Напоследък често ми се случва - когато кажа, че в понеделник съм заета, защото ще ходя на концерт на Хосе Гонзалес всички ме гледат с: а) празни погледи, б) просто тъпо и в) хваща ги някакъв интелектуален срам и ме питат кой е този.
Ще го кажа кратко и съм сигурна, че ще се сетите - Хосе Гонзалес е човекът, който е пял в 70% от саундтрака на "Д-р Хаус". Същият.
Плакатите за концерта на най-нежно пеещия швед, който съм чувала в живота си, попадат в полезрението ми някъде в началото на лятото. Отначало не мога да повярвам и съм убедена, че има някаква грешка. Не, това не може да е този Хосе Гонзалес, който обичам още от времето, когато бях в началния си нърдски период и гледах One Tree Hill, нали?
Убедена съм някакси, че не може в рамките на една година да "ударя кьоравото" толкова пъти, че да мога да видя и чуя на живо голяма част от любимите си хора. И към това добавям лична среща с Мат Дилън. Но все пак проучвам въпроса и установявам, че не, не е грешка - онзи Хосе Гонзалес, в когото се влюбих, когато чух за първи път кавъра му на "Heartbeats" (The Knife), идва в България.
Радостта ми е неизменна. Ентусиазмът ми е толкова голям, че обяснявам на всички на чий концерт ще бъда и реакцията неизменно е като една от трите посочени най-горе. Следва по-сложната част за един концерт - намирането на равностоен партньор за него. Някой, който да харесва нежния ритъм на Гонзалес поне колкото мен. Дори и сред най-запалените ми приятели, които са нърдове, музикални маниаци, фенове на всичко, което е мейнстрийм, установявам, с лека мъка в сърцето, такива няма.
Нека ви разкажа малко повече за Хосе Гонзалес тогава.
Биографията му може да си я прочетете в Уикипедия, затова само ще ви кажа, че е роден в Швеция, но родителите му са аржентинци. Оттам идва и името. Той всъщност е единственият член на семейството си, който не е роден в красива Аржентина. Цялата фамилия бяга от там заедно с по-голямата му сестра две години преди нежният глас на Гонзалес да се появи на бял свят. С две думи той си е натурален швед, откъдето и да го погледнеш. И все пак...
Корените на един човек остават с него независимо къде по света се намира той. На това смятам се дължи и нежния акустичен ритъм в музиката на Хосе. Той отказва да приеме различно сценично име, макар това да "звучи странно", според някои, и отказва да прави каквото му кажат. Един вид си е леко бунтарче, но с нежна душа и китара. От любимия ми тип.
Хосе израства, слушайки музика от родината на родителите си и досега твърди, че Силвио Родригес - кубински музикант - е едно от имената, които му повлияват най-силно в музикално отношение. "Роден съм в малък град, наистина малък. Затова обичах да слушам музика и да си съчинявам песни, докато гледах как навън не спира да вали."
В началото Хосе свири с различни банди и чак когато е на 25 години подписва първата си сделка с музикално студио, а година по-късно издава и дебютен албум. Сигурно в Америка в момента клатят неразбиращо глави, защото са установили, че за Хосе и музикалната му кариера е прекалено късно вече.
Освен това той няма boy next door външност и отказва да снима котките си за Инстаграм. Но Европа работи по свои, различни правила. Затова и продължавам да я предпочитам в музикално отношение.
През 2003-а излиза дебютният албум на Хосе Гонзалес "Veneer". Там се подвизава и най-известното парче на певеца до момента - "Heartbeats", макар аз самата да предпочитам "Crosses".
"Heartbeats" има няколко известни клипа, като най-популярния - the bouncing balls video - дори е използвано в реклама на Benetton. Сериалът "Д-р Хаус" пък използва парчето в няколко свои епизода, а след това общо взето се възползва от почти цялата налична дискография на Гонзалес.
През 2007-а следва албумът "In Out Nature" и тази година се появи "Vestiges and Claws". И двата албума са прекрасни. Гарантирам. И все пак... за мен Хосе Гонзалес ще си остане "Heartbeats" и "Crosses", тъжен ритъм и цветни топки, самотник в кола и плачещия Хаус, смъртта на любимия ми персонаж в One Tree Hill и цитат от Кийтс... Той ще си остане онова парче на Zero 7, което харесвах преди да знам, че е вокал в него, ще бъде голяма коса и акустична китара, неподражаем ритъм и най-тъжната версия на "Teardrop" на Massive Attack.
Ще имам шанса да се срещна и чуя Хосе Гонзалес този понеделник. И се радвам, че част от вас няма да бъдат там. Така той може да бъде само мой.
