Седях тази сутрин и пиех кафе на прозореца си, както правя всяка сутрин през последните 2 години. Зад гърба ми е купчина от над 5000 страници с британски закони и дела, чакащи да бъдат пресъздадени в курсова работа по право на недвижимото имущество.
Гледам в далечината покрайнините на Кардиф, океана и Бентлито на съседната улица. Свежо е и любимите ми английски облаци някак изолират и потискат всичко, което оставих на летището в София през септември 2010 г. През двете ми години като студент по право тук изградих имунитет към България.
Липсват ми най-близките ми роднини и нищо повече. Всеки път, когато се сетя за майка си или за бабината къща на село, краката ми омекват. Спомням си с умиление дните когато помагах да копаем картофи, да берем царевица, да мачкаме грозде за вино. Едва ли другаде ще усетя опияняващия аромат на ожънати ниви, който помня от детството си. И едва ли ще видя очите на майка си без бръчки от нерви и неплатени заплати. Заплати, които ме хранят и ми купуват кафето, което държа, и които плащат наема за стаята, от чийто прозорец гледам океана.
Но тази сутрин нещо в мен се разбълбука. Не е от кафето, изпито рано сутрин. Мисълта за България две години беше оковавана в съзнанието ми от бляскавите вериги на британската красота. От осезаемата перспектива, която дори като един не просто чужденец, а по-лошо - българин тук, аз успях да почувствам. От мраморните подове на сграда, разположена на брега на Темза, в която имах привилегията да бъда обстойно изпитван от богати и успешни адвокати. От това, че кризата тук е нещо, с което не хората, а държавата се бори (успешно).
И не океана, облаците или Бентлито ми донесоха мисълта за България. Един български депутат, когото имам честта да познавам отблизо, ми беше казал нещо преди да замина, което не знам защо чак сега си припомних. "Как", попита ме той, "ще се оправи България, като всички кадърни българи или заминават като теб, или се давят в блатото на българското беззаконие". Помня, че тогава нямах отговор. Сега имам предположение.
За последно прелиствах български вестник преди точно една година. И видях статии за роми, за кучета, за подкупен министър. И изпитах краткотрайна ярост към това, че в издания като Гардиан, The Times, Independent се говори за настроенията в Европа; в детайли се обяснява с какво точно се занимава правителството и как това ще помогне на страната (и то наистина помага); за нови бизнес начинания в Азия; за следкризисния възход на Кралството и т.н.
И чак днес, с чаша кафе в ръка, натиснах бутона "=" на калкулатора. В България пресата, частниците, дъжавните органи и държавата като институция, са твърдо срещу собствения си народ. Почти като в Америка - страната, в която образованието, финансите и част от управлението са строго манипулирани от шепа богозибрани, и която постави света на колене, като празна врата Фернандо Торес (милия).
Учат и те, както ние учим, за "3-те морета", колко велика е страната им, как парите са еквивалент на магически прах и как капакът на ценностите на човек - морални и духовни - не трябва да надвишава ипотека, кола, малко дрехи и храна. И точка. Но те поне се водят за световна сила, американците. А ние?
Защо учим за "3-те морета", за какво ни е книжката на Петър Берон, за какво ни е студентството (аааа, не така - трябва да се пие)? За какво, при положение, че ние сме си още рая? С какво се е подобрил животът на средната класа българин (средната класа май даже постепенно съвсем се стопи) от времето, когато Левски се спъваше с цървули?
И тогава сме имали горе долу толкова добър живот и привилегии, колкото и днес. Могли сме да се учим, да ходим на църква. Имали сме пари за ядене, дрехи и може би къща. И сега е така. Но най-страшното е , че сме запазили оттогава манталитета на овца - стрижат, дърпат, доят и хранят по малко. А ние чакаме Левски и Ботев. И днес ние чакаме герой (единствено число). Не колектив.
