столици съответно София и Търново. Проектът покрива почти на 100% БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО (общо площта е по-голяма от „Санстефанската“). Проектът е утвърден и подписан от представителите на Великите сили, вкл. Русия. В последният момент Турция отказва да подпише под тайното давление на руския посланик ген. граф Игнатиев. Един ден преди това Русия се е уговорила с Австро-Унгария и взаимните отстъпки са закрепени с Райхщатските споразумения...Конференцията се проваля, пропуснат е златен шанс за българското национално обединение. Защото проектът решава ВСИЧКИ проблеми НА България със съседите. Като проблем остават САМО бъдещите отношения с Турция. Малко по-късно Русия сключва в Лондон споразумение с Великобритания. Получава картбланш за войната. Германия и Франция запазват благосклонен неутралитет. 3. ГОЛЯМАТ ЛЪЖА е, че съгл. Берлинския договор са били откъснати Сев. Добруджа и „Западните покрайнини“. НЕ, Сев. Добруджа е откъсната още в Прелиминарния договор, а също и Нишки и Пиротски санджаци (наречени в материала неграмотно „западни покрайнини“) 4. Главният противник на Съединението е Русия. Австро-Унгария играе ролята на маша, защото Русия не желае пряко да се дискредитира с въвличане на Сърбия във война. Това е периодът, в който се опитва да се създаде Руско – Австро-Унгарско сближение по отношение не само на балканите, но и в европейски мащаб. Русия е двигателят на ВСИЧКИ антисъединистки действия предприети от НЯКОИ от Велките сили. 5. ИСТИНАТА е, че Съединението минава, благодарение настойчивостта на Великобритания (да не забравяме, че утвърдения от Цариградската конференция проект е пак британски). Тази роля е всякак минимализирана и скривана от българското общество, вече 70 години. 6. ДОРИ С ЕДНА ДУМИЧКА не е споменат главният двигател на Съединението – Захари Стоянов, неговият комитет и неговият вестник. ВЕЛИКИЯТ ЛЕТОПИСЕЦ на освободителните борби в края на XIX век. Същият, за когото тогава казвали: „Човекът, който уби една държава с вестник“. Но това мълчание говори – явно зад статията стои „русофил“, за когото името на З. Стоянов означава „враг на руските интереси в България“ 7. Войната на Сърбия е организирана от Русия, която изтегля своите офицери от армията и чрез натиск въ

продължение 7. Войната на Сърбия е организирана от Русия, която изтегля своите офицери от армията и чрез натиск върху Австро-Унгария подтиква Сърбия, като я окуражава с обещания за тереториални придобивки 8. България е васална на Турция държава, така че всички официални договори се подписват ОТ СУЛТАНА. Това говорят документите. На любознателните препоръчваме да се запознаят с тези документи – текстовете на: Споразуменията на Цариградската конференция 1876-1877, Райхсщатските споразумения 1877, Прелиминарен договор между Русия и Турция от 1878, Берлински договор от 1878 и всякакви други документи около започване и завършване на Сръбско-Българската война 1885, както и около официалните преговори между Великите сили за уреждане проблемите около Съединението. А най-добре да се започне със знаменития очерк на З. Стоянов „КОЙ“(кой знае защо публикуван на същото място, както и горепосочената лъжовна статия, макар и като второстепенна позиция – може би политика на Кафе-то?)