Питам се дали половата дискриминация на българската политическа сцена е случайност или е тенденция и има ли предпоставка за сериозно безпокойство?
Ако направим една бърза историческа справка, за първи път жени са допуснати до управленски позиции в политиката в края на XIX век.
Век по-късно в България политиката е все още "мъжки бизнес".
Липсата на равнопоставеност на половете в политически формации предизвиква сериозни съмнения дали те представляват интересите на всички български избиратели или предимно на тези от мъжки пол.
Наскоро новият президент на България - г-н Румен Радев - сформира служебен кабинет. Присъствието на жени в този кабинет също е ограничено, едва 30%. Изкушена съм да направя съпоставка с чужбина. Преди малко повече от година канадският министър председател Джъстин Трюдо умишлено разпредели министeрските постове между 15 жени и 15 мъже.
В навечерието на предстоящите парламентарни избори, се сформира и нова надпартийна платформа, наречена "Нова Република" с амбициозна програма за безкомпромисна война с корупцията; нова икономика с ниски данъци и тн.
Звучи обещаващо, но липсата на женско участие в тази платформа, може да предизвика смут и възмущение дори и сред най-нечувствителните аполитично ориентирани представителки на нежния пол. И въпреки, че няколко дена по-късно тази платформа се появи в обновен състав, явно осъзнали грешката си, жените остават все още сериозно малцинство - едва 25%.
Нека да изследваме колко "нова" e нашата Република без активното участие на жени в политиката...
Миналата година Великобритания избра Тереза Мей за премиер, докато Хилъри Клинтън спечели гласовете на 65 милиона Американски избиратели и почти стана президент.
Кога България е била ръководена от жена премиер или президент?
Въпросът е напълно риторичен, защото отговорът е ясен всекиму - никога, с изключение на служебния премиер Ренета Инджова, която управлява в рамките на няколко месеца между октомври 1994-а и януари 1995-а.
Ренета Инджова
Осъзнал неравнопоставеността и факта, че все пак поне 50% от избирателите са жени, бившият премиер Борисов реши ГЕРБ да се ‘'напъне" и да предложи жена за президент.
Естествено този глагол изобразява много точно времената, в които живеем, защото ние не се "напъваме" за президент или премиер мъж.
ГЕРБ се "напъна", но Борисов не предвиди, че българското общество страда от сериозно патриархално мислене, в което жените все още се оценяват главно по външността им, а не по интелекта им, дори и в политиката.
Всички знаем че кандидат президента на ГЕРБ г-жа Цецка Цачева, беше сериозно одумвана поради непривлекателната си външност, сякаш избирахме Мис България, а не държавен глава. Нима, господа избиратели, намирате канцлера Меркел за секси и ослепително красива?
Цецка Цачева
Явно липсата на сексапил, не притеснява германските избиратели и г-жа Меркел управлява успешно една от най-развитите икономики в Европа вече 12 години...
Показателни са и статиите, които се появяват в Българските медии: "Ослепителна блондинка влиза в кабинета на Радев". Ако критериите за красота бъдат приложени при настоящия политически елит, със сигурност поне половината от мъжете, които ни управляват трябва незабавно да напуснат политическите си постове.
Значи половата дискриминация в българската политика е неоспорим факт.
Може би не е ясно на господа политиците защо е важно жени да участват в политиката? Това не са просто квоти на Европейският съюз, с които трябва да се съобразяваме.
Причината е, че жените имат предимства, които могат да бъдат от полза за цялото общество. За никой не е тайна, че жените и мъжете мислят и действат по различен начин. Умението да комуникираш е едно от най-важните качества, за да станеш добър лидер.
Жените имат по-развити умения в тази област, защото за разлика от мъжете, те имат центрове за говор в двете мозъчни полукълба, докато при мъжете този център се намира само в лявото полукълбо.
Жените разполагат с повече окситоцин или така наречения "хормон на любовта", което ги прави по-способни да съпреживяват емоциите, чувствата и мислите на другите. Затова жените лидери се опитват да обединяват хората и да мислят в интерес на групата, докато мъжете са по-склонни да защитават личните си интереси.
Мъжете разполагат с повече тестостерон - хормон, който довежда до по-агресивен, по-директен и по-конкурентен стил на управление и борба за надмощие, докато жените интуитивно избират меката сила на убеждението.
Жените също по-добре умеят да мислят в дългосрочни, а не в краткросрочни планове, което за настоящото състояние на държавата може да бъде само от полза. Харвардският професор Стивън Пинкер твърди в книгата си ‘'Тhe Better Angels of Our Nature'', че жените са били и ще бъдат омиротворяващата сила в света.
Нима в този размирен свят нямаме нужда от по-малко конфликти?
Друг психологически експеримент показва, че мъжете са склонни да се възнаградят с по-високо заплащане от жените за същата извършена работа. Това показват и данни на Националния Статистически Институт за 2014 - а именно, че българските мъже са получавали значително по-високо годишно възнаграждение от жените в същата възрастова и професионална категория.
И не на последно място - да познавате жени политици, които, злоупотребявайки с политическата си власт, са се забъркали в секс скандал?
Един от приоритетите на новоизбраното българско правителство ще бъде реформата на съдебната система и борбата с корупцията.
