Получихме това стихотворение по мейла. Но не това ни изненада - получавали сме и разкази, и поезия - а възрастта на твореца. Написал го е 13-годишният Атанас Атанасов Чифудов, ученик от 7 клас на училище "Княз Александър Първи" в Пловдив.
Озаглавено беше "Да бъдем добри". Редакторската намеса е в промененото заглавие. Публикуваме го, защото е любопитна гледната точка на един толкова млад човек.
Добри ли да сме или лоши,
това дилема е сега.
Да бъдем честни и бедняци
или непочтени, но богати.
О, Българийо, ти майко мащеха
на своите отритнати деца.
Ние сме чеда на ново време
епоха пълна с нищета.
Днес на почит са героите,
но не от приказките стари,
а тези с големите портфейли,
приватизатори, банкери.
Но народът е добър с робска психика.
Той гледа тихо, не роптае.
Не прави нищо и си трае.
О, вий политици, дипломати,
спасете всички български деца.
Бъдете по-грижовни,
но не само за своите чеда.
Бедна страдаща Българийо,
ние сме деца индиго,
в преход дълъг и безкраен.
Пред нас дилемата е тежка-
Да крадем или да траем.
Спасението какво ли е?
Да чуем врачките-
Богатите ще мрат,
за тях ще дойде краят на света.
Ние сме цветът на нацията,
на българщината и цивилизацията
Ще вярваме в добротата,
която ще спаси Земята.
