Нищо не може да ни спаси от новата криза

Защо предотвратяването на следващия финансов срив е невъзможна мечта...

Робърт Шилер, един от тримата носители на Нобелова награда за икономика през 2013 г., заяви, че се опасява за стабилността на финансовата система - и желае да види да се вземат мерки за предотвратяване на бъдещи сривове:

"Точно както повечето хора се интересуват повече от истории за пожари, отколкото от химията на антипирените, те повече се вълнуват от истории за финансови сривове, отколкото от необходимите мерки за предотвратяването им. Това гарантирано не е рецепта за хепиенд."

Дали обаче финансовите кризи наистина са предотвратими? Според повечето анализатори отговорът на този въпрос е категорично "не". 

Светът вече е твърде непредсказуем

Преди всичко, промените в цените на активите са много трудни за предвиждане - стойността им е базирана не само на това каква ценност им придават хората сега, но и на това какво хората вярват, че други хора ще смятат за ценността им в бъдеще. Ако това ви звучи като ненадеждна, неясна и объркана основа, сте абсолютно прави.

Второ, има всякакви видове неконтролируеми и непредсказуеми събития - като войни, тероризъм, суши, урагани, пандемии, технологични и научни открития - които могат напълно да променят възприятията на инвеститорите и да предизвикат финансов срив или финансов бум.

Предотвратяването на всяка финансова криза или балон с нереалистично завишени цени на активи би означавало предотвратяване на всички тези видове шокове и изненади.

Освен това, не всички инвеститори интерпретират събитията по един и същ начин. Ако инфлацията се повиши, много инвеститори в момента биха интерпретирали това като въодушевяващ знак, че икономиката се възстановява. Други инвеститори биха интерпретирали това като опасен знак, че нетрадиционната парична политика на централните банки започва да вреди на икономиката.

И все пак със сигурност поне някои сривове са предсказуеми, нали?

Много икономисти и финансови анализатори - включително и Робърт Шилер - успешно предсказаха имотния балон през последното десетилетие. Ако американският Конгрес и Федералният резерв бяха се вслушали в Шилер и другите, които предупреждаваха за имотен балон, биха ли успели да предотвратят финансовата криза, като спихнат този имотен балон?

Колкото и неприятно да звучи, няма сигурни начини да се определи дали цените наистина са "балонирали", докато самият балон не се спука. Понякога цените се повишават - като нарастващата стойност на терените в градове като Ню Йорк, Чикаго или Лондон, или на акциите на Apple, Microsoft и Google - и се удържат на тези нива за много дълго време.

Понякога цените се надигат - като тези за луковиците на холандски лалета, акциите в Enron, или детските плюшени играчки Beanie Babies - и се сриват бързо и катастрофално.

Много от анализаторите, които в момента идентифицираха имотния балон, проспаха последиците от него. Анализатори като Питър Шиф и Марк Фабер усетиха накъде отиват нещата с имотния балон, но оттогава насам предупреждават за балони на пазара на ценни книжа, съкровищни бонове и дори курса на долара. Идентифицирането на балони е трудна, ако не и невъзможна задача, особено когато се налага да го правиш постоянно.

А и, практически погледнато, кой от управляващите в Америка би бил отговорен за обявяването на такъв балон?

Трябва ли да очакваме това от Фед? Последния път, когато Федералният резерв се е опитвал да затегне колана, за да спихне евентуален балон, всъщност е предизвикал финансов срив. Това е станало през 1929 г., годината на големия срив на Уолстрийт, довел до Голямата депресия.

Тогава може би да заложим на Конгреса? Като се има предвид как е действал той в миналото, съмняваме се, че сега той би взел трудните решения, необходими за предотвратяването на криза, дори и да можеше.

Въпреки че мнозина обвиняват Конгреса, че е надувал допълнително имотния балон през последното десетилетие, законите, които Конгресът прокарваше, довели до рисковото подкрепяне от правителството на проблемните ипотеки, не са дошли от нищото.

Те се появиха в резултат на масирано лобиране от финансовата индустрия, която търсеше лесни печалби, и избирателите, които искаха помощ, за да станат собственици на собствени домове.

Ако политиците не прокарват законите, които хората желаят, те просто биват сваляни и замествани с по-склонни да гласуват такива закони. Трудно е да очакваме от законодателната власт да не прокарва закони, които масово се изискват от многобройни различни групи хора, само защото има бъдещ потенциал за икономически балон и финансов срив.

Но дори и тези примери са като цяло твърде спорни

Дори и Фед да беше действал в навечерието на катастрофата през 2008, или Конгресът да не беше подкрепял рисковите ипотечни кредити, няма никаква гаранция, че не би имало подобен балон и финансов срив. Защо?

Както казва икономистът от средата на XX век Хайман Мински, стабилността е нещо дестабилизиращо. Американската икономика преживя период на относителна стабилност - от края на стагфлацията в началото на 80-те години, до финансовата катастрофа през 2008 г. Бившият шеф на Фед Бен Бернанке нарече този период "Голямата сдържаност". Но как хората реагират на стабилен свят? Много често те стават по-толерантни към рисково поведение.

По време на Голямата сдържаност, финансовата индустрия започна да отпуска по-рискови кредити при по-ниски коефициенти на ливъридж, с по-ниски депозити - и дори на хора без доходи, без работа или активи (т.нар. NINJA - No Income, No Job and no Assets).

А склонните към поемане на рискове започнаха да крият рисковете, като продават бъдещият доход от тези рискови заеми като обезпечени с активи ценни книжа. Финансовите регулации като "Глас-Стийгъл", които разграничаваха публично гарантираните депозитни банки от инвестиционните банки - и които може би бяха донякъде отговорни за относителната финансова стабилност в периода между Голямата депресия и рецесията през 2008 - бяха анулирани.

Политиците бяха убедени от финансовата индустрия и от дългия период на относителна стабилност, че подобни ограничения на поемането на рискове вече не са нужни. Дългият период на стабилност дестабилизира системата, като направи политиците и финансовия свят по-толерантни към рискове. Успешните регулации станаха жертва на собствения си успех. Стабилността е дестабилизираща.

В крайна сметка вече е време да преминем отвъд невъзможните мечти да предотвратяваме финансовите кризи, преди те да са се случили

Законите, предотвратяващи кражби, измами, съзнателното подвеждане на инвеститорите и рисковите залагания с чужди пари, или тези, предвиждащи косвена гаранция (като Глас-Стийгъл), са благоразумни регулации. Те обаче не елиминират по никакъв начин бумовете и сривовете.

Бумовете и сривовете са нормално поведение на пазарите, тъй като бъдещето е трудно предсказуемо, а хората са изключително непредсказуеми.

В дългосрочен план политиките трябва да се фокусират върху по-добрата реакция на бумовете и сривовете на пазара, като свеждат до минимум реалните щети при възникването на проблеми. Което означава повече гасене на пожари - за да се предотврати вредно висока безработица или дефлационна спирала след финансова криза.

Това може и да не е толкова чисто и удовлетворяващо решение като тоталното премахване на проблема. Ако обаче проблемът на финансовите сривове е присъщ на финансовите пазари - а изглежда очевидно, че това е така - тоталното му премахване така или иначе не е вариант.