Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да изживееш мондиала на един дъх (пътепис от Катар)

Световно първенство по футбол се провежда почти от 100 години на всеки 4 години. Милиони фенове очакват пред телевизорите, фен зоните или като мен, най-големите късметлии - на живо, да подкрепят любимите си футболисти и отбори. Светът се обединява поне за месец в името на любимата игра.

Обичам да играя и гледам футбол още от дете. Все още в съзнанието ми е химнът от Световното в Италия 1990 г., когато нямах и 10 години, както и спомените от тийнейджърските вълнения и еуфория след победите на националите ни от американското лято на 94 г.

Вече не е лято, а зима, като първенството се провежда за първи път в Арабския свят. От първите ми по-силни спомени са минали повече от три десетилетия, а сбъдването на моята мечта - да гледам различни отбори от различни континенти, срещайки се с хора от цял свят, така и не угасна.

Имал съм възможността да бъда на две европейски и това ми беше трето световно първенство, но въпреки празничната и уникална атмосфера в градовете и фен зоните в Германия през 2006 г. не успях да гледам мач на живо поради липса на билети. През 2018 г. в Русия гледах на живо Швеция и Швейцария на 1/8-финал, но все пак това бяха два европейски отбора.

Затова и при дългото, далеч не евтино и трудоемко организиране на посещението ми в Катар заложих на това да гледам отбори от различни части на света. Намирането на билети за исканите от мен мачове се оказа сложна задача, но пък аз бях упорит в търсенето и следях информацията в различни фенски форуми.

Янко е любител на спорта и най-вече на футбола. Обича да посещава големи футболни първенства и дербита по целия свят, но най-вече мачовете на любимия му български футболен отбор.

Пазител на доброто, експерт в областта на детските права и отдаден пътешественик.

Още при пристигането си в Катар за груповата фаза на турнира почувствах, че съм все едно съм в приказка от 1001 нощ.

Отлична организация и топло посрещане от множеството доброволци, а навсякъде имаше развълнувани фенове. Още първата вечер се разходих във фенското селище, където хората бяха настроени за големия форум и за денонощен купон.

На следващия ден отидох до прекрасния сук (пазар) на Уакра, който е вторият по големина град в Катар. Да вървя по загадъчните лабиринти, по крайбрежието и по плажа, беше истинско удоволствие в горещия ден. Получих специално разрешение да остана на семейния плаж, въпреки че бях сам, както и да поплувам в морето.

Първия мач, който посетих, беше между домакина Катар и африканския първенец Сенегал. Преди него пътувах в автобуса с фен от Саудитска Арабия, който имаше само една жена, но ми каза, че му е достатъчна. Саудитите тъкмо бяха победили Аржентина и бяха получили по един скромен подарък кола Ролс Ройс. Каза ми под секрет, че ако спечелят Световното първенство, на футболистите им е обещано нещо дори още по-скъпо, да прекарат Нова година в българския спа курорт Велинград.

Бях с фланелка на българския национален отбор и малко преди да започне мачът фен на Бразилия я разпозна, въпреки надписа на кирилица, знаейки за страната ми и за футболния отбор Левски.

Имах билет за по-евтините места, но той работеше за престижна компания в сферата на рекламата и ме покани с други катарци на първия ред в централната част, където бяха най-хубавите места на стадиона. Получих и традиционна катарска напитка и ястие като жест от домакините.

Катарците носеха традиционните дрехи, а имаха и цял сектор с ултраси, което ме изненада. Сенегалските фенове бяха много колоритни, като танцуваха и подкрепяха своя отбор по време на целия мач, който завърши с убедителна победа за африканските лъвове от Таранга. Мачът беше ново разочарование за катарците, но пък за сметка на това вкараха хубав гол.

Вечерта след мача посетих огромната и интересна Фен зона, която е ситуирана в Corniche в столицата Доха. Атмосферата покрай мача Англия и САЩ беше прекрасна, имаше много танци и забавни игри. Всичко това придружено от светлинно шоу и посещение на Музея на ФИФА, показващ хронологически световните първенства.

Вече беше много късно вечерта, но прибирайки се към мястото ми за настаняване, аржентинците организираха страхотен купон, имаше и музикален съпровод. Нямаше как да не се присъединя към тях, както направиха и други фенове, въпреки предстоящото съперничество между техните отбори.

Следващият мач, който посетих беше между "картагенските орли" от Тунис и интересните австралийци, които бяха пропътували сериозно разстояние. Преди мача имаше страхотна атмосфера с много песни за любимите отбори, която се пренесе и на самия стадион. Кенгурата имаха късмет и победиха, а арабите от Северна Африка не се предадоха до края на мача, подкрепяни от многобройните си фенове.

Вечерта предстоеше да се проведе най-чаканият двубой от груповата фаза, а именно мачът между Аржентина и Мексико на впечатляващия стадион Лусаил.

Атмосферата около мача беше невероятна, колоритните феновете не спираха да пеят, а мексиканците да се фукат с красивите си шапки и облекла. Аржентина победи в крайна сметка след оспорван двубой, а разходката ми в новопостроения град на бъдещето Лусаил беше запомняща се.

Придвижих се до района на Корниш, като беше вече късно през нощта. Светлините от Персийския залив ми посочваха пътя, в търсене на нови красиви места и гледки. Лодките, празничните лампички по крайбрежната алея и красивите сгради в далечината ми дадоха приятно усещане.

На следващия ден ми предстоеше да гледам нови два мача. Качих се в автобуса за мача между Япония и Коста Рика, а до мен беше седнало забавно франсе. Оказа се, че се е качил по погрешка, а аз го убедих, че е на точното място и че отива на мач. Имаше отговорна работа покрай световното първенство, но този ден му беше свободен и не беше ходил на нито един мач. След доста опити в близкия огромен катарски мол, който разгледахме набързо, вече имаше електронен билет за поредния футболен празник.

Мачът между азиатците от страната на изгряващото слънце и костариканците предложи много нови емоции и страхотна атмосфера. Мой близък приятел от Коста Рика не успя да дойде за световното, но аз го поздравих по специален начин и вярвам, че това помогна за победата на латиносите.

Последва кратък купон след мача, след което се отправих директно към Международния стадион "Халифа", едно истинско бижу.

Съседите ни от Хърватия победиха убедително Канада, един по-слабо познат отбор, който обаче има бъдеще. До мен седеше мексикански фен, с който бързо се сприятелихме. Оказа се, че пътува като мен сам и че този ден е специален за него, защото празнуваше своя рожден ден. В духа на личния и футболния празник, ни предстои разменено гостуване в България и Мексико, където ще се проведат част от мачовете на следващото Световно първенство през 2026 г.

Именно това е и най-хубавата част от тези изживявания, срещата с различните хора и култури, прекрасната атмосфера, песните, танците и новите приятелства. Тръгвам си от Катар изпълнен с положителни емоции и с неспиращото ми желание да продължа да откривам нови хоризонти.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените