Седях тази сутрин и пиех кафе на прозореца си, както правя всяка сутрин през последните 2 години. Зад гърба ми е купчина от над 5000 страници с британски закони и дела, чакащи да бъдат пресъздадени в курсова работа по право на недвижимото имущество.
Гледам в далечината покрайнините на Кардиф, океана и Бентлито на съседната улица. Свежо е и любимите ми английски облаци някак изолират и потискат всичко, което оставих на летището в София през септември 2010 г. През двете ми години като студент по право тук изградих имунитет към България.
Липсват ми най-близките ми роднини и нищо повече. Всеки път, когато се сетя за майка си или за бабината къща на село, краката ми омекват. Спомням си с умиление дните когато помагах да копаем картофи, да берем царевица, да мачкаме грозде за вино. Едва ли другаде ще усетя опияняващия аромат на ожънати ниви, който помня от детството си. И едва ли ще видя очите на майка си без бръчки от нерви и неплатени заплати. Заплати, които ме хранят и ми купуват кафето, което държа, и които плащат наема за стаята, от чийто прозорец гледам океана.
Но тази сутрин нещо в мен се разбълбука. Не е от кафето, изпито рано сутрин. Мисълта за България две години беше оковавана в съзнанието ми от бляскавите вериги на британската красота. От осезаемата перспектива, която дори като един не просто чужденец, а по-лошо - българин тук, аз успях да почувствам. От мраморните подове на сграда, разположена на брега на Темза, в която имах привилегията да бъда обстойно изпитван от богати и успешни адвокати. От това, че кризата тук е нещо, с което не хората, а държавата се бори (успешно).
И не океана, облаците или Бентлито ми донесоха мисълта за България. Един български депутат, когото имам честта да познавам отблизо, ми беше казал нещо преди да замина, което не знам защо чак сега си припомних. "Как", попита ме той, "ще се оправи България, като всички кадърни българи или заминават като теб, или се давят в блатото на българското беззаконие". Помня, че тогава нямах отговор. Сега имам предположение.
За последно прелиствах български вестник преди точно една година. И видях статии за роми, за кучета, за подкупен министър. И изпитах краткотрайна ярост към това, че в издания като Гардиан, The Times, Independent се говори за настроенията в Европа; в детайли се обяснява с какво точно се занимава правителството и как това ще помогне на страната (и то наистина помага); за нови бизнес начинания в Азия; за следкризисния възход на Кралството и т.н.
И чак днес, с чаша кафе в ръка, натиснах бутона "=" на калкулатора. В България пресата, частниците, дъжавните органи и държавата като институция, са твърдо срещу собствения си народ. Почти като в Америка - страната, в която образованието, финансите и част от управлението са строго манипулирани от шепа богозибрани, и която постави света на колене, като празна врата Фернандо Торес (милия).
Учат и те, както ние учим, за "3-те морета", колко велика е страната им, как парите са еквивалент на магически прах и как капакът на ценностите на човек - морални и духовни - не трябва да надвишава ипотека, кола, малко дрехи и храна. И точка. Но те поне се водят за световна сила, американците. А ние?
Защо учим за "3-те морета", за какво ни е книжката на Петър Берон, за какво ни е студентството (аааа, не така - трябва да се пие)? За какво, при положение, че ние сме си още рая? С какво се е подобрил животът на средната класа българин (средната класа май даже постепенно съвсем се стопи) от времето, когато Левски се спъваше с цървули?
И тогава сме имали горе долу толкова добър живот и привилегии, колкото и днес. Могли сме да се учим, да ходим на църква. Имали сме пари за ядене, дрехи и може би къща. И сега е така. Но най-страшното е , че сме запазили оттогава манталитета на овца - стрижат, дърпат, доят и хранят по малко. А ние чакаме Левски и Ботев. И днес ние чакаме герой (единствено число). Не колектив.
И преди 500 години сме обвинявали султана, пашата, бея и ефендито. И сега - "Бойко е простак", "Дянков е некадърник", "Цветанов е глупак". И само дотам. Страхлива е раята. Страх от това да плюеш на заплатата и на шефа, които се гаври с теб. Страх, че утре ще си с двата крака на улицата, а днес си само с единия.
Къде са митингите, къде са новите стълбовете на българщината, къде са будителите? В чужбина, приятели. Плетем мартенички, месим козунаци, търсим родопски одеала, миришещи на нафталин, и играем ръченица и хоро. Но защо трябва да избягаме от България, че да почнем да сме българи в сърцата си? Трябваха ли ми наистина две години живот в нормална страна, нормално образование и нормална среда, че да се сетя за България?
С чашата кафе се запътих към компютъра да търся мнението на приятели за това дали аз, като човек с вече различен, "чужд" мироглед, трябва да се върна и да търся пенкилер за страната си. Първите отзиви бяха: „Може и да успееш, но ще те застрелят", "Не си заслужава, няма да стане", "Цялата държава е корумпирана." Някак ти секва желанието да правиш каквото и да е в тази насока, нали? Всеки абдикира от това да бъде българин, а не рая, защото е адски по-лесно. Адски лесно е да живеем в омагьосания кръг на следващото бездарно правителство, ниската заплата, която стига за първобитни нужди, чалгата и безобразното образование.
Защото образованието наистина е безобразно. Аз уча всеки ден. Поне по 6 часа. Пия алкохол веднъж в месеца, пуша още по-рядко, излизам с момичета. С две думи нормален студент съм. Но знам, че когато отида на лекции, пред мен ще стои един професор, който трябва само да вдигне ръка, за да млъкнат 600-те души в залата.
Знам, че на изпит е теоретично и практически непосилно да препиша. Знам, че когато кандидатствам за работа в кантора, ще се боря в най-добрия случай с минимум още 199 симпатяги като мен. За мен това да пропусна лекция, семинар или дискусия е недопустимо. Средата ме направи такъв. Завърших Първа анлийска в София с успех 5.92. 50% от оценките ми се дължат на преписване.
Защо тук, за недългия период от 2 години, започнах да уча всеки ден, започнах да търся професионална реализация в първи курс и... се научих на нормалност. Научих се да не плюя на улицата, да не си мятам фасовете навсякъде и да не крещя псувни в лицата на учителите ми. Научих се сутрин докато пия кафе да чета политическите и икономическите новини от Европа, Азия и Америка. Не съм дете-гений уверявам ви. Средата ме подтикна.
Средата движи и България. Средата няма да я създадат корумпирани управници и учители, които са безсилни срещу чадата на БИАД и платения ректор. Средата трябва да бъде създавана от народа. Народ, който чете, интересува се и не се примирява с 200 лв. месечна заплата, може да промени България.
Достатъчно е всеки да направи малка стъпка не само към собственото си облагородяване, но и към това на съседа. Ако всеки се научи да не гледа Бентлито с ненавист, а се опита сам да си проправи път към него, всичко ще изглежда много по-различно. Ако всеки търси нови хоризонти в ценностната си система и се бори за интелектуалния си прогрес, жълтите павета отново ще затреперят, както трепереха, когато гледах тълпата от раменете на баща ми през 1996-а.
И да, шепа американци събуха гащите на целия свят с подкрепата на народ, който от деситилетия насам е воден по образец, сходен на българския. Шепа българи пък събуха гащите на народа (и ги скриха) пред света, като сложиха самоубийственото оръжие с хлабав спусък в ръцете на самите жертви. Оставиха ги в лесната компания на примирението и слепотата. Компания, към която народът разви хероинична зависимост и единствената опция за доставка на още една дозичка виси на това кротко да наведеш глава и да кажеш "Криза е".
А аз, от този прозорец и с чаша кафе в ръка, се чудя накъде да тръгна - към мраморните офиси в Лондон, където никак няма да ми е лесно, или към старите си познати, които прекарват студентството си в БИАД? Да продължавам ли да се боря с оправданата предубеденост в чужбина към думата „българин" или да се върна и кротко да сведа глава?
А аз искам да се върна, за да помогна на близките си, на себе си, на страната си. Но кой ще ми позволи изобщо да стигна до позиция, от която да мога да променя нещо? Най-вероятно ще гледат на мен като на скъпо образован задъстеняк, който е достатъчно малоумен, че да се върне. Не мога да се надявам на друго, след като "3-те морета" се стопиха в глътки, Рибният буквар се изроди в банкноти, а така ценните някога килийни училища - в пародия на ВУЗ-ове.
Отивам за още кафе и подхващам петте хиляди страници. Наздраве на всички!
