В части от Европа тази година лятото се усеща като модерна версия на някое библейско наказание. В Швейцария крави умират от жажда, в Швеция пожари изпепелиха декари гора, а величественият глетчер Дахщайн в Австрия се топи по-бързо от всякога.
В магазините за техника в Лондон вентилаторите и климатиците са на свършване.
В Гренландия има опасност да се откъсне толкова голямо парче айсберг, че да предизвика цунами, което ще унищожи селищата по бреговете. Миналата седмица шведският връх Кебнекайсе отстъпи първото място като най-висок в страната, тъй като ледената му "шапка" се разтопи.
Южна Европа преминава през подобен катаклизъм. Температурите в Испания и Португалия стигнаха 45-50 градуса. В събота на много места в Португалия бяха отчетени температурни рекорди. Общо трима души са загинали от жегите - двама в Испания и един - в Португалия.
Но по най-северните европейски ширини, където климатът се затопля с по-бързи темпове от средните, температурните скокове са още по-екстремни.
Като анализират данни от различни метеорологични станции в Северна Европа, специалистите стигат до извода, че колкото по-близо е дадена държава до Арктическия кръг, толкова по-вероятно е лятната горещина да отбележи нови температурни рекорди.
Това лято в някои градове в Норвегия, Финландия и Швеция бяха измерени най-високите стойности, откакто се води статистика.
Близки до Арктическия кръг градове стигнаха дневни температури от 33 градуса.
В Европа не просто е по-горещо от обичайното, но и времето е далеч по-променливо. Проливни дъждове и силни гръмотевични бури се редуват с ужасяваща суша. В Холандия последната вреди на системата от отводнителни канали, защото няма приток на достатъчно прясна вода.
Резултати от изследване на Оксфорд показват, че на някои места измененията в климата удвояват вероятността лятото да се окаже непоносимо горещо. В миналото подобни топлинни вълни са се случвали веднъж на десет години. Сега минаваме през тях веднъж на две години.
Това е най-ясното доказателство за климатичните изменения - има вълни от горещини, които може и да не са най-интензивните, но са далеч по-чести.
Температури, които преди са изглеждали като изключение, например тези от лятото на 2003-а, когато в Европа от жегите загиват 70 хил. души, ще се превърнат в норма след 2060-а година. Периодичните топлинни вълни биха могли да вдигнат живака до и над 50 градуса, освен ако не се случи чудодейно забавяне в глобалното затопляне.
Изброеното дотук означава, че ще заживеем в един изцяло нов свят - свят, за който все още не сме напълно подготвени. За Европа промяната ще е особено осезаема, ако не започне борба срещу глобалното затопляне.
Глетчерът Дахщайн е сред най-ярките симптоми.
Той се топи толкова бързо, че процесът може да се наблюдава и с просто око. Процесът е неизменен през годините, но сега промените са далеч по-видими.
За европейците, които прекарват ежедневието си в непоносими горещини, редица практически проблеми започват да стават притеснителни. Трудности, които преди са изниквали рядко, сега стават част от ежедневието.
Промените в климата постепенно променят начина на живот на Стария континент. Традиционни дейности като лятното барбекю може да останат в миналото - в части на Швеция то беше забранено заради опасност от горски пожари.
В Европа всяка година около 5% от европейците се сблъскват с резки промени в климата, били те топлинни вълни, наводнения или суша. Този процент ще се утрои след 2050-а, ако не предприемем мерки. Преди зимните бури затваряха летищата и отменяха полетите. Тази година в Хановер 50-годишните писти за излитане се нагънаха от жегата и някои полети се забавиха с часове.
В Северна Германия дърветата, особено младите фиданки, са унищожени от сушата, а общините призовават местните жители да садят нови на тяхно място. В Алпите няма достатъчно запаси от сено, с което да бъдат хранени кравите, и на фермерите се налага да посегнат към запасите си за зимата.
Ситуацията е наистина сериозна.
Последният път, в който се е стигало до подобни мерки, е бил през 2003-а, но сега обстановката е по-трудна. Някои фермери обмислят дали да не заколят добитъка си. Освен това морското равнище се покачва с три милиметра годишно. Може да не ви се струва много, но процесът е напълно необратим.
Дори и да се спазва Парижкото споразумение за климата и да успеем да стабилизираме температурите, морското равнище ще продължи да се покачва. Има крайбрежни градове, които вече са обречени. Сред тях са градовете в района на Камарг във Франция например. На някои места инфраструктурата и къщите вече са засегнати.
Още не се знае дали ще победим в неравностойната борба с климатичните промени. Но става все по-ясно едно - отказът от битката не е алтернатива.