И преди 500 години сме обвинявали султана, пашата, бея и ефендито. И сега - "Бойко е простак", "Дянков е некадърник", "Цветанов е глупак". И само дотам. Страхлива е раята. Страх от това да плюеш на заплатата и на шефа, които се гаври с теб. Страх, че утре ще си с двата крака на улицата, а днес си само с единия.
Къде са митингите, къде са новите стълбовете на българщината, къде са будителите? В чужбина, приятели. Плетем мартенички, месим козунаци, търсим родопски одеала, миришещи на нафталин, и играем ръченица и хоро. Но защо трябва да избягаме от България, че да почнем да сме българи в сърцата си? Трябваха ли ми наистина две години живот в нормална страна, нормално образование и нормална среда, че да се сетя за България?
С чашата кафе се запътих към компютъра да търся мнението на приятели за това дали аз, като човек с вече различен, "чужд" мироглед, трябва да се върна и да търся пенкилер за страната си. Първите отзиви бяха: „Може и да успееш, но ще те застрелят", "Не си заслужава, няма да стане", "Цялата държава е корумпирана." Някак ти секва желанието да правиш каквото и да е в тази насока, нали? Всеки абдикира от това да бъде българин, а не рая, защото е адски по-лесно. Адски лесно е да живеем в омагьосания кръг на следващото бездарно правителство, ниската заплата, която стига за първобитни нужди, чалгата и безобразното образование.
Защото образованието наистина е безобразно. Аз уча всеки ден. Поне по 6 часа. Пия алкохол веднъж в месеца, пуша още по-рядко, излизам с момичета. С две думи нормален студент съм. Но знам, че когато отида на лекции, пред мен ще стои един професор, който трябва само да вдигне ръка, за да млъкнат 600-те души в залата.
Знам, че на изпит е теоретично и практически непосилно да препиша. Знам, че когато кандидатствам за работа в кантора, ще се боря в най-добрия случай с минимум още 199 симпатяги като мен. За мен това да пропусна лекция, семинар или дискусия е недопустимо. Средата ме направи такъв. Завърших Първа анлийска в София с успех 5.92. 50% от оценките ми се дължат на преписване.
Защо тук, за недългия период от 2 години, започнах да уча всеки ден, започнах да търся професионална реализация в първи курс и... се научих на нормалност. Научих се да не плюя на улицата, да не си мятам фасовете навсякъде и да не крещя псувни в лицата на учителите ми. Научих се сутрин докато пия кафе да чета политическите и икономическите новини от Европа, Азия и Америка. Не съм дете-гений уверявам ви. Средата ме подтикна.
Средата движи и България. Средата няма да я създадат корумпирани управници и учители, които са безсилни срещу чадата на БИАД и платения ректор. Средата трябва да бъде създавана от народа. Народ, който чете, интересува се и не се примирява с 200 лв. месечна заплата, може да промени България.
Достатъчно е всеки да направи малка стъпка не само към собственото си облагородяване, но и към това на съседа. Ако всеки се научи да не гледа Бентлито с ненавист, а се опита сам да си проправи път към него, всичко ще изглежда много по-различно. Ако всеки търси нови хоризонти в ценностната си система и се бори за интелектуалния си прогрес, жълтите павета отново ще затреперят, както трепереха, когато гледах тълпата от раменете на баща ми през 1996-а.
И да, шепа американци събуха гащите на целия свят с подкрепата на народ, който от деситилетия насам е воден по образец, сходен на българския. Шепа българи пък събуха гащите на народа (и ги скриха) пред света, като сложиха самоубийственото оръжие с хлабав спусък в ръцете на самите жертви. Оставиха ги в лесната компания на примирението и слепотата. Компания, към която народът разви хероинична зависимост и единствената опция за доставка на още една дозичка виси на това кротко да наведеш глава и да кажеш "Криза е".