Поредният българин, който е от 2 години в чужбина и си мисли, че морето е до колене, на Запад е мега яко, а България е под нивото му. Алеко го е казал най-добре в разказа си за дядо Петко Белокръвчанина: "Пази Боже сляпо да прогледа!". Съвсем извън контекста си признавам, че век по-късно безброй пъти съм се изумявал колко са близки прозренията на Алеко за българина в чужбина с реалността на съвремието ни.
И сега - "Бойко е простак", "Дянков е некадърник", "Цветанов е глупак". И само дотам. Страхлива е раята. Страх от това да плюеш на заплатата и на шефа, които се гаври с теб. =================================== След 1944 г. е избит цветът на българската интелигенция. Следващата се съставя от рабфаковци. Синовете и внуците на тези върли комунисти сега са студенти по чужбина. Истина са квалификациите за ББ, Дянков и Цветанов. Но какво от това? Те дойдоха, за да проправят следващото царуване на БСП. Окрадена и унижена България е агонизиращ труп, група бивши бандити, като чакали я събличат до последно. Шефът се гаврел? Ще се гаври щото няма работа, ще ти къса от залъка, защото няма работа, ще ти плаща, за пред държавата 250 лв и другите под масата. Защото е социалист, производно на рабфаковците. Фактически след 1944 г. нищо не се е променило. Само апетитът на комунистите се е увеличил милиони пъти...
Ще се обърна, към теб авторе в първо лице единствено число, защото от свое име пишеш тези свои мисли и ги споделяш с нас. Надявам се обръщението ми да бъде прието само като анализ на написаното от теб, а не като нападение. И аз пека сега козунак, въпреки че не съм зад граница.Линк към твоето писание ми прати една приятелка която е в чужбина и посещава в бгмама някоя от онези теми дето са разделени по държави. Може би те разбират това което си написал по добре от мен, защото аз съм ходила в „Чужбина” основно в командировки или на почивка и не мога да погледна на написаното от ъгъла на редовнопребиваващ извън рамките на България. Вероятно си учил в училище „ Прказка за стълбата” на Христо Смирненски, ако не си преписвал в този час разбира се . Ти си се изкачил малко и виждаш от там, но твоите родители са „доле”, някъде там в раята. Не са ли те част от народа? Не са ли те тези които не се възроптават срещу шефа си? Не са ли те тези които не получават редовно заплатите си, биха ли се натъжили ако прочетат твоето писмо и ако разберат че всъщност сина им се срамува от тях. От тези хора които плащат кафето му, стаята под наем и лекциите.................. .„Защото образованието наистина е безобразно”- Много любопитно като е толкова безобразно обучението защо в Германия, пък и в Англия търсят нашите медици и медицински сестри? Какво се промени от Английската гимназия до Института където учиш? Кое направи така че там учиш а тука преписваш? Там наказанията са по строги за преписвачите? Или се промени самосъзнанието ти и осъзна цената на знанията? Защо на един и същи човек му трябват сковаващи закони за да влезе в правия път? Истината е следната – ето тук може да се говори за стаден принцип и рая. Понеже всички преписват – преписваш и ти, защото ако не препишеш ще се набуташ, ще учиш 6 часа а другия ще е правил пищови 1. По същата причина, ако си в България никога няма да почистиш мястото на което си седнал за да правиш пикник, нито преди, нито след присъствието си, а ако си в Англия, където и да отидеш ще почистиш преди да седнаш, ще се повеселиш и след това ще почистиш пак. Първите пъти ще бъде заради смразяващите глоби за боклук, а след това ще ти стане навик и няма да се питаш дали е редно или не. „Средата движи и България” ние хората сме средата, ако всички хора започната да чистят и да не преписват, тогава няма да се налага да има ден „Да почистим България за един ден” Ако ти беше променил това в себе си, ако беше убедил приятелите си напук на всички да не препишат, ако не беше избягал когато всички избягаха от час ? Това можеше да е началото? Има такива хора в България, и когато те раждат деца, които да възпитават в този дух ще се промени средата в България. Това е въпросната промяна, която е много дълъг процес и който ти просто пропускаш защото се приобщаваш към общество което е направило това преди 200 години да речем и за да се впишеш там трябва да спазваш техните правила. „Достатъчно е всеки да направи малка стъпка не само към собственото си облагородяване, но и към това