Общо над 1,32 млрд. евро са изпратили българите, работещи в чужбина към свои близки у нас през миналата година. Това става ясно от доклад на БНБ за преведени трансфери по банка, чрез финтек компания или чрез компания за парични преводи до 10 минути.
Според данните тази сума е рекордна и отбелязва сериозен ръст спрямо резкия спад на изпратените пари от емигранти по време на пандемията от COVID-19, когато много бизнеси бяха принудително затворени.
Общата сума е нараснала с около 25% в сравнение с парите, които емигрантите са изпращали към България през 2022 г.
Интересното обаче е, че в случая паричните потоци за 2023 г. надхвърлят по обем дори тези отпреди пандемията. За сравнение през 2019 г. са отчетени преводи за около 1,2 млрд. евро, изпратени у нас от българи в чужбина.
"Има и около 25%, които влизат в страната в брой и не се включват в статистиката. Това са пари предавани на ръка от познати на работещите в чужбина българи", коментира пред БНР Илиян Насков, изпълнителен директор на финансова компания за парични преводи.
По този начин парите, които емигрантите изпращат на роднините си продължават да са едни от най-големите "чужди" инвестиции в българската икономика.
Според Насков средно на ден у нас влизат по 4,170 млн. евро помощи от сънародниците ни зад граница.
Данните на БНБ показват, че най-голям е делът на паричните трансфери, идващи от Германия - 230 млн. евро през миналата година.
На второ място по това отношение се нареждат САЩ с 209 млн. евро, Испания - 114 млн., от Англия - 109 млн. и от Гърция - 71 млн. евро.
По думите на Илиян Насков водеща причина за това рязко увеличение на паричните трансфери от емигранти е инфлацията.
"Ако през 2022 г. средната месечна сума, която наши сънародници са пращали на близките си, е била 570 лв., то през 2023 г. тя е 610 лв.", посочва той.
Експертът обяснява, че поне 2 млн. души у нас разчитат на тези пари, които близки им изпращат от чужбина.
"С тях те покриват сметки и кредити, лекарства и здравни услуги, ремонти, образование, дори разходите си за храна. Най-много трансфери има към слабо развитите и бедни райони в страната, защото от тези райони са и основните диаспори с български гастарбайтери, обясни Насков.
По данни на Евростат за 2022 г. Българя се нарежда на едно от челните места сред най-зависимите от емигрантски пари държави в ЕС.
През 2022 г. притокът на тези инвестиции е бил 2,2% от БВП на България, с което тя се нарежда на шесто място заедно с Унгария.
Преди нас са Хърватия (7,6% от БВП), следвана от Латвия (3,2%), Румъния (2,9%), Люксембург (2,7%) и Белгия (2,3%). Средно за ЕС емигрантските пари са 0,8% от БВП.
