Арсенал се радва на най-силната си кампания от 22 години насам. Под ръководството на Микел Артета "артилеристите" си осигуриха преднина от седем точки във Висшата лига, спечелиха всичките си седем мача в Шампионската лига и оглавиха таблицата в новия формат на турнира. Тимът е с единия крак на финала за Карабао Къп и е сочен за фаворит в късните етапи на ФА Къп.
Требълът не изглежда невъзможен, тъй като Арсенал действа с крачка пред съперниците си, демонстрирайки впечатляваща дълбочина в състава. Последното доказателство за класата им бе победата с 3:1 над Интер - миналогодишен финалист в Шампионската лига и лидер в Серия А.
След двубоя наставникът на "нерадзурите" Кристиан Киву призна, че тимът му не е издържал на интензитета на лондончани. Той отбеляза и характерната за големите отбори "арогантност" в играта им. Но докато Арсенал не вдигне значим трофей, е рано за крайни заключения. Все още сме януари, а историята показва, че съставът на Артета често губи сили в заключителната фаза на сезона.
Много фенове и бивши играчи обаче прибързано чертаят грандиозни сценарии. Тео Уолкът дори попита Уейн Рууни как този Арсенал би изглеждал до легендарния Манчестър Юнайтед от 2008 г. Рууни отговори светкавично, предизвиквайки нервен смях у Уолкът: "Щяхме да ги разбием!"
Легендата на "червените дяволи" бе пределно ясен. Самото сравнение изглеждаше почти обидно, а Уолкът получи заслужено остър отговор.
Юнайтед влезе в сезон 2007/08 като действащ шампион и постави еталон за съвършенство, защитавайки титлата си и печелейки Шампионската лига - постижение, неповторено от английски клуб оттогава. В един имагинерен сблъсък Артета вероятно би трябвало да признае превъзходството на сър Алекс Фъргюсън. Нека разгледаме ключовите разлики между двата състава.
Ван дер Сар срещу Рая
Давид Рая безспорно е най-надеждният вратар на Арсенал след ерата на Петър Чех. Той е на път да спечели трета поредна "Златна ръкавица", допускайки едва 14 гола до момента. Испанецът впечатлява с рефлекси и перфектно разпределение на топката, което е в основата на атаките на лондончани.
Липсва му обаче едно: абсолютното господство в наказателното поле. Точно тук бе силата на Едвин ван дер Сар. Високият нидерландец излъчваше естествен авторитет и "заключваше" вратата при статични положения.
В останалите компоненти той бе поне на нивото на Рая.
Ван дер Сар направи безброй ключови спасявания през 2008-а, като най-значимото бе спасената дузпа на Николас Анелка във финала на Шампионската лига в Москва.
Стабилността в защитата
Пробиването на защитата на Арсенал е доста тежка задача. Тимът има 18 "чисти" мрежи, благодарение на дуото Габриел Магаляеш-Уилям Салиба. Двамата са бързи, физически мощни и хладнокръвни, изграждайки телепатичен синхрон, който може да спре всеки нападател.
Рио Фърдинанд и Неманя Видич притежаваха подобна връзка и сблъсъкът им с Габриел и Салиба би бил истинско зрелище. Битката между Видич и Габриел при статични положения би била свирепа. Сърбинът бе майстор в неутрализирането на физически силни играчи, а Фърдинанд нямаше равен в позиционирането.
Юнайтед също бе изключително опасен при корнери, отбелязвайки рекордните 15 гола от такива ситуации през онзи сезон.
Защитата на "червените дяволи" притежаваше и неуморния Патрис Евра. Неговите включвания по фланга бяха моторът на контраатаките на Юнайтед.
Юриен Тимбър е техничен, но все още не предлага същия краен продукт. Трудно е да си представим Сака и Тимбер да удържат Евра, подпомаган от неуморимите Флетчър и Парк Джи-Сунг.
Майсторството на Скоулс и Карик
Артета залага на 4-3-3 с Йодегор, Субименди и Райс. Това трио функционира отлично: Йодегор е креативният маестро, Субименди контролира темпото, а Райс руши играта на съперника. Юнайтед обаче разполагаше с ресурса да ги неутрализира.
Тимът на Фъргюсън действаше в гъвкаво 4-4-2, трансформиращо се в 4-5-1 при защита. Майкъл Карик и Пол Скоулс бяха архитектите на тима. Те биха могли едновременно да изолират Райс, да затворят коридорите за Йодегор и да пресират Субименди. Като двама от най-добрите подавачи в историята на лигата, те знаеха как да излязат от пресата на Арсенал.
Фъргюсън успешно ротираше 34-годишния Скоулс с играчи като Харгрийвс и Андерсън, които гарантираха енергия и отнемане на топки. Арсенал е компактен и солиден, но "червените дяволи" от 2008-а имаха идеалния баланс между креативност и упоритост, за да разбият всеки план.
Най-великата атака в историята на Висшата лига
Въпреки таланта си, сегашният Арсенал изглежда по-скоро функционален, отколкото артистичен. Това обяснява трудностите на Виктор Гьокереш и спада в статистиките на Сака и Мартинели. Артета често предпочита минимални, но сигурни победи, което е за сметка на зрелищено на терена.
Юнайтед никога не е имал такива задръжки. Философията на сър Алекс беше "пълна газ". Триото Рууни, Тевес и Роналдо бе безмилостно. Тяхната доминация бе толкова голяма, че реализатор като Луи Саа рядко намираше място на терена.
Тевес тормозеше защитниците с постоянна преса, Рууни оперираше в свободна роля като плеймейкър, а Роналдо пренаписа правилата за крило, завършвайки сезона с 42 гола. Към тях добавяме ветерана Гигс и експлозивния Нани. Юнайтед беше убийствен при прехода и тотално доминираше срещу тогавашния Арсенал на Венгер, включително при разгромното 4:0 за ФА къп.
Дълбочината на състава
Все пак трябва да признаем, че Артета разполага с по-широк състав. Арсенал има елитни опции за всяка позиция, което позволява справяне с контузиите. В мача срещу Интер на пейката останаха имена като Хаверц и Йодегор, а ключови играчи влязоха само за финалните минути.
Фъргюсън нямаше толкова дълга скамейка, но бе гений в тактическите ротации. Той въртеше основната си група в атака и халфова линия, докато защитата, водена от Браун, оставаше стабилна. Играчи като О'Ший и Парк винаги бяха готови да запълнят дупките без спад в качеството.
В този ред на мисли - Артета едва ли би изненадал Сър Алекс с тактически смени.
Психологическото превъзходство на Фърги
Сравнението между Артета и Фъргюсън на тъчлинията е в полза на шотландеца. През 2008-а той беше в 21-вата година от управлението си и бе превърнал печеленето в навик. Фъргюсън беше сериен победител и майстор на психологическите игри - лесно е да си го представим как изкарва от равновесие емоционалния Артета.
Мениджърът на "артилеристите" е отличен треньор, но все още не е мениджър от световна класа. Един трофей от ФА къп за шест години е малко за Арсенал, а предпазливостта на Артета в големите дербита често е пречка пред успеха.
Арсенал все още изпитва трудности срещу преките конкуренти, докато Фъргюсън се наслаждаваше на напрежението. Той създаваше манталитет на "обсадена крепост", превръщайки играчите си в хищници. За него равенството бе равносилно на загуба.
Рууни пък бе символът на този свиреп дух. Когато той казва, че Юнайтед би нанесъл съкрушителен удар на Арсенал, трябва да му вярваме. Докато Артета не постигне реален триумф, дебатите от този сорт са безпредметни.