А аз, от този прозорец и с чаша кафе в ръка, се чудя накъде да тръгна - към мраморните офиси в Лондон, където никак няма да ми е лесно, или към старите си познати, които прекарват студентството си в БИАД? Да продължавам ли да се боря с оправданата предубеденост в чужбина към думата „българин" или да се върна и кротко да сведа глава?
А аз искам да се върна, за да помогна на близките си, на себе си, на страната си. Но кой ще ми позволи изобщо да стигна до позиция, от която да мога да променя нещо? Най-вероятно ще гледат на мен като на скъпо образован задъстеняк, който е достатъчно малоумен, че да се върне. Не мога да се надявам на друго, след като "3-те морета" се стопиха в глътки, Рибният буквар се изроди в банкноти, а така ценните някога килийни училища - в пародия на ВУЗ-ове.
Отивам за още кафе и подхващам петте хиляди страници. Наздраве на всички!
Фата Моргана, хората "на запад" не живеят в най-бързо самоликвидиращата се държава, в която при това 50% от новородените са от чужд етнос, така че самоликвидирането е дори по-бързо отколкото го вижда статистиката, защото освен абсолютната загуба на български граждане, имаме и подмяната на половината от новородените с хора от друг етнос... Българите може винаги да са се движили на запад, но тук бяхме заседнали 1300 години, и си имахме държава. Наша. Собствена. Но дотук с нея. След 30 години ще сме равни на циганите, или на евреите до преди 1967ма - номадско племе без собствена държава. Само че Евреите вече си имат държава, след 30 години циганите ще имат нашата, а за разлика от тях - ние не сме расисти и не се самоотделяме в анклави и кланове "за да запазим идентичността си", ами като всички останали европейци - се смесваме с местното население при което живеем, и след 2-3 поколения вече се смятаме за немци, англичани, французи, американци и т.н. а не за Българи. След 200 години българите ще са просто поредният изчезнал етнос, а България - поредната изчезнала държава, заменена с Мангалистан, или анексирана от Турция, Гърция и Румъния.
Пич, ти това, което учиш там, няма как да го ползваш тук, така че няма как да се върнеш... Само не разбрах - какво предлагаш да направим тук, за да изчистим тази кочина? Това, което правя аз, моите приятели и колеги, някак не е достатъчно...
"Истината е, че всичко е както си го направиш. Много е смешно как маса хора се държат като пълни простаци и тарикати в България, а като емигрират в някоя друга държава, са по-ниски и от тревата. Но истината е, че никой не ти пречи да бъдеш културен и честен човек в България. " Браво за този коментар! Подкрепям с 2 ръце особено последното изречение!!! А е много жалко, направо унизително да се оправдава някой със "средата"! Никой, ама НИКОЙ, не те кара да преписваш, плюеш на улиците, тарикатстваш и прочие! Нито в България, нито НИКЪДЕ! Тези дето на едно место са едно, на друго- други, заради "средата" не бих нарекла личности, в никакъв случай! Е, има надежда за автора- той е още млад и вече е тръгнал в правилната посока на самоподобрение и труд! Браво, за което. Но можеше да го направи и в България, ако е достатъчно кадърен и силна личност. Е, ако не в България, а другаде пак е доста по-добре, отколкото да деградира. Така, че момче- дерзай! Работи, не плюй (между другото на вятъра!) и не обвинявай другите, а прави ТИ каквото трябва!!
