Седях тази сутрин и пиех кафе на прозореца си, както правя всяка сутрин през последните 2 години. Зад гърба ми е купчина от над 5000 страници с британски закони и дела, чакащи да бъдат пресъздадени в курсова работа по право на недвижимото имущество.
Гледам в далечината покрайнините на Кардиф, океана и Бентлито на съседната улица. Свежо е и любимите ми английски облаци някак изолират и потискат всичко, което оставих на летището в София през септември 2010 г. През двете ми години като студент по право тук изградих имунитет към България.
Липсват ми най-близките ми роднини и нищо повече. Всеки път, когато се сетя за майка си или за бабината къща на село, краката ми омекват. Спомням си с умиление дните когато помагах да копаем картофи, да берем царевица, да мачкаме грозде за вино. Едва ли другаде ще усетя опияняващия аромат на ожънати ниви, който помня от детството си. И едва ли ще видя очите на майка си без бръчки от нерви и неплатени заплати. Заплати, които ме хранят и ми купуват кафето, което държа, и които плащат наема за стаята, от чийто прозорец гледам океана.
Но тази сутрин нещо в мен се разбълбука. Не е от кафето, изпито рано сутрин. Мисълта за България две години беше оковавана в съзнанието ми от бляскавите вериги на британската красота. От осезаемата перспектива, която дори като един не просто чужденец, а по-лошо - българин тук, аз успях да почувствам. От мраморните подове на сграда, разположена на брега на Темза, в която имах привилегията да бъда обстойно изпитван от богати и успешни адвокати. От това, че кризата тук е нещо, с което не хората, а държавата се бори (успешно).
И не океана, облаците или Бентлито ми донесоха мисълта за България. Един български депутат, когото имам честта да познавам отблизо, ми беше казал нещо преди да замина, което не знам защо чак сега си припомних. "Как", попита ме той, "ще се оправи България, като всички кадърни българи или заминават като теб, или се давят в блатото на българското беззаконие". Помня, че тогава нямах отговор. Сега имам предположение.
За последно прелиствах български вестник преди точно една година. И видях статии за роми, за кучета, за подкупен министър. И изпитах краткотрайна ярост към това, че в издания като Гардиан, The Times, Independent се говори за настроенията в Европа; в детайли се обяснява с какво точно се занимава правителството и как това ще помогне на страната (и то наистина помага); за нови бизнес начинания в Азия; за следкризисния възход на Кралството и т.н.
И чак днес, с чаша кафе в ръка, натиснах бутона "=" на калкулатора. В България пресата, частниците, дъжавните органи и държавата като институция, са твърдо срещу собствения си народ. Почти като в Америка - страната, в която образованието, финансите и част от управлението са строго манипулирани от шепа богозибрани, и която постави света на колене, като празна врата Фернандо Торес (милия).
Учат и те, както ние учим, за "3-те морета", колко велика е страната им, как парите са еквивалент на магически прах и как капакът на ценностите на човек - морални и духовни - не трябва да надвишава ипотека, кола, малко дрехи и храна. И точка. Но те поне се водят за световна сила, американците. А ние?
Защо учим за "3-те морета", за какво ни е книжката на Петър Берон, за какво ни е студентството (аааа, не така - трябва да се пие)? За какво, при положение, че ние сме си още рая? С какво се е подобрил животът на средната класа българин (средната класа май даже постепенно съвсем се стопи) от времето, когато Левски се спъваше с цървули?
И тогава сме имали горе долу толкова добър живот и привилегии, колкото и днес. Могли сме да се учим, да ходим на църква. Имали сме пари за ядене, дрехи и може би къща. И сега е така. Но най-страшното е , че сме запазили оттогава манталитета на овца - стрижат, дърпат, доят и хранят по малко. А ние чакаме Левски и Ботев. И днес ние чакаме герой (единствено число). Не колектив.
И преди 500 години сме обвинявали султана, пашата, бея и ефендито. И сега - "Бойко е простак", "Дянков е некадърник", "Цветанов е глупак". И само дотам. Страхлива е раята. Страх от това да плюеш на заплатата и на шефа, които се гаври с теб. Страх, че утре ще си с двата крака на улицата, а днес си само с единия.
Къде са митингите, къде са новите стълбовете на българщината, къде са будителите? В чужбина, приятели. Плетем мартенички, месим козунаци, търсим родопски одеала, миришещи на нафталин, и играем ръченица и хоро. Но защо трябва да избягаме от България, че да почнем да сме българи в сърцата си? Трябваха ли ми наистина две години живот в нормална страна, нормално образование и нормална среда, че да се сетя за България?
