Ураганът Санди обърка плановете на хиляди маратонци и живота на хиляди хора, които все още са без електричество и нямат достъп до своя дом. Освен това обаче той сложи край на една от най-важните концепции в модерния бизнес: управлението "точно навреме" (just-in-time, JIT).
Принципите на JIT се проявяват първоначално в производствения сектор
Компаниите започват да осъзнават, че е по-ефективно да държат в наличност само частите, които им трябват за сглобяването на продукти в рамките на един ден. Съхраняването на излишен инвентар изисква пари, допълнително пространство във фабриките и неоправдани разходи.
Следващите, които възприемат тази тенденция, са търговците. Информационните технологии и разбирането на потребителските навици помогна на магазините да разполагат единствено със стоката, необходима за посрещане на потребителското търсене. Няма смисъл коледни играчки да се складират през юли и август - изчакайте до ноември.
Този начин на мислене е приложим както към стоки и услуги, така и към самите хора. Колко пъти ви се е налагало да чакате на някой самолет, за да може пилотът и екипажът от друг самолет да прекачат на него от друг, който са обслужвали преди това?
След това, just-in-time управлението бе заимствано и при дългите производствени цикли. В свят на разрастващи се взаимни връзки, изглежда логично да добиваш материали и услуги от места, където те могат да бъдат лесно и евтино произвеждани.
Дрехите и електрониката в САЩ вече не пристигат от Южна Каролина и Калифорния, а от Китай. Петролът се доставя на кораби от Ангола и Русия, а не както едно време от камиони, идващи от Пенсилвания. Техническата поддръжка идва от Индия, а не от момчетата от петия етаж.
Въпреки това научихме, че JIT икономиката е силно уязвима пред природните стихии
Миналата година цунамито в Япония бързо доведе до глобален недостиг на автомобили Honda и Toyota. Днес заради Санди ставаме свидетели на нова криза. Заради своя размер и местоположение, ураганът нанесе максимални щети на JIT икономиката. Той повали инфраструктурата от XIX век (пристанища, железопътни линии), от XX век (тунели, магистрали, летища) и от XXI век (Интернет и мобилни услуги).
"Пристанищната система в областта на Ню Йорк е най-голямата за Източното крайбрежие и третата най-голяма в САЩ. Миналата година тя е приела товари за $208 милиарда," пишe New York Times. Тъй че отказът й логично причинява сериозни икономически трусове.
"Снабдителната верига се срива в решаващ момент - точно когато търговците обикновено внасят финалните си доставки за празничния сезон в търговските обекти, на които те разчитат за формиране на годишна печалба."
JIT манталитетът се разпространява от производството и търговията и в останалите сегменти на бизнеса, а освен това и в живота на хората. Неговата логика е както неустоима, така и неизбежна. Вече рядко топлим домовете си с печки на въглища и не съхраняваме електричество в огромни акумулатори; вместо това разчитаме на енергия, произведена от далечни ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, която идва до нас благодарение на жици.
Собствениците на бензиностанции правят доставки на гориво през ден. Защо? Защото това им позволява да спестяват пари и да поддържат гъвкавост на цените. Освен това, поддържането на по-големи запаси би изисквало изграждането на скъпи, неугледни и опасни за околната среда контейнери за съхранение. Вече никой не пристига на гарата един час, преди да дойде влака му.
Всички идваме в последните 15 минути. Не консервираме и затваряме зеленчуци, нито пък не държим месо във фризера, както са правили нашите родители. Всичко си купуваме от големите хипермаркети на една крачка от нас. Вече дори поръчваме дрехите си от Интернет, вместо да ходим по магазини.
Всъщност е-търговията е масивна и разрастваща се just-in-time индустрия
Виждаш нещо, което искаш, кликваш два пъти и си го купуваш, след което чакаш доставка. Според американската статистика, електронните и онлайн продажби са нараснали с 11.5% тази година - повече от два пъти по бързо в сравнение с темповете, с които се разраства търговията като цяло.
Подобна JIT търговия генерира около 9 на сто от всички продажби. И се разраства още повече. Само почакайте, докато Amazon.com въведат доставките още в деня на поръчката. Междувременно, в момента превръщаме данните в just-in-time бизнес.
Защо да хабим излишно пространство, съхранявайки и управлявайки собствената си информация, когато тя може да стои в един облак и да бъде достъпна във всеки един момент и навсякъде, където имаме нужда от нея.
Всичко това принципно е нещо добро. Но веднъж, щом едно звено в цялата верига се скъса - или недай си боже, когато няколко звена се скъсат едновременно - идва ред на недостига, забавянията и авариите. А всичко това води до огромна икономическа неефективност.
Проблемът е, че веднъж адаптираш ли се към JIT философията, е много трудно да се върнеш назад
Разбира се, можем да се предпазим от смущения в електроснабдяването, като инсталираме генератори. Ала това е много скъпа форма на презастраховане. Някои хора може би биха се изкушили изцяло да се откажат от електичеството и да живеят като в "Малка къща в прерията": сами да си цепят дървата, да си отглеждат собствени зеленчуци, да ловуват и сами да произвеждат дрехите си.
Адаптирането към подобен начин на живот изглежда привлекателно, ала това не е генерално решение на проблема. Фабриките, които разчитат само на доставчици в радиус от няколко километра, ще изпитват трудности да се снабдят с всичко, от което се нуждаят. В САЩ доставките на месо и зеленчуци тази седмица бяха практически преустановени напълно, заради проблеми с пътищата и електричеството.
В края на краищата, решението не се основава на това да избягаме от just-in-time света. По-скоро трябва да разберем зависимостта си от него и да действаме адекватно на нея. Икономическите вреди от Санди ще бъдат умножени многократно, именно защото той порази регион и група от бизнеси и потребители, които водеха базиран на JIT принципите начин на живот.
Сградите могат да бъдат конструирани и подсилени по начини, по които да са по-издържливи при земетресения, наводнения и други природни феномени. Сега остава да бъде направено същото и с търговската инфраструктура.
