Който и италиански вестник да отворите тези дни, ще видите една постоянна тема: обреченост и мрачни настроения за бъдещето на страната.
Свличането на все още намиращата се в стагнация икономика на Италия в пропастта се забави - поне засега, но по-мащабният проблем изглежда е политически. Елитът на страната остава окопан в старите партийни линии по поредица от проблеми - като съдебната и избирателната реформа, въпреки че страната е изправена пред съвсем нови затруднения, свързани с тежката рецесия.
Политическата сцена в Италия в момента е меко казано непредсказуема
Към момента, в който гласоподавателите се окажат пред избирателните урни, за да изберат нов президент следващата пролет, поне една от основните политически партии вероятно ще прекрати съществуването си, твърдят анализаторите. А тези, които все още оцеляват, вероятно ще бъдат отслабени - и то при положение, че все още има някой, който да желае да стане президент.
Прочутият с фриволния си език медиен магнат и опозорен бивш премиер Силвио Берлускони вече оповести, че няма да се кандидатира, определяйки страната като "неуправляема". (Допълнителна подробност е, че съдът му е забранил да заема обществени длъжности в продължение на поне 5 години заради данъчни измами).
А Марио Монти, който в момента управлява страната, каза, че също няма да се кандидатира, тъй като политиката би компрометирала способността му да изпълнява задълженията си до момента на изборите.
Това може да звучи като оправдание, но не е: Монти и групата му от аполитични технократи можаха да удържат под контрол безбройните данъчни измамници и да прокарат затягащи колана мерки за икономии точно защото не са изправени пред преизбиране следващата пролет.
Монти бе назначен за премиер миналия ноември, когато Берлускони изгуби критичен вот на доверие и подаде оставка пред ликуващо население, празнуващо края на управлението му. Монти би могъл - и според мнозина би трябвало - да бъде преназначен на поста си, ако спечелилият изборите (който и да е той) реши да го задържи в екипа си.
Но не е ясно дали някой от циркът от кандидати за управлението на страната ще събере достатъчно кураж, за да предприеме тази (правилна) стъпка. "Икономически, ситуацията в Италия бавно се подобрява, с акцент върху 'бавно', не върху 'подобрява'," коментира Джанфранко Паскино, професор по политология в университета "Джон Хопкинс" и университета в Болоня. "Но в политически аспект ситуацията се влошава все повече."
И нещата ще стават все по-зле
Политиците без съмнение ще се завърнат, без значение дали хората ги искат или не. Самият Берлускони няма да участва в надпреварата, но предсказуемо се е зарекъл да не се отказва от политиката, като основната му цел е да провали твърдата политика на Монти.
Наследникът на Берлускони в дясноцентристката партия "Народът на свободата" е Анджелино Алфано, който никога не е бил популярен колкото него и може и да не получи достатъчно подкрепа, за да спечели изборите.
"Сега "Народът на свободата" изглежда тотален хаос," коментира Федериго Арджентиери, професор по политология в университета "Джон Кабът" в Рим. "Но те биха могли да представят конкурентен кандидат, който да не е нито доминиращият Берлускони, нито отстъпчивият Алфано."
Което означава, че левоцентристите, ако може да се съди по местните избори в Сицилия наскоро, имат голям шанс да си върнат контрола над страната. Левоцентристката Демократическа партия, ръководена от Пиерлуиджи Берсани, толкова невдъхновяваща личност, че опонентите му го определят като "зомби", би водил в надпреварата, ако националните избори се проведат в този момент.
Основното препяптствие пред тях е харизматичният кмет на Флоренция - Матео Ренци, въпреки че старейшините на левоцентристите отхвърлят 37-годишния Ренци като твърде млад и неопитен.
Протестният вот за антиполитика-комедиант Бепе Грило
Плановете им обаче може да бъдат провалени от Бепе Грило, чието Движение на петте звезди се справи добре в Сицилия, спечелвайки почти 19% от вота. Грило, популярен и крайно ексцентричен комедиант - в стил комбинация от Джон Стюарт и Джак Блек - изнесе звездния си имидж като комедиант на политическата сцена.
Въпреки че не е политик, в последните месеци той привлича неведнъж вниманието на страната, превръщайки комедийните си шоута в политически митинги, в които той забавлява масите с пропаганда срещу елита. Някои сравняват чара му - но не и платформата му - с Берлускони, който използваше същия подход на "хляб и зрелища", за да разсейва гласоподавателите, които биха предпочели да не се замислят пред какво реално е изправена страната.
През 2007 г. Грило организира поредица от масови протестни митинги срещу политическия елит, с които остава в паметта на мнозина и до този момент. Но гласуването за Грило - който всъщност не желае да става премиер, а предпочита да използва подкрепата на партията си, за да сваля други лидери - се възприема от италианците основно като протестен вот.
Вероятно затова и Грило се радва на такава популярност в Сицилия, където под 50% от гласоподавателите участваха в изборите. "На италианците им е омръзнало от политици, а Грило изразява нещо, което чувства голяма част от италианския народ," казва Паскино. "Но и въздържането от гласуване, и гласуването за Грило носят едно и също послание."
Едно е сигурно - въпреки качествата си, Монти надали ще управлява пак
Ако никой не спечели ясно мнозинство, когато италианците най-накрая отидат пред избирателните урни, повечето хора извън основния политически елит са единодушни, че изборът на Монти е най-добрият вариант Италия да остане в правия път.
Но малцина смятат, че някой от участниците в надпреварата в момента наистина би отстъпил настрана и би проявил скромността да лансира него за поста. "Трудно е да си представим някой така способен като Монти да излиза на политическата сцена със същата убедителност," коментира Паскино. "Когато политиците се завърнат, всичко може да се случи."
