Повечето диктатури завършват с революция или въобще не приключват. Испания обаче е изключение от това правило.
Франсиско Франко умира от естествена смърт през 1975-а, почти четири десетилетия, след като неговите фашистки сили триумфират в Испанската гражданска война.
Той предава властта на Хуан Карлос за негов наследник, но след като менторът му умира, Хуан Карлос бърза да премине към демократична форма на управление.
Преходът е забележително плавен, което обаче означава и че Испания никога не е правила особено сериозна равносметка на миналото си.
Франко оставя зад себе си държава с много проблеми и безкрайни дебати как те да бъдат разрешени. Прекрасен пример е Долината на падналите, където в момента е погребан диктаторът, въпреки че според последния царски декрет тялото му ще бъде преместено. Десетки улици и площади още носят имената на фашисти.
А една от най-странните реликви от времето на Франко е филм, заснет по негов сценарий и под псевдоним. Лентата е издадена през 1942-а и с малко упорство може да бъде намерена и онлайн.
"Раса" (Raze) e със силен крайно-десен произход. Сценарият е дело на Франко, а режисурата - на Хосе Луис Саенес де Ередия - първи братовчед на основателя на партията Фаланга.
Филмът е замислен като чиста пропаганда и проследява историята на провинциалното семейство Чурука. Действието започва през 1897-а, когато бащата загива героично в защита на испанската колония в Куба и оставя жена си да се грижи сама за трима сина и дъщеря. Действието по-късно показва как един от синовете преследва пари и власт чрез политиката, докато другите са с по-скромни професии - войник, монах и строител.
Когато започва гражданската война, семейството е разединено. Педро, своенравният син, е с правителството на републиканците.
Останалата част от фамилията са поддръжници на Франко. Накрая Педро все пак разбира грешката си, разкайва се и става истински борец за "испанската раса", точно както и роднините му. Семейството успява да се обедини и заради героизма на по-малкия син Хосе, който е военен фашист.
Целият филм е алегория, която описва Испания като разединена от войната фамилия, която богопомазаният син успява да обедини отново. Като пропаганда, оформена от Франко, филмът съдържа много на пръв поглед неуловими нюанси и издава суетността на своя сценарист.
Семейство Чурука е сбито преразказан образ на семейството на Франко, а героят Хосе Чурука е алтер его на диктатора. И двете семейства са от галски произход. И двамата имат роднини във военно-морските сили, но се насочват към сухопътните войски. И двамата имат брат републиканец, който се покайва в даден момент от живота си.
Накратко, "Раса" показва Франко, леко маскиран като Хосе Чурука и възприемащ себе си като синът, изпратен от Бога на испанския народ.
Но "Раса" е много повече от филм от суетност. Той е и опит владетелят да сподели личните си мисли и възгледи с народа чрез филм, а не чрез речи.
Франко пише сценария през 1940-а, точно след края на гражданската война. Според някои източници в битките са загинали над половин милион души. И двете страни извършват зверства - след Камбоджа в Испания има най-много масови гробове в света.
Въпреки че Франко се бори срещу чуждите влияния в страната, той получава силна подкрепа от италианските и немските фашисти. И, най-важното, оглавява привидно демократично избрано правителство. С други думи - войната е била сложна и нееднозначна. Франко е искал да представи своята опростена версия и го прави с "Раса".
В продукцията са включени трите основни елемента - народ, раса и Бог. Фашистите се придържат към този наратив, републиканците го отхвърлят. Фашистите във филма се опитват да докажат, че се борят за Испания чрез тези три неща. Републиканците там дават оръжия на свещениците и се наливат с домашно вино. Разликата не е обяснена на глас, но образите са достатъчно показателни.
Един от триковете, които филмът използва, за да убеди зрителите в правотата си, е смесването на измислени и документални кадри.
Близки планове на Хосе Чурука по време на парад се преплитат с реални кадри на Франко от Парада на победата през 1939-а. Героичните смърти на членове на фамилията Чурука са примесени с такива от гражданската война. Така границата между Хосе и Франко се размива напълно.
"Раса" е най-близкото до автобиография, което Франко успява да създаде и той държи под строг контрол продукцията си. Докато се е снимал филмът, всеки ден е пристигал автомобил с подробни инструкции. Освен това проектът е бил щедро спонсориран от държавата. Цяло състояние е похарчено за костюми, статисти и 45 хил. метра филмова лента.
След като са завършени снимките е организирана частна прожекция за Франко. Саенес де Ередия също присъства на първия ред заедно с диктатора. Зад тях са съпругата на Франко и малцина подбрани присъстващи.
Франко е видимо доволен от резултата, но удовлетворението му трае твърде кратко. Той управлява като пренаписва историята така, че да отговаря на нуждите му, а нуждите от своя страна непрекъснато се променят.
Фашистите губят Втората световна война и се налага версията за гражданската война да бъде преиначена.
Затова през 1950-а Франко унищожава всяко налично копие, което успява да изнамери. Новото заглавие на филма е "Духът на една раса". Всички фашистки поздрави са изрязани. Врагът вече не са републиканци, масони и буржоазия, а комунистите. Обидите към САЩ са премахнати, защото Америка става съюзник.
Това е подход като от книга на Оруел. Франко изгражда система от митове, част от които е и "Раса", и предпочита да потулва историческите данни. Дори и в момента, 40 години след смъртта му, няма консенсус по въпроса за наследството от гражданската война и диктатурата на Франко.
Голяма част от испанците смятат, че управлението му е имало както лоши, така и добри страни. Малцина от тях вярват, че "Раса" показва действителната история, но може би филмът е посял нужната доза съмнение и объркване относно своя същността на своя създател.