"Преди време мой приятел замина за Холандия и след няколко месеца, си писахме в един чат... Попитах го - Кога ще се прибираш? Той ми отговори: Нямам намерение да се връщам в Турция!!! Това ми напомни, че в северна България, в градове като Шумен, Търговище, Омуртаг, Попово и други - Вече почти не се чува Българска реч! Започвам да се замислям, дали не трябва да си изкарам червен паспорт? " А, стига, бе! Верно ли това! Щото аз тука в Холандия чувам доста повече турка реч и то в столицата, отколкото в София да речем (всъщност, в София като си дойда изобщо не чувам)! В България турците са съсредоточени в един район, но тук са навсякъде и то в мнооооого по-големи количества! Така, че, това е най-странният довод за "невръщане". Особено, когато говорим за Западна Европа. Особено пък за Германия и Холандия.... Както и да е- всеки си решава къде да бъде полезен на обществото. (И изобщо е абсолютно безсмислено да се "оправдава" и да се обяснява някой защо нямало да се връща или защо пък се бил върнал!!! Ми всеки човек си има живот и си отговаря за изборите е него! Абе изобщо тези статии за връщане/невръщане са много безсмислени... Видно е, че само подклаждат омрази и делят хората на тука и там! Всеки да си носи кръста, който си е ЛИЧНО НЕГОВ!) Особенно в Европа тази полза е за всички европейци. Въпросът е всеки да работи "на ползу (евро)народу", а не в ущърб! И да си гледа неговия принос, а не да критикува или наивно да мисли, че може да промени другите!
Уфффф...отново хиляда писания... За това отново прочетох статията и ... „А аз искам да се върна, за да помогна на близките си, на себе си, на страната си. Но кой ще ми позволи изобщо да стигна до позиция, от която да мога да променя нещо?” Хихихх... Поредният младеж който търси на работата лекото и на хляба мекото... Чака да бъде избран за депутат... примерно...Точно като девойчето Ивелина... И тя, както повечето БГ млади дами, е видяла възможността, която се предоставя от разни "шоута" да станеш "ВИП" чрез достъпът до публичното пространство и решила да си пробие по-бързо път към по-лесеният живот.. За това е публикувала снимки и участвала в разни "ВИП" програмки, но уви това не е помогнало...просто защото е една от многото... нищо впечатляващо... и айде сега да веем байрак! Тъжно! Много при това! Пожелавам и на двамата да си намерят добра и удовлетворяваща ги работа. Да имат семейство...ако желаят и ...да са щастливи. Когато са щастливи ще имат време да помагат и на околните... дори и на България. И простичката истина, че България без учащите и работещи в чужбина може, но те не могат без България! А колкото до това да се направи нещо за родината, ако някой иска да направи нещо - може да го направи и от чужбина! Абе...глупости разни... П.С. Браво на Мина за коментар @90!
И на fata morgana - @86!
Леле мале, много си права! Хилядите писания са донакъде много разбираеми, българите се вълнуват от събдата на България, независимо дали са "тук" или "там"! Обаче това вълнение, често прераства в деления, караници, "няма той/тя да ме учи от там", "пази Боже сляпо да прогледа", "кой ще ми даде възможност, ако се върна", "не ща да се връщам в Турция" и т.н.т.н.т.н.т. до безкрай! Българи, "тук" и/или "там", спомнете си защо османските турци завладяват България! Спомнете си какво е казал Кубрат (според легендата) на смъртния си одър! Ако толкова не можете да работите като екип (пък, тук и там са разделени географски, понякога от хиляди километри) работете поединично, но в добрата, градивна посока! Вчера се върнах от Берлин и ми направи огромно впечатление един надпис на останките от стената: "Малките хора,на малките места, които правят малки неща, постигат оргомни промени" (нещо такова, цитирам по памет)! (И моля ви, "анти-там" настроените- поне за момент, не реагирайте с "тая пък какво ще ни учи от "там"! ")
@Мина И извод: Българският химн върши чудеса с опорно-двигателния апарат - по-добър е от Артростоп и разни гелове...
Малко ми е трудно да си представя,че при кандидати с еднаква степен на образование,чужденецът би могъл да пребори речево носителя на езика?!
Галина Александрова, като каза , че си от Попово,моля помогни ми да открия Величка Христова Петкова, завършила ВМЕИ "Ленин"-София през 1982г.
Първо - от историята ти изглежда, че момчето няма интерес към теб, а само ти към него? За какво спане говориш тогава? След като даже не сте близки, а ти вече се чудиш дали да си лягаш с него? Това да не е концерт по (ТВОЕ) желание? Второ - май май си още доста малка, кажи поне на колко сте години... Палав Мечок
Галина, за съжаление в думите на Батълграунда има доста истина.
