Нокаут. Това е думата, която може би най-добре описва състоянието на българската десница след парламентарните избори. Като зле подготвен противник на Кличко, в последните рундове тя едвам се държеше на крака, замахваше неориентирано и дори се удряше сама. Накрая падна под 4-процентовата бариера и там я завари гонгът на 12 май. Заваляха оставки - и заявки за оттегляне. Социолози и стари врагове на "автентичното дясно" ликуваха - преходът е свършил, щом и последните останки от някогашното СДС са паднали зад борда.
... И така, докато първият български парламент без дясна партия от 10 ноември насам не вдигна с решенията си десетки хиляди на бунт. Преди партийните провокатори, по улиците излязоха тези, които избирателната система, разприте вдясно и като цяло омерзението от българската политика остави без представителство в Народното събрание.
И темата за нова десница тутакси се върна в дневния ред, пришпорена от събитията. Дали ще е факт до края на лятото? Всичко зависи от процесите, които текат без афиширана публичност - и от порцията компромати, чийто спусък също ще бъде дръпнат скоро от един определен кръг медии, за да попречат на процеса.
По темата "нов десен проект" се обърнахме с едни и същи въпроси към няколко личности на дясното. Може и да се изненадате, но всички те до един смятат, че условно наречената "нова десница" е възможна и че проблемът не е лидерски. И до един не виждат място за ГЕРБ в този формат.
Започнахме със зам.-председателя на Демократи за силна България (ДСБ) Радан Кънев, продължаваме с евродепутата Надежда Нейнски.
Възможен ли е нов десен проект и в какъв формат - коалиция или нова дясна партия?
На изминалите избори десните хора показаха по категоричен начин, че не са склонни повече да подкрепят разделената от години традиционна десница и опитите й чрез всевъзможни странни коалиции да премине 4-процентовата бариера.
Категорична беше присъдата и над опитите за подмяна на десницата в лицето на Движение България на гражданите. Посланието беше ясно - искаме единство, искаме структуриране на единна модерна дясна партия, стъпила върху традицията и постигнатото в миналото, но и адекватна на съвременните предизвикателства, с ясни идеи за развитието на България.
В какъв срок виждате създаването на единната партия?
Веднага. Хората, излезли по площадите го казват. Те не искат да чуват повече аргументи "против", искат политическа воля "за". Какви са пречките? Партийните елити, които през годините структурираха крепостите на противопоставянето, дълбаеха окопите на разделението, търсеха аргументи за различието.
Една голяма група хора направи политическа кариера от разбиването на десницата.
Катализатор ли са протестите за обединението вдясно?
Катализатор на осъзнаването. За политиците. Всъщност хората винаги са били заедно. С годините даже започнаха инстиктивно да заобикалят абревиатурите и да казват: "аз съм десен" или "аз съм син".
Коя от съществуващите в момента формации има сили и потенциал да изнесе на гърба си подобно обединение вдясно?
Нито една. Видя се на изборите. Всеки опит на когото и да било ще срещне съпротива, ще бъде разчетен като претенция. А именно претенциите убиха дясното. Не политическите ни противници.
Те само се възползваха. Единната дясна партия трябва да стъпи на идейна платформа, трябва да се обединява около принципи и общи оценки, а не около личности.
Кои партии смятате, че може да се обединят около тази идея? Има ли и къде, ако го виждате, е мястото на ГЕРБ?
Партии, които споделят общи оценки и принципи. ГЕРБ не споделя общи принципи и оценки с традиционната десница.
Дава ли заявка за ново начало обявеното следизборно оттегляне на лидерите на ДСБ, СДС и "Движение България на гражданите"?
Не мисля. Лидерите са продукт на състоянието на партията към дадения момент. Трябва осъзната промяна в структурирането на десницата, осъзнаване на новите реалности и адекватно поведение на партийния апарат.
За мен проблемът е най-вече там, в нежеланието да се променяш, в стремежа да запазиш нищо незначещи вече партийни позиции с цената на всичко, дори изцеждайки последните възможности за реално и честно единство. Е, вече не остана нищо! Традиционната десница е извън парламента. Хората, в чието име започна промяната, се чувстват непредставени...
Какво още трябва да се стане?! Всъщност ситуацията в България в момента се случва извън нас, въпреки нас и това е големият урок. Животът е по- силен от всеки от нас взет пооделно. И именно това го прави толкова хубав.
Как десните политици биха могли да си върнат доверието на обществото? Моля, очертайте първите три стъпки?
С адекватно поведение. Без арогантност, без претенции. Просто да си спомнят, че именно обществото им даде шанса да бъдат това, което са. Процесът ще бъде бавен, с много тестове. Хората на улиците днес не правят революция, не трошат, не безчинстват. Те правят промяна в главите, в сърцата. Те не искат да им се помага, те искат да не им се пречи. Те имат кауза.
