Кухнята не е моето "форте"

Като гледам американски филми, все ми става смешно в мига, когато идва ред влюбената двойка да яде у дома си.

В къщи имаме една игра - залагаме какво ще каже героинята в този момент. Дали "пица" или "китайска храна" или "суши".

Резултатът обаче е един и същ - винаги се валят мазни картонени кутии, а героите лежат блажено наядени като Макс и Мориц под дървото на тетка Грета.

Четвърти вариант няма.

А, не, сетих се. Има. Веднъж мацката пусна в тенджерата съдържанието на някакъв буркан, чевръсто го кипна и тутакси го сервира на любимия. Беше го поканила на вечеря.

Автоматично се запитвам, ако любовта минава през стомаха на мъжа, през какво минава любовта на масовия американец?

Но... като че в това отношение вече ги стигаме американците. Не вярвате ли?

Пример първи. Мотая се около телевизора в хола. Вихри се някакво сутрешно светско-женско предаване.

Натъпкана със силикон навсякъде, където човешкото тяло го позволява, популярна персона от шоубизнеса е въвела екипа на предаването в жилището си. Показва им главозамайващата си кухня, която повече прилича на команден пулт на космически кораб.

Държи ръцете си във въздуха като счупени в китките, помахва леко-кокетно-глезенко с тях и разяснява на оператора, че кухнята не била нейната сила и всъщност тя почти не влизала тук.

Мъжът й ОПРЕДЕЛЕНО предпочитал "китайско"!

Все ще се намери някой да оспори, но се обзалагам, че малко са мъжете, които предпочитат "китайско", както му викат някои, пред сочна пържола или добре приготвена домашна храна.

Пример втори. Гледам "Станция НОВА" - първи брой за този сезон.

В кулинарната част на предаването водещите - Вихра на Иван Христов и Мая на Крум Савов - двете Отчаяни Съпруги, се надцакват коя по не можела да готви. Как никакви ги нямало в кухнята.

Съобщават го с някакво особено доволство и при всеки удобен случай го подчертават. Явно го смятат за изумително преимущество, което най-вероятно трябва да ги прави извънредно омайни и женствени в очите на публиката. Нещо от рода на това като да имаш стройни крака, блестяща коса или естествено сияйнобели зъби.

Бай Данчо, кулинарят на предаването, лекичко подразнен от градиращите превземки, дружелюбно-шеговито ги приканва да ги научи да готвят.

В един момент на Мая й хрумва как да изпревари с едни гърди Вихра по показателя "безпомощност в кухнята" и съобщава, че не може да включи котлона на печката.

Вихра пък се възторгва колко му е хубава на бай Данчо кухнята и че е по-хубава от нейната вкъщи. Тук бай Данчо отговаря със сразяваща реплика от рода на "То е важно и кой готви в нея", на което Вихра - вече какво да каже - най-сетне млъква.

Пример трети. От училището по нашата улица излизат тумба тийнейджъри. Часът е около единадесет, време за закуска.

Всички, без изключение закусват нещо, което се води пица. Но не е.

То е едно самозабравило се тесто - недопечена анемично-бяла подложка, върху която безучастно са посети анемично-бледорозови кръгчета - "кренвиршите от месо", познати ни от рекламите.

Отдалеч личи с какво безразличие е приготвено.

Такова, впрочем, бих яла само на необитаем остров, където няма нищо, ама нищо друго.

Не е гадното това, че тийнейджърите хапнали веднъж псевдопица. Гадното е, че го правят най-вероятно всеки ден. Постоянно. Хронически ядат псевдохрани.

В групичката не виждам нито едно дете със сандвич, направен у дома от мама, или пък някое, което да извади хубава голяма есенна ябълка.

Никой не може да ме убеди, че мама е толкова заета, че да не може да купи една ябълка и да я даде на детето си.

И така да го научи, че се ядат ябълки.

Но мама кокетно чупи ръце из кухнята, тъй като силата й не била там.

Не съм еснафка. Нито старомодна. Обичам  добри заведения, и суши, и пица. Понякога и китайска храна. Приятно ми е да ида на гости, където някой добър кетъринг си е свършил перфектно работата. Обичам разнообразието.

Но съм убедена, че една жена все пак трябва да умее да готви, както и да създава култура на хранене в семейството си.

Да научи простите неща, които се правят в тенджера на тих огън или пък във фурната. Пълнени чушки, мусака, пиле с картофи, баница. Разбира се, и с готови кори.

И нека не го прави всеки ден.

Но нека слага поне понякога в училищната чанта на момченцето или момиченцето си парченце от баницата на МАМА.

Защото приготвянето на добра храна - освен здраве, е и част от нашата традиция.

Мои приятели го смятат за част от чара на една жена.

И всъщност, това е начин да покажем на някого колко много го обичаме.

Новините

Най-четените