Авторче, какво си казал и какво не си казал ми е все тая, обаче ако си толкова начетен след онези 5000 страници (ако вече си ги прочел), щеше да си научен и да уважаваш мнението на тези, които са отделили време да ти прочетат писанията Щото са ми любими такива нахъсани позитивно мислещи, дето всяко мнение различно от тяхото е плюене и хейтърство! Да, дори с бате ти Бойко има несъгласни, та камо ли с 20-годишен келеш пиещ кафе по пладне ПС: Е ето 100 и няколко коментара по-късно (+един твои) пак ми остава да виси същия въпрос: Е, и?
Rodrigo Diaz de Vivar, абсолютно си прав, че то само с мислене не става. Мисля, че и Галина спомена нещо такова. Но да публикуваш статия по темата не е пасивно мислене - интересува го човека тази тема, написал си е разсъжденията, така че да стигнат до много хора. Това не е "мислене" - може да е малка крачка, но е самоинициатива да покаже една друга гледна точка, било то и в Уебкафето. Всеки случай е повече, отколкото много хора са направили! Не виждам защо човек трябва да се подложи едва ли не на саможертва, за да се признае, че прави нещо по въпроса. Много е кофти, че много от хората в България имат нелепи проблеми с работодатели и т.н., каквито ти споменаваш. И съм сигурна, че всички са наясно с тях - кой от собствен опит, кой от родители и приятели. Но все пак не мислиш ли, че хората, които имат късмета да нямат такива проблеми, могат да предпожат една интересна гледна точка? Било то и в случая отдалече. Може пък да се окаже и полезна! И по начина, който аз разбирам написаното, това далеч не е критика към тези, които са останали в България, че не са направили нещо по въпроса. Нито е даване на акъл - просто размислите на един млад човек. Аз лично се идентифицирам с написаното до голяма степен - горе-долу в същата ситуация като автора съм (само го водя с 2 години). Разбирам, че за много хора, "очукани от живота" тези размисли са много чужди и звучат като лигавщина, и все пак не мога да разбера откъде идва този негативизъм... Мина много добре каза, че се създава едно разделение - на "наши и чужди". А на автора бих казала едно "Браво!" - не вярвам да си очаквал 100% позитивни отзиви. Много готино си го написал, според мен има много добри аргументи. Обърни малко повече внимание на тези, които са харесали написаното!
Дееа, тая зима няма да свърши най-накрая и авторите на кафето да престанат да епистолират сезонните си депресии. Иначе, автора да вземе да прочете И.Хаджийски, например и да се отърси от клишетата - рая, овце, страхливци и прочия. Току-виж разбрал, че най-големия бабаитлък на турците в старопланинските градчета е бил да минат нощем през махалата на "табаците" (майстори-кожари), щото калфите били яки и кибритлии и често се случвало да правоверният да изяде една гора бой от гяурите. Или, че в Котел туркиня е нямало право да ражда, съгласно султански ферман - трябвало е да бие път до най-близкия чифлик на турчин. В Габрово дядо Илия Видинлията бил т.нар. "бератлия" - притежавал писмо от султана (берат) с което бил обявен за личен приятел на султана. Поради това, каймакамина и заптиетата се се гънели като пролетни тръстики пред него, щото иначе са щели да си имат работа със султана, който макар и наместник на Пророка е бил доста сприхав. Същата тая страхлива рая, на Шипка успява да обърне хода на войната, спретва кланета на доскорошните си господари, сравними с тези по време на Априлското въстание (помашките села, от които излиза башибозука изклал Батак в момента ги няма, за разлика от Батак) и само 25 години по-късно рита Османската империя по гьота кажи-речи до Цариград с темп на настъпление, сравним с Втората световна война. Ибаси страхливата рая, ръйш ли, чичовото.