До преди няколко месеца единствените хора, които се интересуваха от Bitcoin, бяха наркодилъри или разни социално неадекватни типове, които от детството си насам не са спирали да играят ролеви игри. Сега виртуалната валута не излиза от новините, а в свой доклад Bank of America написа: „Като разплащателно средство, Bitcoin има ясен потенциал за растеж".
Цялото това внимание не се дължи само на качествата на Bitcoin. Според същия доклад на американската институция, алгоритмите, на които е базирана децентрализираната валута ограничават максималната обща стойност на всички Bitcoin на около $15 млрд. За сравнение, само Apple притежава около 147 млрд. долара кеш. Иначе казано, Bitcoin е една съвсем малка светлинка на радара на световната икономия. Освен това „нестабилен" е доста слабо определение за курса му.
Виртуалната валута има своето очарование, защото е предвестник на един повратен момент в историята на парите - промяна, която може да бъде също толкова значима, колкото въвеждането на банкнотите в Китай през XI век - за да не се налага хората да си купуват добитък с чувалчета сол.
Какво знае една банкнота?
Ето го ключът: парите винаги са били „глупави". Доларовата банкнота не знае какво е, къде е била или къде отива. Единствената причина да е ефективна е фактът, че хората от двете страни на транзакцията са достатъчно образовани, за да знаят как изглежда истински долар и каква е стойността му.
Когато банките създадоха кредитните карти през 1958 г., електрониката, нужна, за да работи системата, беше изключително скъпа, с големината на стая и отделяше повече топлина от клада. Самите кредитни карти все така нямаха нищо „смарт" по себе си - те бяха просто пластмасови пластини с номера. Магнитната лента, която не се е променила от изобретяването си през 60-те, не носи много повече информация и също не може сама да прави нищо. Обработката на данни се вграждаше в големи компютри в магазините и банките.
Време е за промяна
Тази организация създава все повече проблеми. Номерата на кредитните карти и личните данни на 70 млн. клиенти на магазините на Target беше задигната, защото хората държат в себе си „глупавите" парчета пластмаса, а всички данни са в сървъри, които могат да бъдат поразени от някой хакер. Банкнотите, от своя страна, са толкова уязвими, че се налага да ги пренасяме в бронирани камиони с въоръжена охрана.
За толкова години успяхме да се отървем от традиционните писма в пликове, билетите за самолети, до голяма степен - и книгите, но продължаваме да робуваме на „глупавите" книжни пари.
През 10-те години на XXI век технологията предлага различен начин за печатане на пари. „Умните" компоненти са изключително евтини, малки и енергийно ефективни. В развиващия се Интернет на нещата, в ключове, играчки, бельо и даже вилици слагаме малки чипове, които се свързват безжично с мрежи. Междувременно, милиарди от нас имат смартфони, които имат по-голяма изчислителна мощ отколкото някога се събираше в суперкомпютър.
„Умните" компоненти вече няма нужда да са в двата края на веригата. Те могат да влязат в самите пари - без значение дали говорим за банкноти, карти или изцяло виртуална валута. Парите ще знаят какво са, каква е стойността им, кой ги дава и кой ги получава, цялата си история.
Имаме работещ пример
Bitcoin показва как това може да стане. Няма централна банка, няма голям компютър, където да е събрана всичката информация, няма номера на кредитни карти. Споделените изчисления контролират движението на Bitcoin - всеки, който ги използва, допринася с възможностите на процесора си. Самите дигитални пари имат вграден механизъм, който им позволява да знаят къде са и на каква стойност са. По този начин можете да правите разплащания без банка или друга финансова институция като посредник.
Нека сега да разширим концепцията до валута за всекидневна употреба. Техничарите си представят как един ден ще носим по една-единствена „умна" банкнота с чип. Зареждате я с пари от сметката си, тя знае кой сте вие - например чрез отпечатъците ви или чрез сигнал от телефона ви. Ако някой я открадне, тя става неизползваема.
Отивате в магазин и плащате с част от стойността й покупките. Вземате я на покер вечер и с насълзени от яд очи оправяте баланса на гадняра, който ви е забил в стената с флош.
Всъщност, защо въобще да е хартия? Може да е нов вид „умна" кредитна карта. А защо да е в позната форма? Може да е пръстен. А защо не направим пълен кръг и новите пари не са само виртуални - ще боравите с тях през смартфона си или някое друго устройство с връзка към мрежата. Примерно, „смарт" гащи.
Ще повярваме ли?
Проблемът е, че това е тежък преход. В зората на хартиените пари сигурно също не е било лесно - селяните навярно са казвали нещо от сорта на: „Искаш да ти дам кравата си срещу това?!". Нужно е много, за да се спечели доверието на обществото. Вероятно никой нов вид пари няма да успее без официално да бъде подкрепен от (голяма) държава - макар Bitcoin да се опитва да бъде наднационална валута.
Бъдещето изглежда близко, но то е било такова и за доста от неуспешните опити до момента. През 1999 г. Робърт Левитън привлече Упи Голдбърг за лице на дигиталните пари Flooz. През 2001 г. беше обявен пълният провал на проекта. Microsoft, Google, American Express и други големи компании опитват да създадат работещи решения за мобилни разплащания, но никой все още не рискува да мине отвъд превръщането на смартфона в устройство за пренасяне на кредитни и дебитни карти.
Има много неизвестни пред „умните" пари. Ясно е, обаче, че който първи навлезе на новия терен, ще има предимство за десетилетия напред.