С чашата кафе се запътих към компютъра да търся мнението на приятели за това дали аз, като човек с вече различен, "чужд" мироглед, трябва да се върна и да търся пенкилер за страната си. Първите отзиви бяха: „Може и да успееш, но ще те застрелят", "Не си заслужава, няма да стане", "Цялата държава е корумпирана." Някак ти секва желанието да правиш каквото и да е в тази насока, нали? Всеки абдикира от това да бъде българин, а не рая, защото е адски по-лесно. Адски лесно е да живеем в омагьосания кръг на следващото бездарно правителство, ниската заплата, която стига за първобитни нужди, чалгата и безобразното образование.
Защото образованието наистина е безобразно. Аз уча всеки ден. Поне по 6 часа. Пия алкохол веднъж в месеца, пуша още по-рядко, излизам с момичета. С две думи нормален студент съм. Но знам, че когато отида на лекции, пред мен ще стои един професор, който трябва само да вдигне ръка, за да млъкнат 600-те души в залата.
Знам, че на изпит е теоретично и практически непосилно да препиша. Знам, че когато кандидатствам за работа в кантора, ще се боря в най-добрия случай с минимум още 199 симпатяги като мен. За мен това да пропусна лекция, семинар или дискусия е недопустимо. Средата ме направи такъв. Завърших Първа анлийска в София с успех 5.92. 50% от оценките ми се дължат на преписване.
Защо тук, за недългия период от 2 години, започнах да уча всеки ден, започнах да търся професионална реализация в първи курс и... се научих на нормалност. Научих се да не плюя на улицата, да не си мятам фасовете навсякъде и да не крещя псувни в лицата на учителите ми. Научих се сутрин докато пия кафе да чета политическите и икономическите новини от Европа, Азия и Америка. Не съм дете-гений уверявам ви. Средата ме подтикна.
Средата движи и България. Средата няма да я създадат корумпирани управници и учители, които са безсилни срещу чадата на БИАД и платения ректор. Средата трябва да бъде създавана от народа. Народ, който чете, интересува се и не се примирява с 200 лв. месечна заплата, може да промени България.
Достатъчно е всеки да направи малка стъпка не само към собственото си облагородяване, но и към това на съседа. Ако всеки се научи да не гледа Бентлито с ненавист, а се опита сам да си проправи път към него, всичко ще изглежда много по-различно. Ако всеки търси нови хоризонти в ценностната си система и се бори за интелектуалния си прогрес, жълтите павета отново ще затреперят, както трепереха, когато гледах тълпата от раменете на баща ми през 1996-а.
И да, шепа американци събуха гащите на целия свят с подкрепата на народ, който от деситилетия насам е воден по образец, сходен на българския. Шепа българи пък събуха гащите на народа (и ги скриха) пред света, като сложиха самоубийственото оръжие с хлабав спусък в ръцете на самите жертви. Оставиха ги в лесната компания на примирението и слепотата. Компания, към която народът разви хероинична зависимост и единствената опция за доставка на още една дозичка виси на това кротко да наведеш глава и да кажеш "Криза е".
А аз, от този прозорец и с чаша кафе в ръка, се чудя накъде да тръгна - към мраморните офиси в Лондон, където никак няма да ми е лесно, или към старите си познати, които прекарват студентството си в БИАД? Да продължавам ли да се боря с оправданата предубеденост в чужбина към думата „българин" или да се върна и кротко да сведа глава?
А аз искам да се върна, за да помогна на близките си, на себе си, на страната си. Но кой ще ми позволи изобщо да стигна до позиция, от която да мога да променя нещо? Най-вероятно ще гледат на мен като на скъпо образован задъстеняк, който е достатъчно малоумен, че да се върне. Не мога да се надявам на друго, след като "3-те морета" се стопиха в глътки, Рибният буквар се изроди в банкноти, а така ценните някога килийни училища - в пародия на ВУЗ-ове.
Отивам за още кафе и подхващам петте хиляди страници. Наздраве на всички!
Много кратък и съдържателен коментар имам към подобни статии: Е, и? Да, всичко е така, както казва автора и е до болка вярно Е, и?
Добре казано. Неща за които си мисля и аз, но нямам умението да изразя така красноречиво. И къде ли е точно проблема често се питам. Лидери ли липсват, примирени ли са всички, учебната система ли е стара и прогнила, ценности ли не се проповядват и вменяват на децата от малки...незнам. Интелигентни хора има, често ги засичам да коментират и в този сайт. Разсъждават добре, спорят, имат мнение. Но всеки си е някак сам за себе си. Според мен българите имаме характерни черти, които си носим и с които сме обречени като народ. Лесно се разпознават, особено в чужбина. и т.н и т.н. дори като се замисля за всичко това и се изморявам
Браво! Много силен материал.
