Разликата между патриотизъм и национализъм

Ето че най-накрая, след мощен обществен натиск, беше възстановен войнишкият паметник пред НДК. Повечето хора се зарадваха, което се видя и на Архангелова задушница, когато пред паметника се отслужи панихида.

Разбира се, наред с това имаше плач и скърцане със зъби. По форуми и коментари, по блогове и социални мрежи се заговори за фашизъм и реваншизъм, за кич и простащина, даже за агресия и териториални претенции към съседни държави.

Организираната художествено-творческа интелигенция - онази, която от висотата на естетическата си компетентност се подиграва на „българщинàта" и дори леко се гнуси от нейната недодяланост, - веднага нарече паметника „чешмичка" и „кич", вероятно защото не е достатъчно голям и осмоъгълен за нейния вкус.

А пък яростният противник на носиите и професор по културна антропология Ивайло Дичев написа в Туитър и то на английски, за да се ужаси целият свят:

„Европейските лидери ще бъдат посрещнати в София
от нов националистически паметник с карта на Велика България,
включваща Солун - пред самата конферентна зала".

Понеже аз съм, както ме е признал и самият акад. Светлин Русев, специалист по всичко, ще се опитам да обясня на професора разликата между патриотизъм и национализъм, за да не пише глупости и да не привежда гръцката армия в бойна готовност.

Национализмът и патриотизмът са не само твърде различни неща, но в някои отношения са даже противоположни.

Докато патриотизмът е традиционен, национализмът е модерен. Патриотизмът търси авторитет и легитимност в преданието. Той вярва, че един живот не е достатъчен да се осмисли светът, да се натрупа опит, затова цени завета на предците. И под „завет на предците" да не разбираме хурки и чекръци, защото има различни хора с различни предци.

Този завет включва много неща - от езика и вярата до държавността.

Този завет изобщо не се ограничава до устните предания на неграмотни бабички (в носии!) край огнището. Този завет е особено важен и силен в духовното наследство между поколенията - един мъж да служи на идеалите на дядо си, това е чест и благородство, а да ги предаде на внуците си, това е дълг. Защото никой човек не е по-умен от предците и наследниците си взети заедно, пък каквито ще науки да владее и каквито ще научни титли да има. Така разсъждава патриотизмът.

Национализмът, напротив, е модерно явление, не по-старо от националните държави, често опълчващо се срещу традицията.

В Западна Европа национализмът през 18 и 19 век зачеркна хилядолетна историческа приемственост в името на „новите идеи". Национализмът е една от идеологиите на модерния свят. Той е необходима пропаганда във времена, когато, след като се обособяват, националните държави започват да воюват помежду си и когато простолюдието е призовано да гине под флага с националните цветове.

Безспорно национализмът инструментализира патриотизма, като го изкривява в някаква несъществуваща историческа изключителност (вж. манията по Александър Велики в днешна Македония), но по този начин не го обезсмисля, а просто го превръща в себе си.

Патриотизмът е достойнство, национализмът е суетно възгордяване. Патриотизмът уважава другия, защото очаква уважение и към себе си. Национализмът е агресивен и мразещ. Той създава фалшиво самочувствие у хора, които иначе няма откъде да го имат.

Патриотизмът е морален, защото религията на предците е важна част от традицията. Национализмът е неморален, защото е безбожен, защото при него истинските ценности са заменени с измислени. Национализмът в своята съвършена форма - нацизмът - даже е окултен. Днес много често обвиняват в национализъм човек, който просто е патриот.

Тъй че, г-н професоре, войнишкият лъв не е „националистически паметник". Той е патриотичен паметник, порив на потомците да се поклонят пред дедите си. Мотивите за неговото възстановяване не бяха фашистки, както обвиняваха люде, които даже името на Цариброд не желаят да се върне, не бяха просташки и естетически некомпетентни, не бяха чалгарски, както обвиняваха нашите космополити и съдници на изящния вкус, а бяха патриотични.

Почитането на загиналите войници е морален акт на благодарност. За да си позволиш лукса да бъдеш либерал, да се наслаждаваш на гражданските си права и да издигаш глас в защита на най-причудливи каузи в една свободна, суверенна и правова страна (която денонощно плюеш за разкош и интелектуално разнообразие), то е благодарение на това, че някъде назад във времето някаква войска го е направила възможно.

Лъвът е красив. Но дори и да не беше, за един паметник е много по-важно какво означава, а чак след това - как изглежда.

Да оставим настрана че „ужасната" карта не е на „Велика България", а на Екзархията - тоест на териториите, населени от българи с обща църковна йерархия в граници, начертани не от комитетите на Левски, нито от легиите на Раковски, а от Османската империя през 1870.

А Османската империя едва ли би могла да бъде заподозряна в българофилство и български „национализъм".

Това не е карта на държава, а на духовна територия. И лъвът е обединяващ символ на всички българи в тази територия, по-стар от всяка идея за нация и национална държава, нежели пък за национализъм. Биологията би нарекла тази територия хабитат, а дали върху него ще има съответна държава - това е тема на друг разговор.

Знам, че има много български интелектуалци и творци, които в чест на европейското председателство биха предпочели пред НДК да видят онази остроумна инсталация на Давид Черни с клекалата, вместо лъва на войниците от Желязната дивизия.

