Наскоро легендарният Уейн Рууни разкри нови подробности за битката си с алкохола по време на своята кариера в Манчестър Юнайтед.
Откровенията му напомниха, че дори най-успешните спортисти често се борят срещу огромни предизвикателства, за които широката публика разбира със закъснение, ако въобще някога научи за тях.
В същото време, разказът на Рууни сякаш ни върна към съвсем друга ера.
"Пиех непрекъснато два дни, после отивах да тренирам, през уикенда вкарвах два гола и следваха нови два дни пиене. Беше период в живота ми, когато имах големи проблеми с алкохола. И не смятах, че мога да се обърна за помощ към някого. Не исках, защото не желаех да товаря когото и да е", разказа прочутият бивш нападател.
Съвременният футбол се е превърнал в бизнес с милиардни инвестиции в преследване на резултати, а клубовете на топ ниво са пълни с експерти по хранене, физическа подготовка и възстановяване - които целят да осигурят оптимално физическо и ментално състояние на играчите.
На пръв поглед, това значи, че историята на Рууни от годините му в Юнайтед (2004-2013) би трябвало да е невъзможна или твърде малко вероятна в модерната игра.
Днес футболистите са изследвани ежедневно в клубовете си и контролът е по-сериозен от когато и да е преди, но в спорта на най-високо ниво все още се срещат състезатели с алкохолен проблем.
Появили са се и по-съвременни увлечения и зависимости като хазарт, гейминг, райски газ, снус (никотинови "бонбончета") и други подобни.
Но алкохолът все още е актуален - потвърждава го Джеф Уитли, от Асоциацията на професионалните футболисти в Англия (PFA).
Уитли разяснява, че алкохолът не е изчезнал и около 13% от състезателите в мъжкия и женския футбол на Острова го посочват като свой проблем.
Дори футболистите да не излизат да купонясват по същия начин, както през 90-те, и дори да прибягват само няколко пъти месечно до алкохол, той пак може да им нанесе вреди.
Затова клубове на всички нива организират семинари с PFA и предлагат напътствия и достъп до съветници за своите футболисти.
Самата асоциация на футболистите поддържа звено, което се занимава с благосъстоянието на състезателите и включва постоянно работеща телефонна линия за помощ.
Така спортистите винаги могат да се обърнат към специалист по душевното здраве и да се опрат на външна подкрепа при проблем със зависимости.
Бившият капитан на Арсенал Тони Адамс е основал и благотворителна организация, предоставяща консултации и клиники за настоящи и бивши спортисти, живеещи с психични заболявания и зависимост.
Големият бранител от миналото е създал организацията Sporting Chance с печалбите от книгата си "Пристрастѐн", която описва собствената му битка с алкохолизма.
Самият Джеф Уитли също има лична история, заради която може да говори от първо лице за подобни проблеми.
Днес на 46 години, той има дълга кариера като полузащитник с над 300 професионални мача и е играл за Манчестър Сити, Съндърланд, Рексъм и други клубове.
Стига и до националния отбор на Северна Ирландия, но се пристрастява към алкохол и наркотици, претърпява фалит и изкарва период именно в една от клиниките на основаната от Тони Адамс Sporting Chance.
Уитли се увлича по парти културата на 90-те години, включваща много алкохол, във време, когато няма кой да съветва играчите по тези въпроси. Точно обратното, по-опитните му съотборници в Сити му внушават, че ако не пиеш, няма как да станеш истински футболист.
Но именно някъде през 90-те алкохолната култура в английския футбол започва постепенно да се променя. Когато Арсен Венгер е назначен в Арсенал през 1996 г., той затваря бара за играчите и забранява пиенето в клубния автобус.
"Няма напълно да забраня бирата, защото едно питие може да помогне, когато човек си почива. Но не искам играчите да пият по 15 бири. Те трябва да променят навиците си. Не виждам как играч, който пие редовно, може да оцелее във футбола", казва тогава французинът.
Бившият футболист на Ливърпул Дон Хътчинсън има 19-годишна успешна кариера, но съжалява за вредите, нанесени от алкохола, и счита, че е можел да постигне повече.
"Понякога се питам какво, по дяволите, съм правил в началото на 90-те. Знам, че можех да извлека много повече от моята кариера и това още ме тормози. Да, играх за някои велики клубове и изкарах почти 20 години на терена, но имах само три години в Ливърпул - а можеха да са 10, ако нещата бяха по-различни".
Подобно на Уитли, Хътчинсън е повлиян от по-опитните футболисти, когато е привлечен на "Анфийлд", и това му създава вредни навици.
"Имаше спортен бар съвсем близо до тренировъчната база, така че обичаят беше да се пие там всеки вторник вечер. Всички ходеха с таксита на тренировката, защото знаеха, че вечерта отиват в бара, а срядата им е почивна".
"Бях на 18-19 години, с другите по-млади не знаехме какво правим, но искахме да сме част от колектива, а останалите пиеха", спомня си Дон Хътчинсън.
Халфът става печално известен през лятото на 1994 г. по време на ваканция в Кипър със съотборниците си от Ливърпул Джейми Реднап и Майкъл Томас.
Тогава Хътчинсън е заснет в бар единствено по табелка на Budweiser, която покрива гениталиите му.
Седмици по-късно той е продаден на Уест Хем.
"Глупостите, които правех извън терена, ми струваха скъпо. Ужасно е като погледна назад и се чудя какво съм си мислел, че върша".
"Всички пиеха и днес звучи като лудост, но смятахме, че няма шанс да отидеш при мениджъра и да кажеш, че си притеснен, че това е проблем. Това само щеше да те накара да изглеждаш слаб. Но нещата са се променили, виждаме играчи като Джеймс Милнър, който не пие и играе във Висшата лига на почти 40 години".
Макар че спортът наистина се е променил, алкохолът продължава да изкушава някои играчи наред с по-новите вредни навици.
Джеф Уитли подчертава, че терапията не е само за хора в криза, а може да има и превантивен ефект.
"Иска ни се играчите, които смятат, че са под някакъв риск, да идват рано при нас, а не като вече са прехвърлили 30-те и са изгубили всичко. Започнаха да идват по-млади момчета и това е много позитивно", радва се той.
Пътят на големи фигури като Рууни, Хътчинсън и Тони Адамс е славен, но и пълен със съжаления.
Днес техните истории могат да послужат на наследниците им на футболния терен - за да отхвърлят максимално рано алкохолната култура и други възможни пристрастености, които биха им попречили да оползотворят напълно своя потенциал.
