Известен като най-старият жив град в Европа, Пловдив събира в себе си хиляди години история. Тук всяко камъче има какво да ни разкаже, а улиците му пазят спомени за редица знакови личности, свързали живота си с града.
Пъстър и оживен, градът винаги впечатлява със своето културно и историческо разнообразие, но едно място е особено свързано с тези две теми.
Това е Таксим тепе.
Разположено в югозападната част на Трихълмието, образуващо централната част на града, Таксим тепе е и едно от най-впечатляващите, заради многобройните паметници на културата, разположени на територията му.
Названието "таксим" произлиза от арабски и означава "разпределение".
Според някои теории се дължи на античните римски акведукти, които оттук са отвеждали водата към различните части на града. През годините обаче тепето е известно и с други имена. Първоначално се е наричало Евмолпиев връх, по името на тракийския цар Евмолп, който пръв си построил дворец върху него и по този начин очертал своеобразна тенденция, запазила се през хилядолетията.
В първите години на османската власт хълмът се нарича Сарай тепе, заради вече многобройните останки от древни къщи и дворци. По време на Българското възраждане пък е популярен и като Кесяково тепе. Пак заради къща - тази на българския общественик Тодор Кесяков.
Таксим тепе винаги е привличало със своето благоприятно разположение в югозападната част на Трихълмието, което образува стария град. Ето защо именно тук се намират някои от най-емблематичните пловдивски сгради, паметници на културата.
Кацнала на върха на хълма, с изронена фасада и покрита с графите една от тези сгради обаче дълги години остава встрани от обществения интерес.
Пренасяме се в "Баухаус" къщата на тепето
Построена само за 12 месеца, в средата на 30-те години, тази къща се превръща в един от най-добрите образци на архитектурния модернизъм у нас и е един от символите на икономическия подем от началото на XX век.
Разположена в северозападната част на Таксим тепе, тя е издържана в стил "Баухаус" и притежава типичните за това течение черти като плосък покрив, лентовидно остъкление, просторни тераси и балкони.
Триетажната сграда е умело вписана в очертанията на хълма, а гледката, която се открива оттам, несъмнено е едно от големите й достойнства. С югозападното си изложение всяка от терасите предлага панорамен поглед към центъра на града и някои от забележителностите като часовниковата кула на Сахат тепе и Джумая джамия.
Не е чудно, че с чистите си форми и ясна планировка, тази къща моментално си печели славата на един от най-модерните домове в града - чест както за собствениците, така и за нейния създател, пловдивския архитект Светослав Грозев.
Най-малкият от четиримата синове на околийския съдия Георги Грозев е роден в Котел през 1893 г., но още като дете, заедно със семейството си, се премества в Пловдив. След като завършва Първа мъжка гимназия "Княз Александър I" заминава за Германия, където постъпва във Висшето техническо училище "Шарлотенбург" в Берлин. Дипломира се през 1925 г. и се връща в Пловдив, за да изкара своя едногодишен държавен стаж, който му позволява да започне частна практика.
Открива собственото си проектантско бюро през 1928 г. и се насочва предимно към създаването на жилищни сгради. Заможните пловдивчани от междувоенния период се превръщат в негови основни клиенти.
Като немски възпитаник арх. Светослав Грозев е силно повлиян от модернизма и течението "Баухаус". Макар да се придържа към постулата "форма, подчинена на функцията", той често си позволява да доразвие идеята, добавяйки нетипични за стила елементи. Този подход, заедно с факта, че предпочита сам да оформя интериора, се превръщат в негова запазена марка.
Сред най-известните му сгради са "Бялата къща", на Драгомир Цанков, къщата на семейство Каишеви и разбира се тази на Таксим тепе, построена за фабриканта Стоян Стайнов и неговото семейство.
Стоян Стайнов произлиза от известната казанлъшка фамилия Стайнови. Тя води началото си от Петко Стайнооглу, който още през 1848 г. основава фирма за търговия и производство на гайтани. Впоследствие начинанието му е продължено от неговите наследници и прераства в Акционерно дружество "Братя Стайнови", притежаващо собствена фабрика за производство на вълнени прежди в Казанлък.
Внуци на Петко Стайнооглу са композиторът Петко Стайнов и бащата на Стоян Генчо Стайнов, благодарение на когото през 1913 г. Казанлък се сдобива със собствен ВЕЦ и се нарежда сред първите електрифицирани градове в България.
Стоян Стайнов е роден в Казанлък и след като завършва образованието си се включва активно в текстилния бизнес на фамилията. През 30-те години, като производител и търговец, той се мести в Пловдив където се заема и с управлението на фирмения магазин "Брастай" на улица „Княз Александър I", в който се предлагат прежди, килими и други текстилни изделия.
През 1935 г. заживява в новопостроената си къща на Таксим тепе. В нея и дочаква заветната 1947 г., когато фабриката и магазинът са национализирани, за да се превърнат съответно във вълнено-текстилен комбинат „Димитър Благоев" и пловдивския "НарМаг".
След драматичните социалистически сътресения, нанесли тежък удар върху семейството на Стоян Стайнов, следват драматични демократични времена за неговата къща. Тя е продадена в началото на 90-те години и оттогава забравата тегне над нея.
Опустяла и рушаща се, знаковата постройка се подава срамежливо от върха на Сахат тепе.
През 1998 г. сградата е обявена за паметник на културата от местно значение, но този факт не допринася за позитивното развитие на съдбата й. През годините в нейни единствени обитатели се превръщат бездомниците и младежите, които понякога се събират там, наслаждавайки се на безметежната гледка.
Интересът към къщата се събужда за кратко през 2014 г. когато двамата млади архитекти Антон Керезов и Ивелина Мечкарова предлагат любопитен проект за съживяването й. За съжаление той също не успява да предизвика нужните действия и сградата отново застива в безвремието.
Последно за забравения паметник на културата се заговори през ноември 2017 г. когато той внезапно осъмва опакован в строителни мрежи. Оказва се, че на този етап това са просто мерки за обезопасяване на имота. Но дали това е първата крачка към неговото възкресяване?
