Когато чух по новините за човека, оглозган от глутница бездомни кучета в столичния кв. "Малинова долина", се запитах защо в България от години управляващите са слепи как да се реши този проблем.
Проблемът с бездомните кучета е заровен в боклука. Каквото и да ги правят - да ги гърмят, кастрират, евтаназират, докато има храна по улицата, ще има и кучета. Това си е чиста биология – докато един вид има хранителна база, просперира, но в момента, в който му бъде отрязан достъпът до нея или тя изчезне, той или си търси друга територия, или изчезва като вид.
Какво означава това, че проблемът с бродещите по улицата бездомни кучета трябва да се решава през този за боклука? Контейнерите за смет не трябва да бъдат отворени, а затворени. Боклук около тях, както и по улиците също не би трябвало да има. С кастрирането поддържаш една постоянна популация, така че това не може да реши проблема.
Кметът на София предлага 2000 лева глоба за хората, които хранят кучетата. Да речем, че съм съгласен, НО ... колко са те в София? 1000? 2000? А колко са отворените контейнери за боклук? Нека общината плати по 2000 лв. за ВСЕКИ такъв контейнер.
Има ли боклук, има и помияри
Защо е пълно с бездомни кучета в Студентски град, в Обеля, в Младост, в Люлин... Там, където много хора си изхвърлят по стара българска традиция торбичката от балкона. Защо няма бездомни кучета в Борисовата градина? Там просто няма какво да ядат.
Бездомни кучета има в България, Румъния, Гърция. По стара балканска традиция хранителните отпадъци от ресторанта се изсипват отзад, за да се хранят кучетата. В Италия също всяка пицария храни бездомните кучета, Неапол е класика в това отношение.
Няма да срещнете бездомни кучета в Унгария, Чехия, Австрия, Германия. Но да сте виждали боклук по улиците там?
Наскоро бях в Будапеща на европейско първенство за кучета - 25 000 кучета участници, 7 милиона евро е чистата печалба само на организаторите на изложбата, без да се отчитат тези, които се оставят по хотели и заведения. Толкова расови кучета не бях виждал през живота си - и нито едно бездомно. Само че контейнерите, кофите за отпадъци там са вътре в сградите и се заключват, няма нищо на улицата.
В България преди много години беше направен такъв опит, почерпен от германците – с отходни шахти в старите блокове. Идеята беше там да се изсипват и оттам да се изнася боклука. Но никога не е осъществено.
И медийна дъвка за отвличане на вниманието
Но темата с бездомните кучета се ползва и като медийна дъвка, за да се отвлече вниманието в определен момент. Това го знам от дългогодишни журналисти, които са ми казвали: има, да речем, пет дежурни теми в държавата, които винаги се изтикват на преден план, за да се отклони вниманието на хората от истински скандали. Вижте какво имаме в момента - прекратяване на проекта "Белене" неясно срещу какво, социалното недоволство на металурзите от Кърджали, а медиите се занимават с бездомните кучета.
Освен това за Столичната община е много по-изгодно да се коментира темата за кучетата, а не за така и незапочнатия завод за боклук, който си седи на първа копка. Някой да е чул нещо за него наскоро? Освен че върви към забавяне поради смяна на технологията и кой знае още какво.
По официални данни през 2011 г. за цяла България са похарчени 50 милиона лева за справяне с бездомните кучета. С тях можеше да се построи една част от завода за боклук. А междувременно един куп фондации усвояват европейски пари за борбата с бездомните кучета.
Няма да стане и с изтребление
Дори и да избием всички улични кучета в София до едно, ще дойдат от селата. Тук има още един мит, който се налага. Разрастването на популацията се дължала на хора, които си гледали кучета вкъщи и след това ги изхвърляли на улицата. Помислете, от сто кучета, които сте видели на улицата, за колко от тях ще кажете, че са породисти?
Хората, които си вземат кучета, си ги гледат, а дори и да се откажат по някаква причина - пътуване за дълго, алергия на дете и др., ги дават на приятел. Който е гледал куче дори една седмица, знае, че не можеш да го изхвърлиш просто така.
Всъщност най-голямата популация са бездомните кучета, които се развъждат по строежи, автомивки, автокъщи, където ги държат, за да пазят територия – ужким. Непородисти животни, които бързо се размножават.
Тази популация се попълва от селските кучета, включително и от тези, които доста хора в София си гледат по дворовете. Това е куче, на което му се хвърля един хляб за седмицата, а вечерно време се пуска на улиците. И оттам идват в София.
Покрай темата за бездомните кучета се премълчава и още нещо, добре известно на всеки ловец. Тези глутници унищожават дребния дивеч около София - зайчета, птици и др. Мога да го сравня само с филмите, които сме гледали по Animal Planet как ловуват чакалите. Приятел ловджия ми е разказвал как глутница бездомни кучета ветрилообразно заграждат един заек и, ако не е вдигнал пушката, заекът си отива...
Как да се предпазим
90% от инцидентите се случват заради лоша комуникация кучета-хора. Има няколко полезни съвета как да се действа в такива случаи, на които учим и децата в Националния дворец на децата. Мога да гарантирам, че от всички деца тук няма нито едно нахапано от бездомно или домашно куче.
Първо, кучетата са териториални, те си пазят територия, второ, когато имат малки, стават още по-агресивни, и когато човек не знае, инцидентът е налице.
Ако ви атакува куче, най-добрият съвет е да се наведете към земята, все едно, че посягате да вземете камък, за да ги замерите. При бездомните кучета, тъй като са много бити и тероризирани, има изграден условен рефлекс, че ако се наведеш да вземеш нещо, значи ще го хвърлиш по тях.
На една изложба със 120-годишна история Англия се дава представление Safe and Sound, което учи децата как да общуват с кучета. Елементарни неща, но пазят от инциденти. Например, ако срещне домашно куче на каишка, да не посяга да го пипа веднага по главата, тъй като повечето кучета смятат, че това е агресия и биха го захапали, а да подаде първо ръка да я помирише, кучето да установи контакт и тогава да го погали евентуално. Самата киноложка изложба се излъчва пряко по BBC TV. Тя е за кучетата това, което е Уимбълдън за тениса.
Когато те лае куче, обикновено е от разстояние, не те атакува, ако го заобиколиш, нямаш проблеми, то си пази теритоирята.
Ако тръгне да те напада, наведи се, все едно вземаш камък - в 99% от случаите подвива опашка и си тръгва. Ако все пак те нападне, най-доброто, което можеш да направиш, е да застанеш на място, със скръстени на гърдите ръце и с наведена глава. Ако тръгне да хапе, най-добре да легнеш на земята, в ембрионална поза, така че да не те ухапе на важни места.
Същото е и при глутницата. Ако успееш да нариташ водача й, цялата глутница изчезва.
Всичко това би могло да се преподава на децата в училище - как и по какъв начин да общуват с кучетата. За целта мисля, че един-два учебни часа на месец са напълно достатъчни - така както се учат на правилата за движение. За да няма жертви, докато чакаме тези, които трябва, да намерят решението.
*Авторът изразява лично мнение.