Нещо ... се съмнявам в автора на статията. Да е "един студент". По скоро ми прилича на местно произведение. И както написа Оня в първия коментар: Е, и? Ти си на 20 години, момче. В България това, в България онова. А ти какво направи за да не е така? Защо обвиняваш мен и твоите родители, че не сме направили нищо, че сме рая? А ти? Ти какво направи за да промениш ситуацията в Родината си? Стоиш на прозореца с чаша кафе в Кардиф и чакаш някой нещо да направи в България? Заеби ученето, върни се в България, създай семейство, започни работа и ако не ти харесва "плюй на заплатата на шефа". После иди и купи нещо за ядене в къщи. И не че не си прав, не. Статията е вярна и добре написана. Но е цинично да сочиш с пръст други хора за грешки, които ти също допускаш. Искам в България, ама ако може някой друг да я оправи, пък аз да си дойда после. Както се получи в UK. Не съм направил нищо за мраморните подове на брега на Темза, ама много ми е хубаво "обстойно да ме изпитват" на тях. Мамо, тате, вуйчо, българи, излезте по площадите ... и направете така, че аз като си доизпия кафето в Кардиф, да мога да си дойда и да ми е лежерно.
Току що се регистрирах само заради тази статия. Вчера, след подобна статия един ..... беше написал "българи-глупаци". Преди 136 години в България избухва Априлското въстание. Един от "умните", чорбаджи Йордан, участвал и съдил в процеса срещу Бачо Киро и четата на поп Харитон пише след Освобождението " и тези глупаци, тая рая, с тез пушки и пищови тръгнали да събарят царщината". И именно заради тези "българи-глупаци" България бе освободена. Надявам се, че все още има "българи-глупаци" които, подобно на четниците на поп Харитон може и да не доживеят до момента, но все пак България да я бъде. Аз също мисля че съм един от тях, пък потомъкът на Чорбаджи Йордан да се радва на Америката.
Арееее, поредния дето ще ни оправя ...... Как пък все се изпълзяват някакви от Англия, Австрия или САЩ? Все високо образовани, ерудирани и опитни месии. Все "милеещи" за България. От кого ли пратени да се обучават, както и като какви ли е планирано да се върнат?
Оня ден трябваше да отида до Кардиф да прибера едни кинти от един. Не бяха кой знае колко, некакви си 20 гранки, но за добрия ред трябваше да го направя. Паркирах Бентлито на една от крайбрежната улички и тръгнах пеша към квартирата на нещастника. В един момент усетих, че някой ме гледа настойчиво. Вдигнах поглед и видях на един прозорец някакво момче, с чаша кафе в ръка. Успокоих се, нямаше вид на кука. Тях ги разпознавам моментално. А и момчето вече беше глътнало кафето и се беше заело отново с миенето на прозореца....
"Ако всеки търси нови хоризонти в ценностната си система и се бори за интелектуалния си прогрес..." Да, би било прекрасно. Много хареса всичко в тази статия. Аз съм от тези българи, за които безобразията в България вече са минали границата на поносимото. Другите май все още успяват да се самозаблуждават, или просто се примиряват, че този начин на живот е нормален.
Статията е права в едно отношение, че трябва да се сърдим не толкова на управляващите, колкото на себе си. Моето мнение е, че политиците ни не са нищо повече от една представителна извадка от народа. В България да си тарикат е добродетел. Всеки гледа да се измъкне и да мине по тънката лайсна. И ако един обикновен българин като го спре полицая (след нарушение) предлага една двайсетолевка, за да се измъкне леко, то същия човек като отиде в Народното събрание ще прави далавери за милиони левове. И за мен лично, това е промяната, която искам да видя в България - искам да изчезне тарикатлъкът като начин на живот. Да, повечето неща са дребни - качваш се в автобуса и не си купуваш билетче, осигуряваш се на по-малко, от колкото ти плащат, като те спре полицая му буташ една двайсетачка, за да се измъкнеш и т.н. Но като го правят седем милион души това нещо става страшно. И което е по-лошо - създава се една култура, която просто задушава честните хора. Не съм съгласен, обаче с тона на статията. Намирам за лицемерно авторът на статията да критикува българите, че не правят достатъчно, за да се промени България, при положение, че той самият не е направил нищо. На автора бих пожелал да бъде промяната, която иска да види - да се върне в България, да има нормално семейство, да води нормален живот и да възпита добре децата си. Смятам, че ако повече хора си поставят тези скромни (и мисля напълно постижими) цели, България ще бъде различна. Не е нужно всеки да стане някакъв успял политик, да бъде в позицията да направи промените (както се беше изразил авторът) и до края на мандата си да оправи България. Според мен е достатъчно да се започне от малките неща. С времето малките промени се натрупват.
