Митовете за умния и трудолюбив българин винаги са гъделичкали националното ми его и самочувствие. Дори повече от незабравимите комунистически лозунги от рода на „Съветските часовници - най-бързи в света!" и „Студенти, икономисвайте отпадъците - те са за вас", които са несравними с още глъхнещата в ушите ми идеология за превръщането на всички труженици във висшисти.
С радост ще заявя, че постигнахме, дори бих казал преизпълнихме, плана от труженици висшисти.
Непоклатимостта на учебната ни система, изградена от традиции и архаични отживелици, пое по нов социален път - на достъпното, масово образование. Вече всеки ратник от пролетариата има възможност да образова своето умно дете, изпращайки го с думите, превърнали се в национална философия „Учи, за да не работиш!", неосъзнавайки колко труд трябва да влага един човек по пътя си към интелектуалното развитие.
Вирусни думи, извървели пътя от разбирането ни за благополучие до обективната икономическа реалност - безработни висшисти с дипломи за: министри, мениджъри, масажисти, еколози, PR-и, директори и други нямащи приложение професии.
Мит ли е равният старт на младите хора и образованието само по себе си ли сближава социалните класи? Къде са новаторството и таланта?
Ще разочаровам всички вярващи в неправдата и невероятния потенциал, заключен във всеки един от нас, с една мисъл на Карл Маркс „Битието определя съзнанието". Адмирации за единиците успели да опровергаят това правило.
Излизам от клишетата и продължавам с моето наблюдение над последния випуск от безработни и безперспективни висшисти, до който се докоснах ментално.
Студенти без амбиции, студенти, изкласили с масово преписване, студенти, избутани от преподавателите, за да има завършили, неразбиращи и не можещи нищо... Студенти, учили за висшисти, а не за специалисти.
Студенти с нереална самооценка и нулеви трудови навици, вярващи в своята недостижимост и чакащи златната възможност. Висшисти, неразбиращи, че любовта към професията и желанието за професионално усъвършенстване са факторите обуславящи успеха и разкриващи пътя към по-добрия живот.
Кому са нужни вълните от нищо не умеещи висшисти, с дипломи, раздадени почти безплатно от държавните университети, „кухо" и „прогнило" основание за високи очаквания.
Къде е желанието за усъвършенстване и трупане на умения?
Да, то е на опашката пред бюрото по труда
Болезнената истина за непригодността на „умовете от магазина за конфекция" крещи с пълна сила на пазара на труда, където младежката безработица е колосална, а повечето реализирали се висшисти работят извън сферата на своето образование, предимно по магазини, бензиностанции, кафенета и закусвални.
Определено ще запомним българската образователна система с превръщането на университетите в магазини за евтина интелектуална конфекция.
В следващите редове ще обясня защо ги наричам „умове от магазин за конфекция". Изненадващо дори за самия мен, човекът, разгледан като „ум" има огромна прилика с костюма.
Да, с костюма, правилно прочетохте
Ще обясня за класите на костюмите, а вие, скъпи приятели, разбирайте под костюм - „ум".
Първата класа костюми са тези от магазините за конфекция. Те са по стандартни кройки с тривиални цветове и от евтини платове. Почти никога не пасват точно. От всеки сто човека, с които се разминавате, 75 имат костюми от конфекция, но дават вид, че са със скъпи костюми, да го наречем самочувствие. Тези 75 души с костюми от конфекция през целия си живот се надяват на успеха, дошъл свише и вярват, че само с желание и мотивацията „от утре..." ще постигнат нещо.
Втората класа костюми са тези от бутиците. Кройките са различни, платовете са скъпи, десените са модерни и забележителни. Всички искат да имат такива и завиждат на хората с бутикови костюми. Често тези костюми красят кожените канапета в някой скъпарски офис, дефилират в заседателните зали на големите компании и се срещат с хората с костюмите от магазините за конфекция предимно, за да наредят нещо.
Третата класа костюми са тези, шити по поръчка. Моделирани майсторски, претърпели десетки корекции, докато добият уникален вид. Тези костюми са неповторими, разкриващи характера, същността и целия вътрешен свят на притежателя си.
Ако искаме нашето висше образование да спре да произвежда конфекция и да започна да шие костюми по поръчка, то първо трябва да си подбере майсторите шивачи, а след това да приема костюмите с IQ тест и тест за мотивация, вместо с шаблон за кройка - преписване на стандартизирани схоластики.
