Получихме това стихотворение по мейла. Но не това ни изненада - получавали сме и разкази, и поезия - а възрастта на твореца. Написал го е 13-годишният Атанас Атанасов Чифудов, ученик от 7 клас на училище "Княз Александър Първи" в Пловдив.
Озаглавено беше "Да бъдем добри". Редакторската намеса е в промененото заглавие. Публикуваме го, защото е любопитна гледната точка на един толкова млад човек.
Добри ли да сме или лоши,
това дилема е сега.
Да бъдем честни и бедняци
или непочтени, но богати.
О, Българийо, ти майко мащеха
на своите отритнати деца.
Ние сме чеда на ново време
епоха пълна с нищета.
Днес на почит са героите,
но не от приказките стари,
а тези с големите портфейли,
приватизатори, банкери.
Но народът е добър с робска психика.
Той гледа тихо, не роптае.
Не прави нищо и си трае.
О, вий политици, дипломати,
спасете всички български деца.
Бъдете по-грижовни,
но не само за своите чеда.
Бедна страдаща Българийо,
ние сме деца индиго,
в преход дълъг и безкраен.
Пред нас дилемата е тежка-
Да крадем или да траем.
Спасението какво ли е?
Да чуем врачките-
Богатите ще мрат,
за тях ще дойде краят на света.
Ние сме цветът на нацията,
на българщината и цивилизацията
Ще вярваме в добротата,
която ще спаси Земята.
Разбира се, зад умилението на тези редове, прозират уменията на дядото на седмокласника, който вероятно е съобразил, че само така би било пуснато стихотворението. Останалото е ясно - тц,тц - горките деца...ако им се внушава, че това е дилемата.
Затова децата трябва да си лягат веднага след Сънчо, а не да слушат след това новините...... Щото ето кво става!
Абе не е прехода виновен ами водачите ни през него ...
Мисля точно като неомъжената бала жена. Никак не ми хареса. Остави ми тъп блудкавежки послевкус. И не звучи младежко. Ако наистина е писано самостоятелно от тинейджър, защо няма и помен от лъч светлина и надежда, които би трябвало да получи в къщи и в училище. Ей, това е дете, все пак. Твърде рано е остаряло.
Да бъдем добри е по-доброто заглавие, разбирам вебкафе-как само звучи "Да крадем или да траем"....като всичко наоколо, като заглавие от жълт вестник...Няма значение. Поздрави за младежа, пожелавам му да му се сбъдне мечтата.
ето кой разсипа БЪЛГАРИЯ!!! BANANOVA REPOUBLIKA BULGARIA http://www.youtube.com/watch?v=AwA5HEF0O44&feature=related
Бичкия, и аз имам една много готЯна пола от банановата република помеждудругото те нямат магазини в бг или.....?
Деца индиго от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене Децата индиго (на английски: Indigo children) е ню ейдж определение, въведено от Нанси Ан Тапе, част от нейната класификация на хората според отенъка на аурата (индигов цвят) им[1]. Това определение се дава на деца, на които им се приписва да притежават свръхестествени способности. Псевдонаучни изследвания им приписват да са представители на следващия етап от човешката еволюция, да идват от други планети, да имат богат опит и знания за Космоса и притежават паранормални способности, като телепатия, телекинеза и пр. Няма достоверни научни изследвания, откриващи които и да било от тези черти в т.нар. деца индиго[2]. Често, определенията, които се дават на децата индиго са такива, че да се харесат на голям кръг хора, и те да приемат, че те се отнасят за тях, т.е. става въпрос за проявление на ефекта на Форер. Определението за деца-индиго е дадено от Нанси Ан Тапе, която работи в областта на синестезията, през 1970 г. Тя класифицира хората според цветовете на аурата им. Според нея при тези деца преобладава индигово-виолетовият цвят — нещо, което било характерно за зрели хора с духовни практики или житейска мъдрост зад гърба си, но съвсем необичайно за детската аура. Нанси Ан Тапе твърди, че при близо 95% от децата, родени в последните 10 години, се наблюдавал този феномен. Макар и не научно потвърдена, популяризирането на идеята носи значителни приходи от консултации на подозирани за индиго деца, както и на авторите на книги, филми и организатори на конференции по темата [3].
Защо винаги по форумите има толкова много злоба и негативизъм.Не можете ли поне веднъж да признаете, че дете има талант, или за българина това не е характерно. Някои хора не могат да преглътнат, че техните деца са посредствени. Даже и детето да е имало наставник , то признайте пред себе си, че това стихотворение е страхотно. Трябваше ли детето да чете злобни коментари, та това е едно 13 годишно момче. Ние българите трябва да се преклоним пред таланта.
Заглавието е "ДА БЪДЕМ ДОБРИ", ,а не това което редакцията е написала с големи букви. Не мога да си обясня защо е трябвало да се промени заглавието на това толкова добре издържано стихотворение. Трябва да подкрепяме талантливите деца в България.