Какво ви идва наум, когато чуете "викинг"? Нека предположим: висок, здрав, снажен, светъл, рус скандинавец, завоевател, в повечето случаи - свръхчовешки силен.
Работата е там обаче, че възприятието ни за "мъжете от Севера" всъщност се е формирало не върху исторически факти, а благодарение на попкултурата и най-вече киното, което често експлоатира образа им.
Ето защо Университетът в Копенхаген открехва завесата към северните воини и разбива някои от митовете, които екранът е създал, при това в най-голямото генетично изследване, правено досега.
То включва 442 костни фрагмента от епохата на викингите от цяла Европа, които са довели до някои много интересни открития. Най-голямото: те може би въобще не са скандинавци, както се е смятало до момента.
"Викингите имат много повече гени от Южна и Източна Европа, отколкото сме очаквали. Те често са имали деца с хора от други части на света и са по-скоро тъмнокоси, отколкото руси, което иначе се смята за неоспорима тяхна характеристика", разказва професорът от Центъра за геогенетика в Копенхагенския университет Еске Вилерслев.
Нещо повече - според изследването те всъщност са били много по-разнообразни по отношение на гените си от местните селски общества на Скандинавския полуостров.
"Викингите са живели в крайбрежните райони и от гледна точка на генетиката те са съвсем различни от селските общества, живеещи навътре в континента. Техните жители имат много по-малко общи черти с викингите в сравнение с населението, живяло в Европа преди хиляди години. На практика може да се каже, че селяните са пропуснали и желязната, и бронзовата епохи", казва съавторът на изследването Ашот Маргарян.
Разнообразният геном на северните воини обаче не произлиза единствено от техните контакти с чуждоземци, пътуващи до техните населени места. Всъщност те самите са били запалени пътешественици, а от историческа гледна точка те неслучайно са известни и със своите грабежи и убийства извън своята територия. Проучването обаче хвърля дори повече светлина върху това кой къде е отишъл.
"Датските викинги са отивали в Англия, докато шведските - към Балтийско море. Норвежките пък са се отправяли към Ирландия, Исландия и Гренландия. Любопитното е, че тези три "нации" много рядко са се смесвали генетично помежду си. Може би са били врагове, а може би има и друго основателно обяснение. Ние обаче просто не знаем", казва още Маргарян.
Новото проучване също така отхвърля някои предположения относно онова с кого те са ходили на рейдове. Учените са успели да открият повече по този въпрос в едно естонско гробище, където са погребани много северни воини след жестока битка.
"Според популярната култура викингите винаги взимат със себе си най-силните воини от съседни племена или общности, за да се присъединят към тях при нападение. В този гроб обаче открихме поне петима, които са тясно свързани, което означава, че те може би всъщност да водели семействата си със себе си", обяснява Вилерслев.
Интересно в случая е, че на някои места, например Североизточна Англия, северняците са се справяли доста по-добре с интегрирането, като според проучването местните там са приели до голяма степен културата на прииждащите северняци.
"В Шотландия например открихме гроб, който в археологически план би бил класифициран като гроб на викинг. Мечовете и символите му отразяват тяхната култура. Генетично погледнато обаче, човекът в гроба няма нищо общо с викингите. Той е пример за това как културата им е била възприета на определени места", уточнява още ученият.
Новото проучване не само отхвърля някои популярни идеи за северните воини, но също така и някои академични твърдения по въпроса.
"Има изследователи и интелектуалци, които са на мнение, че на Север романтизираме епохата на викингите, защото е наша собствена и има много специфична история. Те твърдят още, че епохата на викингите въобще не е съществувала и е по-скоро част от желязната епоха. С това ново проучване обаче установихме, че това не е вярно и че викингите всъщност са пътували много, имали са гени от Южна Европа и вероятно са били част от доста по-широк културен обмен с останалия свят, отколкото което и да било съвременно селско общество", заключва Вилерслев.