За да я видят, ще ни нарекат не само националисти, не само фашисти, но сигурно и ку-клукс-клан, обаче това няма да промени истината.

Войнишкият паметник е патриотичен, а не националистически. Като такъв е високо морален и изпълнен със съдържание. Тъй че нека да не го ругаем на английски език в социалните мрежи, за да се докараме пред чужденците. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

#1 Уточнител 08.11.2017 в 13:25:02

ПРАВ Е СУЛА но не съвсем, по въпроса за национализма и патриотизма. Да не забравяме, че борците ни за национално освобождение бяха точно националисти - те се бореха за свободата на формиращата се българска Нация, а не изобщо за територията, родината, Patria......Съвсем е възможно да съществува и просветен толерантен национализъм. Нацизъм - това е термин, използван от комунистите(по-често използват "фашизъм") за обозначаване на НационалСоциализма, който е съвсем друга бира. А това, което Сула разбира под "национализъм" си е просто "шовинизъм". А иначе сула добре разобличава комунистическия изтърсак (проф.)Ивайло Дичев в ПЪЛНО НЕНЕЖЕСТВО отн. Великата България...Браво!

#3 1951 08.11.2017 в 15:58:08

Да оставим настрана че „ужасната" карта не е на „Велика България", а на Екзархията... _______ Картата категорично не е на Егзархията, защото в нейните рамки никога не са включвани земите до Железни врата и Кадово в Сърбия, нито е опирала до линията Мидия - Енос, което ясно се вижда. Картата не е и на Санстефанска България. Така, че картата е на нещо трето и Дичев по-скоро е прав, че представлява някаква визия за Велика България.

#6 Nenimir 08.11.2017 в 22:24:06

Стоят баща и син пред лъва, синчето вдига за момент поглед от "смарт телефона" и пита, тати тоз лъв какъв е. Тати се бори мъжки да си спомни отдавна забравеното по история и се сопва, не виждаш ли бре, написано е В държава, в която културата и образованието отдавна не са обществен приоритет, обсъждането на въпроси за кое е патриотизъм и кое национализъм е тотално безпредметно. Нека да си научим децата първо, че има ред и държава, че ученето е добре, не е срамно да си образован, че образованите младежи, а не провинциални лумпени са бъдещето ни...и тогава можем да изградим нещо. А дотогава и паметник на пеликан да сложат, все тая.

#8 Nenimir 09.11.2017 в 18:55:43

Именно, правилно си ме разбрал Дедо Аджи

#9 Dox 09.11.2017 в 22:09:45

Баба влиза с внука си в сладкарницата. Оглежда витрината и опашката и се отправя там, където да се нареди. Внукът, обаче, движи палци и показалци по екрана на смартфона. По едно време вдига глава и казва: - Бабо, ама тука няма Уай-Фай! - а бабата отвръща: - А бе.... ще ядеш кво има бе ...., ай ти глезльо ниеден!

#11 Dox 09.11.2017 в 22:45:28

Ами Деде, опитах се да представя нагледно и художествено /доколкото мога/, тънката връзка между патриотизма, сладкарницата, бабата и новото /модерно/ поколение. Казано иначе - България днес. Реших да рискувам и да заложа на модернистичния начин за отправяне на послания. Явно не съм успял. Може би е трябвало е да предвидя, че на някои главите им са обладани от Маша, но .... кво да праиш... А между другото, на теб не ти ли беше писнало нещо...? Щото гледам, че пак си се вдъхновил? Или викаш - пауза от 6-7 часа ти е достатъчна за пълно възстановяване. Похвално! Даже завидно!

#13 Dox 09.11.2017 в 23:39:01

Е-е-е-х, Дедо, Не можа ли да се сетиш, че това е от петата ракия бе! А ужким си българин...! А Ленин сега не го намесвай. За него се говори само на трезва глава - сутрин след третата бира.

#15 Dox 10.11.2017 в 01:17:56

Е, сега, с тоя Азис и Мишо Шамара вче се оля. И то още на третата, че и с мезе. Аз също си спретнах набързо едно мезе. От билата взех печени белени чушки, една кутия царевица и една червен боб. Нарязах чушките в една купа, капнах им малко олио, след което добавих царевицата и боба, соса на който преди това поотцедих, защото ми се видя много. Нарязах половин глава лук, разбърках и се получи нещо като мексиканска салата. Пробвай някой път. Не е лоша. Колкото до патриотизма, Дедо, признавам си, че тези понятия, както и национализъм и шовинизъм ми изглеждат размити, относителни и не смея да ги дефинирам. Авторът по-горе ми говори нещо за някакви бабички, в негативен контекст, ако добре съм разбрал, а народните ни песни, поговорки, обичаи и пр. ги научаваме именно от тях и от дядовците. Какво е имал пред вид с тия бябички не ми стана ясно, но статията му нещо не можа да ме впечатли. Свинския този път казва нещо интересно в коментар 5 и донякъде съм съгласен с него. Предците следва да се уважават, но чак пък да се считаме винаги за по несъвършени от тях ... Нещата имат смисъл, когато има надграждане. Тогава и предците ни заемат своето място, та ние, ако сме читави, един ден като Нютон да кажем: "Ако аз виждам по-далеч, то е защото съм стъпил върху раменете на гиганти".

Новините

Най-четените