Хората, които като деца са били физически или психически занемарени, остават осакатени за цял живот. При тях психическите отклонения са по-чести, имунната им защита е по-слаба, развитието на мозъка изостава значително.
Особено трайни белези отнасят онези деца, които в ранното си детство са били продължително време запуснати - физически или психически. Лошите прeживявания в детските години нанасят огромни поражения и на мозъка, установяват специалисти по педиатрия от Харвардския университет.
Данните от тяхното изследване бяха публикувани в специализираното издание Proceedings of the National Academy of Science.
Осем милиона съдби
Неблагоприятни въздействия се установяват както при деца, които са били настанени в социални домове, така и у такива, които са били обект на сексуални посегателства и домашно насилие. Същото важи и за децата, които дълго време са живели в крайна бедност.
Един от изводите на учените е, че животът на децата от социалните домове протича много по-добре, ако тези деца имат късмета да попаднат в приемно семейство преди да са навършили две години.
Изследвания на мозъка, проведени с помощта на компютърен томограф, показали, че децата от социалните домове имат значително по-малко сиво вещество в сравнение с връстниците си, които живеят в семейна среда. Тъкмо тази сива субстанция е обаче изключително важна - за развитието на сетивата, за емоциите, паметта и езика.
Изследването на американските учени е било проведено със съдейсвието на лекари от Букурещ, където през 1989-а - годината, в която Чаушеску пада от власт, над 170 000 деца са живеели в социални домове. Положението там междувременно се е подобрило - за разлика от ситуацията в световен мащаб.
Според данни на УНИЦЕФ близо 8 милиона деца по света са настанени в домове. Повечето от тях израстват при непоносими условия. Социалните им и езикови способности са недоразвити, очебийните отклонения в поведението са често срещано явление.
Някои рани остават завинаги
Лишенията в ранното детство имат и сериозни физически последици. До средата на 60-те години в редица домове за сираци е било обичайно да се забранява на възпитателките да докосват децата или да си играят с тях - като превантивна мярка срещу заразни заболявания.
Дори в домове, където условията са били образцови, 40% от децата умирали, когато в съответните домове пламвали инфекции. При това в повечето случаи става дума за инфекциозни заболявания, които извън домовете са предизвиквали детска смъртност от не повече от 1%.
Този факт потвърждава, че липсата на грижи в ранното детство се отразява особено катастрофално на имунната система. Американските учени установяват освен това, че имунните реакции на децата не се подобряват дори ако след пребиваването в социален дом са живели дълго време в хармонична семейна среда.
Организмът очевидно има способността да съхрани спомена за преживяния стрес, заключават учените.
