Шестнадесет години след първия "Аватар" и три години след "Пътят на водата" Джеймс Камерън продължава да говори на език, който малцина разбират. Но независимо дали фантазията му резонира с личните ви честоти, трудно може да се отрече, че "Аватар" преобърна съвременното кино.
Оригиналният филм дръпна спусъка на глобалната 3D мания и преосмисли преживяването в кинозалата. Това се случи, защото когато Камерън застава зад камера, той не просто разказва история - той тества границите на възможното.
"Аватар: Огън и пепел" продължава тази традиция, утвърждавайки франчайза като лаборатория за зрелища.
Началото на третата част от поредицата е поставено от траурно събитие. Семейството на Джейк Съли (Сам Уортингтън) скърби за убийството на по-големия им син Нетеям.
Трейлъра на третия "Аватар" гледайте тук:
Загубата разпалва гнева на Нейтири (Зоуи Салдана) и задълбочава дистанцията между Джейк и втория му син Ло'ак. Момчето отчаяно иска да се докаже пред баща си, но Джейк се държи затворено и студено.
Уязвимите точки в семейната динамика лъсват, когато единственият човек между тях - Паяка (Джак Чемпиън) едва не се задушава в съня си. Той е на косъм от смъртта, след като е забравя да смени дихателната си маска.
А Нейтири вижда в инцидента възможност да отстрани един от "розовите" хора, допуснати най-близо до нейния свят. С Джейк решават да върнат Паяка обратно в човешката станция, но се съгласяват да го придружат дотам заедно с трите им деца.
Никой от тях не подозира, че пътуването ще ги превърне в открита мишена за стари и нови врагове.
На преден план се появява нов клан - пепелявият народ, водени от свирепата Варанг (Уна Чаплин). Те са суровото, първично лице на Пандора - бездуховни, безпощадни, въплъщаващи чистия инстинкт за оцеляване.
Тематично те напомнят за бруталната племенна енергия на "Апокалипто" и служат като контрапункт на духовния идеализъм на Пандора.
Полковник Майлс Куорич също не е преодолял старата си омраза към Съли и се включва в преследването на семейството му, воден от жаждата си за мъст.
В този "Аватар" Камерън залага на по-драматични линии в сравнение с предишния "Пътят на водата", който беше предимно изследователски поглед към непознатите страни на Пандора.
Сега семейството на Съли е притиснато от враждебност отвън и вътре - в личните си отношения, разкъсани от неизказани болка и страхове.
Потенциалът за увлекателен разказ в третата част остава неизползван, тъй като режисьорът и сценарист отново демонстрира най-голямата си слабост.
Джеймс Камерън не е добър разказвач. Поне не от ранга на Стивън Спилбърг или Кристофър Нолан. Във визуално отношение няма равен, но когато трябва да преведе историята през логичните етапи на драматургията, той видимо изнемогва.
Основно му пречи отказът да допусне по-мрачни тонове в сценария си, вероятно воден от желанието позитивното винаги да надделява.
Пропускът най-отчетливо личи в конфликтната ос между протагониста и антагониста. Джейк Съли и полковник Куорич би трябвало да си бъдат взаимно трън в петата, за да покажат колко далеч могат да стигнат в преследването на целите си.
Това сред базовите правила на драматургията - характерът на главния герой се разкрива в трудностите и предизвикателствата, а не в моментите, когато всичко му е наредено.
Затова Куорич трябва да бъде стабилно изграден антагонист. Той фигурата, която филтрира моралния и психологическия свят на Джейк. Точно както Жокера е лакмусът, чрез който виждаме истинския Батман.
Камерън обаче не навлиза в тази дълбочина и оставя драматичното напрежение между персонажите да се изчерпва чрез спонтанни сблъсъци. Така че вместо отношенията им да се изясняват, от сцена на сцена те стават все по-размити.
Същото важи и за Нейтири и Варанг, които можеха да бъдат женското отражение на Съли и Куорич. Образите им са въздействащи и представени с интензитет, но в контекста на историята не успяват да придобият тежест.
Диалозите са повърхностни, конфликтите остават неизследвани, а сюжетната линия се движи предимно по познатата плоскост - защитата на Пандора от човешката експлоатация.
Във визуално отношение обаче Камерън остава ненадминат.
Третият "Аватар" изобилства от екшън сцени, всяка от тях хореографирана прецизно. Светът на Пандора поразява с мащаб и детайл, а над тричасовото действие рядко губи инерция.
Почти на всеки пет до десет минути се появява зрелищен момент, който поддържа темпото динамично и без застой.
Музиката и звуковият дизайн допълват потапящото преживяване, а актьорската игра добавя и човешкия нюанс.
В крайна сметка "Аватар: Огън и пепел" е повече кинематографично преживяване. Продукцията не достига до драматичната дълбочина и понякога се усеща като механика, а не като история.
Ако обаче търсите спектакъл и светостроене, този филм е точно за вас. Камерън може да има много недостатъци, но изправен през зелената стена е недостижим. Истински майстор на визуалната епика, която се помни години наред.
Премиерата на "Аватар: Огън и пепел" е на 19 декември в кината.
ОЦЕНКАТА НА "АВАТАР: ОГЪН И ПЕПЕЛ": 3 от 5 кафенца
••• Кои са останалите филмови премиери на декември вижте тук:
