И аз да се изкажа по темата. Не за да се правя на интересна и да отбивам номера. И не защото професията ми го изисква. Просто съм засегната лично. И не ме е срам да споделя с вас тези толкова лични неща.
Откакто се помня, баща ми работи във ВМЗ - става сутрин в 6:30, взима душ, облича хубави дрехи и се отправя в познатата посока. Застава зад бюрото си и до 17 ч дава чинно своята дан за "благото на родината". Накрая на месеца получава скромно парично възнаграждение, което звучи по-скоро като извинение... "Извинявайте, че работите тук!"
Майка ми също беше част от екипа на завода, докато не претърпя животоспасяваща операция и се наложи да прекрати работа.
Семейството ми никога не е било мега заможно. Но заводските заплати ми осигуряваха по две ходения на море през лятото, хубави парцалки и джунджурийки в ученическите ми години и вкусна храна.
Днес се издържам сама, горда, че поне аз съм отпаднала като "перо" в крехкия заводски бюджет. Днес обаче заводската заплата стига само за тока, водата, хляб и консервите на кучето ни Сахара. Когато я дават, де. Защото от доста време насам баща ми става в 6:30, взима душ, поема в познатата посока, но не получава нищо за това.
Когато се приберем със сестра ми, срещаме усмивки и топлина. Но АЗ виждам - виждам угрижените очи на баща ми, пресилената усмивка на майка ми. Виждам уморените рамене на баща ми, когато мъкне дърва за печката (защото какво ти отопление на ток, бре алооо?) и напуканите ръце на майка ми, броящи стотинките за хляб.
Поводът съвсем да кипна, беше както винаги "крайно интелигентното" изказване на нашия премиер: "Трябва да се съкратят 700-800 души във ВМЗ и тогава ще се реши проблема".
Г-н Борисов, извинявайте, че прекъсвам поредната Ви игра на тенис, но исках само да попитам - за кого по-точно ще се реши проблемът? За тези 700-800 души, сред които може да бъде и моят баща, които утре ще останат на улицата? За хората, които от сутрин до вечер са превивали гръб, за да можете Вие и свитата Ви да се реете свободно из света, да хапвате пържолки и да режете лентички? За хората, които Вие с лека ръка ще пратите на борсата или по-лошо... в гроба?!
Г-н Борисов, канят Ви на много места - да кръщавате бебета, да откривате сгради, да биете първия училищен звънец... Знам, че сте ужасно зает да се пъчите пред камерите и да ръсите дивотии на език, по-достоен за краварка от Чепръчане, но... Моля, когато намерите пролука в претоварения си график, заповядайте на гости вкъщи, в града на патриарха на българската литература Иван Вазов.
В града, чието препитание зависи 85% от предприятието, с чиято съдба Вие и себеподобните Ви се подигравате. Заповядайте да попитате майка ми как намира сили и варианти за днешната вечеря и как баща ми успява да осигури луксове като светлина, отопление и вода в жилището ни.
Г-н Борисов, живеем в 21 век. А на мен ми става неудобно, че когато си отида при мама и тате, имам компютър с интернет, докато познатата ми Мариянка е забравила дори как да си провери пощата.
Знаете ли г-н Борисов, животът на българина не е само магистрали и прерязани ленти. Българинът има нужда от работа. Българинът има нужда от топла храна. И от спокоен сън, а не легло, в което да се върти и да плаче скришом, защото не му го побира умът как утре ще нахрани и изпрати децата си на училище. И не са му нужни сладки приказки от Вашата уста. И вечните Ви войни с бившето правителство.
Покойната ми баба Христина ми казваше, когато бях още ученичка в 5-ти клас :" За нас беше тежко, но за вас ще е още по-зле. Направо не знам как ще се справяте, деца..." Сега разбирам, че е била пророк - знаела е, че един ден Вие ще дойдете на власт!
В Европа сме. А работниците от ВМЗ - Сопот живеят като в страна от Третия свят. Няма да се учудя, ако утре се прибера в родния си град и видя група мъже, въоръжени с пушки, да тръгват на лов - за насъщния. А жените им да събират опадалите по земята плодове. Като в Третия свят.
Майка ми винаги казва - "От всяка безизходица има най-малко два изхода". За тази безизходица, изходите наистина са два - Терминал 1 и Терминал 2 на Летище София. Г-н Борисов, моля съберете свитата си некадърници и изберете един изход. За Третия свят. Там със сигурност са останали повече хора, които можете да ограбите.
Оставете работниците от ВМЗ - Сопот да стават в 6:30, да взимат душ и да поемат познатата посока. Оставете им радостта да стиснат малкото заплата, изплюта от банкомата. Защото ако всички те утре решат да изберат двата изхода на Летище София - на кого ще царувате Вие? Кого ще ограбвате?
Искам баща ми отново да спи спокойно. А майка ми да се смее истински. Искам да не ги мисля какво са яли тази вечер. А да им завидя... Искам бръчките около очите им да са от смях, а не от грижа за насъщния... Ако е удобно.
Така а Паяче ! Последния пример ми е пред очите - шефчето индианец реши, че не му се праи повече тава де праи и ми вика говорил съм с жената, продаваме къщата тука у Норге и си биеме камшика за Щатско. Намислил пича да учи MBA, а гони 40. И тава е човек много ценен у компанията, учил у Немско и тука вече завършва PhD. Много добър инженер. Ма е го! Шапка му свалям що не го е страх и верва, че нема нещо с коет нема да се справи! У Бантустана старото поколение особено е много далече от такива мисли.
Иратаис, за ЕМБИЕЙ, рядко можеш да кандидатстваш на по-млада възраст. Много багаж трябва да си струпал преди това.
Сигур е така. Ма искам да кажа, че се едно зачерква сичко дотука и почва наново. Що къде е финансист па къде е инженер електрончик. Та затва ми беше примера, че как викат опосумите "Няма невъзможни неща!".
Да, няма начин да няма начин!
През 90-та цялата страна изпадна в това положение, защото 95% от икономиката на страната произвеждаше и изнасяше своя продукт към една страна - империята СССР. И когато тази империя се сгромоляса се сгромолясахме и ние като страна. Сега едно градче, съвсем не толкова малко зависи от един гигантски, но вече никому ненужен със своето производство завод. Ако имаше няколко средни и стотици малки, фамилни фирми, то загубата на една, две или дори 10, а такъв е живота, че винаги някой губи и някой печели, нямаше дори да се усети. Сега умиращия гигант заплашва да обезлюди и това някога китно балканско градче. Очевидно нищо ново не сме научили, но всичко старо сме забравили. Искаме дори да построим и поредния супер-гигант - атомният колос Белене. Е, добре, ще си "изуем и га...е, но ще го направим"! И после, ако утре се окаже, както е много вероятно да стане, че няма на кого да продаваме продукта на колоса...или продукта на колоса се окаже по-скъп от пазарния... или нещо на "Иван" не му хареса в политиката ни и врътне кранчето на ядреното гориво...Хааааайде нови 10 000 безработни!!! Ауууууу, ами сега...баща ми, майка ми, чичоооо...всички работят там!!! Помагайте...направете нещо или ще се изселим от Белене...Хора, стига, замислете се трябва ли да изручаме и АТОМНОТО ЖАБЕ, а?!
Ванеса, на 30 години човек вече трябва да е свикнал и с похвалите, и с критиките. Всички ние, които не "заронихме сълзи с теб" /извинявай, ама точно така го чувствам!/ НЕ ТИ ЖЕЛАЕМ ЗЛОТО. Просто се опитваме да ти покажем и другата страна на медала.За съжаление - това е живота...
Ванеса, разбирам че това е семейна драма за вас, както и за много други семейства от Сопот. Обаче...заводът просто няма достатъчно поръчки, лош мениджмът или лошо производство, не знам вече. От анализ в "Капитал" направен от икономист (щото аз не съм и не разбирам толкова) разбрах, че в сегашното положение на заводът са му нужни едва 1000 души персонал. Така че съкратените трябва да са много повече от 700, за да се оздрави предприятието. Кой е виновен и кой крив, струва ми се не е важно в момента. По-важно е да остане това предприятие, да заработи и да започне пак да печели, а това няма да стане с персонал от 3200 души. Другият вариант е да бъде фалирано и всичките 3200 да останат на улицата. Все пак мисля, че ще се съгласиш, че вариант 1 е за предпочитане. Положението е кофти, но просто няма друг изход от него. И в случая трябва да се сърдите на синдикатите, които получават пари, за да следят всичко да е наред - още преди години е трябвало да сигнализират, че нещата не вървят на добре...
Аз съм пацифист и за това мисля, че пушки не трябва да се произвеждат. Хайде, застеляйте ме!
застРеляйте
Всъщност, усилията на всички - и на работниците и на медийте и на т.н. синдикати са насочени към едно - да се превърне фалита на един държавен, нерентабилен и отдавна никому ненужен с производството си завод в национална общочовешка и най-вече типично българска трагедия! Това се случва навсякъде - спомнете си за скорошното затваряне на автомобилен завод в Белгия, десетки пъти по-голям от нашия ВМЗ! Но там, за разлика от тук, няма хленч, няма трагедии, няма пълно и сковаващо отчаяние!!! Всички и най-вече работниците, синдикатите, общинските власти, правителство и т.н. са фокусирани на 100% в ... мерките и действията, които трябва да се предприемат за да се неутрализират последеците от неизбежното. Тук това не е така! Пратениците на Позитано инструктират всяка сутрин своите хора в завода каква по-сърцераздирателна тирада да изстрелят към надпреварващите се "като на мърша лешояди" с микрофони в ръка! Синдикатските лидери правят възможно най- тъпите и неработещи "предложения" с една еденствена цел - да задълбочат трагичното дередже на безработните вече работници. Зер, това им е хляба на тях! И те се грижат всячески за него, чрез популистките си и безсмислени изказвания за "защита на интересите на..." Чудя се, нима тези изстрадали хора не разбират и не чувстват, че всички тези "помагачи" ги водят към пропастта!!! Нима не разбират, че изходът от ситуацията е само един - през вратата на този по Смирненски "умиращ златолюспест гигант"!
Това е сътбата на по-малките градчета, които до скоро се крепяха на големи предприятия, които по инерция са изкарали още 20 години. Дойде и тяхното време и те изчезват едно по едно. Градовете под 100,000 скоро ще изчезнат съвсем или ще се превърнат в села, както много села изчезнаха. На края ще остане само Мегаполиса София с неговите 5 милиона жители ....
За съжаление strawsPulledAtRandom е прав.Съкращенията са неизбежни в този случай.Точно поради фактите които Пенчо Пенчев изреди.Дългогодишно разграбване,унищожение и източване на ресурси.Лошото в случая е липсата на преквалификация.Личното ми мнение е,че хората могат да бъдат съкратени временно,за година да речем,да получават неудръжки за това време,а през тази година да се реновира завода и да се поднови производството.Сега ще кажете,че толкова ми увира главата.Обаче няма да сте прави,защото в тази малка държава,която е на ръба на силите си,това е напълно възможно.Това може да бъде началото.Може да бъде стереотипа,по който ще започне възстановяването на тази държава.Не е чак толкова трудна и невъзможна цел.Няма как да кажеш на хората - оправяйте се.Не сме в Германия.Все отнякъде трябва да се започне.В един хубав момент,този завод ще започне да си връща инвестициите и ще стане печелившо предприятие.Историята помни хиляди такива случаи.Нека ви припомня Ли Якока,който е взел фирма пред фалит и я е превърнал в корпорация за милиарди.Иска се просто малко желание и кадърно управление.Имаме и двете! Ванеса,не се сърди на коментиращите.За много неща са прави.Знам,че ти е болно,но в крайна сметка положението е наистина извън контрол в момента.Респект за това,че надигаш своя глас и показваш на хората истината.
Написало е момичето (младо при това) мислите и чувствата си без претенция и от грижа за родителите си.В случая , това което се случва с ВМЗ и работещите там е на заден план . В статията виждам единствено обич и състрадание . И лека ирония , да , но не от суета , а от яд. Какво има да се коментира пред отдавна свършен факт?Доколкото разбирам завода е обречен : 1.Някой има интерес от това. 2.Нерентабилен е , а причините биха могли да са хиляди , както и да включват т.1. Ирастайс написа грозната истина , че някъде ние сме единствено цифри. Ванеса , поздравления за смелостта и повярвай ми , зная какво е възрастен човек да си търси работа , но нека родителите ти не се отчайват , защото когато човек остане без надежда - няма пътища.Знам , че е трудно , но не невъзможно . Освен това , с такава дъщеря като теб , те имат всичко , от което се нуждаят , хора сте и ще си помагате...живот и здраве
Далече,далече, много далече съм от проблемите но оръжейната промишленост в България и изобщо не съм държала оръжие в ръце,но смятам,че производството на оръжие,калашници и прочие бойно снаражение не може да бъде губеща дейност.Потребностите на нашата армия са малки и са необходими допълнителни външни договори.Проблемът идва от това,че стана преразпределение на международните пазари на оръжие и нас са ни отрязали и сме останали без квоти.Държавата не се ангажира да търси възможности за намиране и подсигуряване на договори,за да не се конфротира с големия брат .Явно след приватизация и с по-малъко персонал на новите собственици ще тръгне работата и печалбите от контрабанда на оръжие.
Извинявай , Ирина , че ти го казвам , но този закон става само за едно нещо и ти знаеш кое е то Защото не се прилага.Както и всеки друг , впрочем , тук. Идеални закони няма.Но: Има една презумпция в правото и тя е , че за да има "демокрация" , би следвало именно народа да ( накратко ) може да действа , като ( пак по дефиниция ) -мисли преди това и умее да изисква , съответно , подобно отношение на уважение м/у институции и държава.Ако трябва да се уточня , това е в сферата на правната философия и противоположност на човешката летаргия. (Преразказвам яко:0) И кратко. Само с цитиране не става , но я се замисли колко хора , не са чели нито Конституцията , КТ и прочие основни нормативни акта ... които , дори и аз не бих прочела , ако по стечение на обстоятелствата не ми се налагаше...а засягат пряко всеки от нас.Не би било лошо да се изучават след 4 клас. И твърдо стоя на мнение , след това , че не е лошо човек да знае поне за какво и с/у се бори. Сори. И най-важното - осмисляне и все по - добри идеи , съответно приложени в практиката. Би ми било интересно , според теб , докъде се простира безхаберието , че да се унижиш да не публикуваш лично мнение , а копи - пейст на закон - недействащ , едва - едва надявайки се някой да се насили и прочете , разгеле