Авторът ще го посъветвам да остане в Англия и да се бори там. Поне има шанс да успее като честен човек. За какво му е да се връща в България, с какво може да помогне? Обречени сме. Примери много. Есента забодох няколко зюмбюла пред кооперацията, за да може напролет като разцъфтят да радват всички ни. Е, радваха ни, точно два дена. Не само, че ги откъснаха, но по следите си личи, че са се опитали и да ги изтръгнат. Преди две седмици събрах боклуците и кучешките лайна - сега е същото насрано положение. Майка ми преди година чакаше чужденци в службата си и беше сложила тоалетна хартия в кенефите (че са мизерни - мизерни, но поне да има с какво да се избършат). След час хартията я е нямало, а не мисля че е имало свръхпотребление. Добри хора в България има, има и такива които се опитват да променят нещо, но всичко е напразно. Да скачаме по площадите. Аз помня и 89г и всички следващи по-големи протести. Всички бяхме излъгани и тези протести бяха ползвани за параван, за да си направят поредните далавери. Да вземем пушките и да ги застреляме. Аз не съм убиец, даже и най-мръсните престъпници заслужават живот. Какво предлагате?
България е сравнително добра страна за живот. При наличие на такова разминаване между възможностите ни и очакванията, напълно нормално да не сме щастливи. Няма как да живеем като американци или англичани, но все още не измира народа и от глад по улиците...
По мое време в езиковите гимназии, не че бяхме големи моралисти, но като че ли по-малко хора преписваха. Един студент, нещото, което ти казваш е следното: вече играя честно – уча, не преписвам и не псувам учителите, защото съм в Англия и там никой не прави така. А защо заминах? Защото в България не може да се прогресира от тарикати и простаци..... Имам дилема: мраморния офис на брега на Темза или да простея с други студенти в БИАД. Имаш и друга дилема: пак луксозен в офис в България (защото завършили в чужбина в западни фирми намират доста по-леко работа) или пък як запой в някой западнал лондонски пъб... Въобще много от дилемите ми се струва, че са най вече в твоята глава. Нито една от тези, които си изброил не съставлява дилемата „тук и там”. Единствената реално съществуваща дилема според мен е: Великобритания – държава развивала се на остров в Атлантическия океан, с неуязвими граници, някогашна стопанка на богати колонии и с могъщи приятели отвъд океана, и България – държава на кръстопът, едва оцеляла от набезите на диви азиатски съседи и място на сблъсък на най-различни цивилизации от Изток и от Запад. Тук никога не е било леко. И след като сме оцелели 1300 години не мисля, че е било само, защото са ни хранили и са ни стригали. Помисли върху това.
"Аз не съм убиец, даже и най-мръсните престъпници заслужават живот. Какво предлагате? " Ами, след казаното от теб нищо не предлагаме. Не, че вярвам на това ти кредо, то просто е параван на страха, да се направи това, което наистина трябва и е единствено правилното решение. Цъкайте си плюсчета и минусчета по форумите, за друго не става нашето племе.
Прочетох статията на един дъх и останах буквално парализирана от изразената позиция и майсторския похват на автора. След което побързах да впиша потребителското си име и да оставя своето мнение за прочетеното ... Отново се парализирах! Само че този път от коментарите пропити с критика, нихилизъм, възмущение и т.н. ... Кръвта ми започна да гори и да се блъска на потоци в челото ми! В следващия момент почувствах мъка, дълбока и тежка! Многознаещи са всички коментирали, очукани от всеки ъгъл от България, завършени адвокати по своята собствена защита в бездействие и гражданско безхаберие! Всичките ви коментари погледнати мащабно на фона на това есе, карат написаното да звучи максимално адекватно, но вие няма как да го видите... Лесно да обвините момчето и да му подвиквате - "еми върне се; оправи държавата; ти к'во си направил за нея...". Прекрасната ни "държава" обрича на смърт всеки млад и образован човек, обрича го на духовна смърт. Толкова ли сме малко, ние, тия дето сме у Българията, за да постигнем революция? Не сме, малки са ни душиците, криви са ни политиците... Всички знаем поговорката, че не глупав тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава. Докато не правим нищо за собственото си благополучие и израстване в духовен план, докато сутрин майките си пият кафетата на песните на Азис и децата се закърмят с "Планета", а "Патиланско царство" и абдикиралия Патилан са забравени от Бога, така ще сме... Сами сме си виновни за това, че името на родината ни по света е нарицателно за присмех и подигравки, сами сме си виновни, че мързеливите гърци в протестите си издигат лозунги "Тихо, да не ни чуят българите" в протестите си! Знаем само да умуваме и да наричаме другите нации така и иначе, а се давим сигурно и беззащитно в собствената си глупост и покорство...
Я ми кажи ти, Ивелинче, как точно се опитваш да постигнеш революция? Във фризьорския салон, кудкудякайки с маникюристката? В МОЛ-а, докато се оглеждаш по витрините? Петък и събота вечер в "Син сити" и целенасочено гравитирайки около ядящие баницата ли? Кажи ми, как точно?