на съседа” Това не е ли съвет, които ти сам не си последвал като си преписвал като всички останали? В библията пише : Не гледай клечка в окото на съседа си когато в твоето око има греда. „А аз, от този прозорец и с чаша кафе в ръка, се чудя накъде да тръгна” не мисля че се чудиш наистина накъде да тръгнеш. Просто така звучи по добре и малко по българско. „А аз искам да се върна, за да помогна на близките си, на себе си, на страната си. Но кой ще ми позволи изобщо да стигна до позиция, от която да мога да променя нещо?” Когато, някой иска да постигне дадена цел търси начин, когато не иска търси причина. „къде са новите стълбовете на българщината, къде са будителите? В чужбина, приятели. Плетем мартенички, месим козунаци, търсим родопски одеала, миришещи на нафталин, и играем ръченица и хоро.” – трябва да видиш как твоето писмо се разпространява в бгмама в темите на пребиваващи в чужбина, от хора чийто подпис под всеки пост е „Бягайте от България. Там бъдеще няма”- това ли са будителите ?????????? и какво всъщност означава будител ?- справка уикипедия Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух. Известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, , Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и др. Ти си само 2 години зад граница и в твоето съзнание „"3-те морета" се стопиха в глътки, Рибният буквар се изроди в банкноти, а така ценните някога килийни училища - в пародия на ВУЗ-ове.” Защо си мислиш че ако поседиш малко повече ще можеш да се наречеш БУДИТЕЛ. И ако е така за какво ще събудиш хората? Не мисля че истинските будители са зад граница, някой от родените деца на тези така наречени от теб „будители” не знаят български език дори говоримо – да не говорим за писменно и не мисля, че съвременните будители са зад граница. Друг е въпроса, че и в границите на родината са малко хората, които могат да се нарекат с това име но пък и колко могат да са достойните да сложат името си до това на Вазов, Каравелов и Левски. Това че там зад граница плетете мартеници, правите козунаци и търсите родопски одеала – това се нарича носталгия това не е родолюбие. Будител може да се нарече човек, които е бил зад граница и се върнал тук за да даде кураж и да обедини народа. Аз вярвам че ако там, зад граница има истински будители, те ще се върнат, ще хванат първия самолет и ще се върнат , няма да се запътят към компютъра за да потърсят мнението на приятелите си за това дали има смисъл, защото ще са убедени че има, желанието ще е по силно от тях. Но защо трябва да избягаме от България, че да почнем да сме българи в сърцата си? Трябваха ли ми наистина две години живот в но
Трябваха ли ми наистина две години живот в нормална страна, нормално образование и нормална среда, че да се сетя за България? – Това ми е наистина любопитно и на мен. Ако човек загуби майка си или баща си плаче, когато го е загубил, не две години по късно, а ако е 2 години по късно, не мислите ли че има нещо нередно?????????? А дали наистина имаш чувството че нещо си загубил? Дали наистина имаш чувството че си българин, или сега като гледаш тези семейства покрай теб вкючително това пред чиято морава е спряло Бентли си осъзнал че на дървото му липсват корени..................... и потърси с очи къде е България? Като обощение, не искам ти скромен авторе да си мислиш че те нападам, или се опитвам да се защитя защото се чувствам нападната. От България винаги ще има хора, които ще си тръгват. Ще има такива коит ще поглеждат с носталгия назад и други които никога няма да се обърнат. Но нещата се променят може да е много бавно (за съжаление живота ни е кратък на фона на историята), но истината е че когато някой дойде в България след като 20 години не е идвал чувства истинската промяна. И тя се дължи на нас – тези които оставаме.
обречени сме
Пожелавам на автора да стане финансово независим поне колкото Христо Стоичков и другите богати хора, които подхващат бизнес в Бг със спечелени средства и престиж в чужбина, защото в противен случай, с подобно мислене и носталгична нагласа го очакват тежки дни в родината! И нека не се залъгваме, да си студент в чужбина е едно, но да си намериш работа по специалността и да оцелееш при подобна конкуренция е също толкова трудно колкото да оцелееш при така създалата се дивотия в България.
перфектна статия. нямам какво да добавя!
перфектна статия! нямам какво да добавя.