Историята на рока е изпълнена със самоуки музиканти, които са променили завинаги музикалния свят с напредничавото си мислене и великите си творения.
И в доста случаи те са го постигнали, въпреки доста скромните си технически умения.
Често най-успешните и въздействащи песни са били изпълнени от хора, които нямат възможностите да изсвирят сложни до неузнаваемост партии и са залагали повече на емоционалния заряд и вложения смисъл в композициите.
Това важи конкретно за някои китаристи, които са сред най-големите рок легенди и същевременно китарните им умения обикновено са подценявани.
Повечето от тях съчетават китарата с пеене и са възвеличавани в ролята си на композитори и автори на текстове - затова инструменталното им майсторство е оставало на заден план.
Но въпреки че няма да грабнат публиката с някакви сложни китарни сола и смайващо движение на пръстите в бясно темпо, те са доказали, че са способни да променят света с музиката си.
А специфичният им начин на свирене се е оказал много по-ценен и влиятелен от този на безброй технически виртуози.
Кърт Кобейн
Фронтменът на Nirvana е легендарен и в ролята си на китарист - и доказва, че китарата в рок музиката може да представлява нещо безкрайно различно от смайващите и технични похвати тип "Джими Хендрикс".
На младежка възраст Кобейн посещава китарни уроци в продължение на няколко седмици, за да научи основни за рока неща като например знаковия риф на Back in Black на AC/DC.
Кърт няма интерес да заучава сложни скали, за да свири сола, или да се задълбочава в объркващи джаз акорди, но базовите познания му помагат да изгради свой поразителен стил. Малцина притежават неговия инстинкт за замисляне на ритмични, въздействащи и запомнящи се основни рифове, които да послужат за база на безсмъртни песни.
А от 90-те години до днес, достъпното свирене на Кобейн вдъхновява няколко поколения хлапета да се научат да свирят на китара.
Всеки, който знае основните хватки, може да засвири рифовете на Smells Like Teen Spirit, Lithium или Come As You Are, но простотата на тези композиции не отнема от тяхната гениалност.
Джони Кеш
Кънтри легендата на пръв поглед е просто ритъм китарист, изпълняващ опростени акордови прогресии.
Кеш не притежава кой знае какви технически умения, но има далеч по-важното - специален и разпознаваем стил в подхода към ритъм китарата. Когато той бъде съчетан с незабравимия му басов глас и хитовите му песни, се получава една същинска институция в американската музика и един от най-продаваните изпълнители в историята.
А китарните му заложби са напълно достатъчни, за да се разпростре в различни стилове, включително кънтри, рокендрол, рокабили, блус, фолк и госпъл.
Джон Ленън
Геният от The Beatles рядко е изтъкван конкретно за свиренето си на китара.
Но до каквото и да се докосне в музиката, го превръща в чисто злато. Ленън е отговорен за някои от най-идейните партии на електрическа и акустична китара в The Beatles и в цялата популярна музика. Той е автор на редица от класиките на групата с акустично звучене като Norwegian Wood, Julia, Happiness is a Warm Gun и Dear Prudence.
Очевидно не е в стила на Ленън да свири бързи сола и твърде сложни мотиви, но много от ритъм партиите му притежават магия, която не се поддава на рационално обяснение.
В самостоятелната си кариера след The Beatles, британецът обичайно оставя китарните си идеи простички, но въздействащи и сътворява китарни химни като Working Class Hero или Happy Xmas (War is Over).
Боб Дилън
Едни го подценяват като китарист, други като певец, но Дилън си остава еталон за всички поети с китара и малцина са оказвали по-голямо влияние върху развитието на поп музиката.
Силата на американеца е в писането на песни и текстове, но и свиренето на ритъм китара със специфичен стил и звучене е извел до съвършенство.
Понякога стилът му звучи небрежен и дори недодялан, но милиони се влюбват в енергията, която музиката на Дилън носи - а тази енергия нямаше да е същата без неговата китара.
Някои от най-популярните песни, писани някога, като All Along The Watchtower, Knockin' on Heaven's Door, The Times They Are a-Changin, Blowin' in the Wind и Like a Rolling Stone не съдържат сложни китари и произлизат от опростени акордови прогресии.
Но Боб Дилън знае как да придаде определена емоция и мелодичност на всяка композиция. И е вдъхновил безброй свои последователи, засвирили на китара благодарение на неговите песни.
Ноел Галахър
Китаристът на Oasis нерядко е получавал подигравки за ограничените си умения в свиренето, а самият той се е изказвал крайно негативно за собствения си технически арсенал.
Както при останалите в този списък, и при него основно е умението за писане на незабравими хитови и докосващи мелодии, които милиони хора са готови да запеят.
Но Ноел е не само водещият композитор, но и водещият китарист в своята банда. И има основна заслуга за хипнотизиращото и неустоимо звучене на Oasis, което дефинира бритпопа през 90-те години.
Тенденцията при Галахър да свири простички отворени акорди с дисторшън ефект и да обогатява песните не със сложни сола, а с кратки, изчистени китарни мелодии, се оказва сред основните предимства на Oasis.
Изчистената от излишни елементи стилистика прави песните лесни за възприемане, но същевременно привлекателни за слушане, а искреността в тях прави бритпоп музиката същинска мания за децата на 90-те.
