Тази вечер от 21:00 ч. Българската национална телевизия (БНТ) ще излъчи първия етап на избора на представител на България за юбилейното 70-годишно издание на Евровизия. Да, завръщаме се в музикалния конкурс.
15 български изпълнители ще представят свои авторски песни, но само 7 от тях ще продължат в следващия кръг от конкурса на 31 януари.
Вотът ще е комбинация между жури и публика - начин, много сходен с този на финала на "Евровизия". Селекцията е съставена на база на вътрешния музикален пазар.
Изборът е направен спрямо класации на ПРОФОН за най-популярни изпълнители и най-много слушания в музикалните платформи, но това невинаги е гарант за успех на европейската сцена.
Извън това обаче се чудим какво е нужно, за да грабнем голямата награда. Затова ще погледна към 15-те участници в българската селекция, като ги сравня с вече печеливши модели от 70-годишната история на конкурса. Това ще помогне в хипотезите кой участник може да представи страната ни във Виена през май.
Ето 5 формули за успех на "Евровизия" и къде е България в тях
- Моделът "The Powerhouse" (или "Вокално надмощие")
Кандидатите за български представител на Евровизия 2026 са дами, които се отличават със забележителна вокална подготовка. Това е един от основните признаци за успех на песенния конкурс, наричан от чуждестранните медии "The Powerhouse".
Пример за такъв тип вокално надмощие е победата на Селин Дион през 1988 г. и изпълнението на песента "Молитва" на сръбкинята Мария Шерифович, което е сред най-въздействащите в историята на конкурса.
Българската публика познава гласовите възможности на Михаела Маринова от години и не се съмнява, че тя може да направи този модел печеливш за България. За 10 години на сцена изпълнителката е доказала, че няма песен, която не може да изпее, което я прави силен претендент в надпреварата.
Като добри вокалисти в селекцията се открояват и нови имена като VALL и Elizabet, които още с първите си музикални проекти впечатляват с разпознаваеми гласове, от каквито публиката има нужда.
- Моделът "The Showstopper" (или "Поп идолът")
Този модел е огледало на световната музикална сцена, която винаги е в търсене на своя нов поп идол. За артистите вече не е достатъчно да разчитат само на гласа си, за да грабнат публиката.
Музиката и визията са едно цяло, а танците са задължителен елемент. Това се крие зад стратегията на исторически победи като двукратния триумф на шведката Loreen с "Euphoria"през 2012 г. и "Tattoo" през 2023 г.
В българската селекция най-близо до този стандарт са Михаела Филева и Дара Екимова, които освен вокално майсторство винаги залагат и на безкомпромисна хореография и уверено сценично присъствие.
- Моделът "The Game Changer" (или "Ексцентричната идентичност")
На сцената на Евровизия трябва да гориш със свой собствен пламък. Търсят се артисти, които са готови да променят играта. В последните няколко години конкурсът отнася много критики относно нестандартни и ексцентрични избори като Nemo и Кончита Вурст.
Консервативните нагласи на българите все още отказват да приемат, че това e част от Европа. Това е и причината в националната ни селекция да няма подобни изненади.
Въпреки това, имаме представители, които отговарят на описанието за ексцентрична идентичност.
Почитателите на DARA я познават като експериментатор в своите музикални проекти. Тя е дива, артистична и определено привлича внимание с образа си на "лудата бунтарка" на българския поп - профил, който би паснал като шаблон на сцената на Евровизия.
Керана и Космонавтите също имат нужната енергия, за да се превърнат във фаворити на Европа.
- Моделът "The Storyteller" (или "Разказвачът")
Моделът залага на музиката като автентичен разказ и е характерен за артисти като Салвадор Собрал (Португалия) и Дънкан Лорънс (Нидерландия). Те използват личните преживявания, за да творят музика.
По този признак в националната селекция най-силно се открояват Молец, Innerglow и Вениамин. Това са артисти, които не се влияят от това, което диктува пазарът, и разчитат изцяло на автентичността.
При тях текстът е най-важният коз, а поетиката на езика - средство за емоционална връзка. Това може да се окаже предизвикателство, ако решат да се явят на Евровизия с песен на български език.
- Моделът "The Cultural Hybrid" (или "Етно-модернизъм")
Една от целите на Евровизия е да насърчава културното и етническото разнообразие. Това е причината песни с фолклорен елемент да успяват да грабнат както зрителите, така и журито.
В историята на песенния конкурс Украйна два пъти залага на съчетание между модерни поп и рок влияния и национални традиции - чрез "Wild Dances" на Руслана през 2004 г. и "Stefania" на Kalush Orchestra през 2022 г.
По същата причина през 2007 г. българското дуо Елица и Стунджи печели престижното пето място в музикалната надпревара.
В националната селекция на България тази година народната музика има своите достойни представители.
DIA и MONA са певици, които знаят как да вкарат фолклора обратно в музикалните класации, така че той да достига до все по-млада аудитория. Това би било печелившо на сцената на Евровизия. През последната година Preyah също експериментира с етно музика в своите проекти.
В музиката си тя съчетава африкански влияния и балкански ритми. Тя би била любопитен избор и заради своите нигерийски корени.
Изненада в избора за национална селекция са двамата представители на поп-фолк жанра - Роксана и Фики. Въпреки професионализма и дългогодишната кариера на двамата изпълнители, тази музика има твърде локален характер и трудно би постигнала успехи на европейската сцена.
