Режисьорът Дени Вилньов успя да направи нещо, в което мнозина преди него са се проваляли - успешна филмова адаптация на серията научнофантастични романи "Дюн" на Франк Хърбърт.
Смело може да се каже, че Вилньов е намерил точната формула за превръщане на сложно разказаната литературна история, преплитаща в себе си редица теми, в качествено кино изживяване.
Но далеч не е първият, който опитва.
Съвсем скоро след дебюта си през 1965 г. книгата "Дюн" започва да привлича вниманието на киноиндустрията. През годините има мнозина навити да разкажат историята на романа и можем само да бъде благодарни, че повечето от тях така и не са успели.
Първи е Артър Джейкъбс, който е продуцент на "Планетата на маймуните".
През 1971 г. той придобива правата върху произведенията на Хърбърт с надеждата да надгради техния огромен успех и популярност. Дълго време преговаря с различни имена и проектът започва да изглежда обещаващо, когато за режисьор и сценарист са привлечени съответно Дейвид Лийн и Робърт Болт, които вече са работили в тандем за безсмъртните класики "Лорънс Арабски" и "Доктор Живаго".
Лийн обаче се оттегля, когато продукцията се забавя заради работата по втората част на "Планетата на маймуните", а след него същото прави и Болт.
Краят на проекта окончателно е подпечатан след смъртта на продуцента Джейкъбс през 1973 г.
От там щафетата поема ексцентричният чилийско-френски режисьор и сценарист Алехандро Ходоровски, който иска да направи филм за "хората, взимащи LSD по онова време." Една абсурдно дълга, 14-часова, крайно артистична и меко казано нестандартна версия с плеяда от звезден талант пред и зад камерата.
За голяма част от дизайна отговарят френският художник на комикси Жан "Мьобиус" Жиро и швейцарецът Ханс Гигер, чиито творби няколко години по-късно ще станат основа за създаването на извънземния ксеноморф, основен антагонист в поредицата "Пришелецът" (Alien).
Привлечен е също така и Дан О'Банън, който по-късно създава сценария за "Пришълецът".
Музиката е трябвало да бъде от Pink Floyd, а артисти като Орсън Уелс, Ален Делон, Дейвид Карадайн, Джералдин Чаплин, Мик Джагър и Салвадор Дали са уговорени за основните роли. Режисьорът дори обещава на великия художник хонорар от 100 000 долара на час.
В крайна сметка именно парите погребват идеята на Ходоровски. Само предварителната продукция му струва 2 милиона долара, а той така и не успява да убеди някое холивудско студио да му осигури още 5 милиона, за да заснеме епоса си.
Следващият по линията е Дино де Лаурентис.
Тук вече намеренията изглеждат доста по-сериозни, имайки предвид финансовите възможности на големия италиански продуцент, който стои зад 38 филма с награди "Оскар".
Де Лаурентис използва оригинален сценарий на самия Хърбърт и привлича младия режисьор Ридли Скот, който току-що е направил големия си пробив с "Пришълецът".
Скот приема предизвикателството с голяма готовност, но не харесва твърде дългия сценарии на Хърбърт и го дава на сценариста Руди Вюрлицер за преработка под формата на филм в две части.
Това естествено води до конфликт с Хърбърт, който от своя страна определено не харесва идеята в сюжета да бъде включен крайно притеснителен момент на интимни взаимоотношения между главния герой Пол Атреидис и майка му лейди Джесика.
Необходими са цели седем месеца, докато се стигне до съгласие от всички за сюжета, но тогава Скот се оттегля от проекта заради кончината на своя брат. Впоследствие големият режисьор се насочва към "Блейд Рънър".
Това обаче не отказва Де Лаурентис.
Той предоговаря правата върху "Дюн", като сега към тях са включени всички бъдещи и настоящи към онзи момент продължения. Зад кормилото застава Дейвид Линч ("Човекът слон"), чието творение излиза в кината през 1984 година с Кайл Маклоклан в главната роля и Стинг като злодея Фейд-Рота Харконен.
Крайният резултат се оказва плачевен - абсолютен финансов провал, разпънат на кръст от критици и фенове. Самият Линч през годините многократно е споделял разочарованието си от факта, че неговия "Дюн" не е това, което е искал.
За добро или лошо опитите за екранизация продължават и през следващите десетилетия.
През 2000 г. се появява сравнително успешен минисериал от три части, който дори взима няколко награди "Еми". Три години по-късно той е последван от продължение, базирано върху книгите "Месията на Дюн" и "Децата на Дюн".
Основна движеща сила зад минисериалите е продуцентът Ричард Рубенстийн, който се заема с трудната задача да създаде филм в партньорство със студиото Paramount Pictures. Надеждите им са да измият лошия вкус от "Дюн" на Линч и да създадат нещо ново, в духа на XXI век.
Това се случва в периода 2008-2009 г. и неслучайно първи избор за ролята на Пол Атреидис е Робърт Патинсън, който тогава е сред най-актуалните имена в Холивуд заради успеха си в "Здрач".
Все пак той с нищо не помага за придвижване напред на продукцията, превърнала се в една дълга сага на идващи и заминаващи режисьори и сценаристи. Всеки от тях преработва историята според своята визия, докато накрая времето просто изтича за Paramount/Рубенстийн и през 2011 г. те губят собствеността върху правата за екранизация.
В крайна сметка явно всичко това е трябвало да се случи, за да може Вилньов да поеме в свои ръце филмирането на "Дюн".