В България се правят вече 10 години неуспешни опити за такава реформа, докато в Румъния две жени станаха символ на успешната борба с корупцията, а именно бившият правосъден министър Моника Маковей и главеният прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши.
Моника Маковей
България е била с рекордно ниска раждаемост през 2016 година, показват статистиките. Питам се колко адекватни мерки могат да бъдат взети от доминиращ мъжки политически елит за увеличаване на раждаемостта, когато износването и грижата за детето все още е привилегия и основно задължение на жените в България.
Колко мъже познавате, които излизат по бащинство?
Надявам се, че тези примери илюстрират добре защо активното участие на жени в политиката е изключително необходимо и би било полезно за цялото българско общество.
Това, че те все още са малцинство, не е поради липсата на образовани способни жени лидери.
Когато мъжете доминират на българската политическа сцена, както е и в "Нова Република". Жените остават просто избиратели, а не потенциални кандидати за управленски постове в държавата.
А желанието ми да привлека общественото внимание към този проблем не е просто "женска прищявка", а единственият начин, за да се постигне по-хармонично и успешно управление на една съвременна държава.
*Ирина Георгиева е докторант по психология в Холандия
Никакви квоти не разрешават проблема с липсата на кадърност. Факт. Спр. от нашето минало-Рабфак. Дайте равен старт при обучението, сложете високи критерии за професионална реализация и желязна преценка за това, дали някой им отговаря или не и-готово. Ако има талантливи жени или хора от онеправданите /малцинствени?/ групи, те сами ще си изплуват отгоре, дори може да се окаже, че процентът им на места ще е по-голям от евентуално предвидения по квоти. Квотите са за некадърници с претенции. И симулация на справедливост от страна на тези, които не искат да дадат истински равни шансове за реализация на кадърните...
Преуспелият човек не мрази, а или не го интересува, или е дружелюбен. Абсолютно. Обаче, ако просто има първи горди спомени за 6-ците по математика от 5-ти клас, после цял живот ще ги развява и ще натяква на останалите: ахаа, видя ли, че не знаеш ... съвсем логично предполагайки, че 90% от хорат няма да си спомнят формулите и правилата за получаване на заветния отговор пи/2...
Не, че ме интересува особено, но заядливите мрачни мизантропи никога не са ми харесвали... в случая, съдейки по повишената чувствителност по точно определени теми- залагам на жена от малцинствена група, издигнала се в живота благодарение на отличен успех в училище и трудолюбието и грижовността на родителите си, а също и на грант по квота за представители на съответната група; в момента горда майка на две деца и семейни задължения през уикендите...сравнително приятна външност, малки размери на някои предпочитани от мъжете форми, история на притеснителни задявки от страна на мъжкия пол... Несъмнено интелигентна, отявлена привърженичка на демократите само и единствено, а не на американците по принцип, вероятно заради гранта по линия на прочутата филантропска организация... Ей, къв профайлър са изпуснали службите в мое лице, а?
Момчета, момчета, не така махленски, моля ви! Пак ще бъдете обвинени в скудоумие и ще пропуснем шанс да ни облее светлината на просвещението от страна на "тхе уан енд онли" Деовин. Заради такива като вас, човекът в чужбина е отишъл да става пророк и да го раздава последна инстанция (от високо, разбира се, илитерантни лупмени такива).
"Както казваха в завода някога: тури си го на куро" "Баце", човек с много свободно време и достъп до Интернет не води до нищо добро. Е, на виж ни нас - мене, тебе, Деовина и Седмицата. Който и да хванеш, за да удариш другия, няма да сбъркаш. Навън егати слънцето пекна, а аз споря с някакъв хвалипръцко, дето е "ебати пича, а България не го обича" (по Ъпсурт)! Да се еб@ в дребната и "нежна" душичка... P.S. Деовине, "е"-тата в "мене" и "тебе" са сложени в търсене на евтина и просташка хипербула. Уточнявам, за да ти спестя някой друг ред писане.
Доообре. Ще се авто-банна, с прискърбие, но временно... Път на дамите с 6-тици от контролните по математика от 5-ти, 6-ти и дори 7-ми клас. http://giphy.com/gifs/kathy-najimy-Xq5FNbczSicIU
Апострофите не са пунктуация. Са. Като не помните или не знаете- проверявате си нещата, бе хора-математици, елементарно е- Википедията поне ви е под ръка...
https://www.youtube.com/watch?v=k2Ntl1uIHVc O ole Zip Coon he is a larned skoler,...
Аве, ман! Форуматури те салутант...
"Покажи дали следното твърдение е тавтология: Ea Ab P(a,b) -> Aa Eb P(a,b) A и E са, съответно, кванторите за общност и съществуване, иначе обърнати. P е произволен булев предикат." Тъй като "предикатната логиката" не ми е нито хоби, нито професия, обяснявам на "нормален език": Ако приемем, че "а" е Пешо, "b" е "Гошо", а P(a,b) означва "Пешо познава Гошо", тогава "Ea Ab P(a,b)" би следвало да означава "Пешо познава всички Гошовци", или "за всеки Гошо има поне един Пешо, който го познава". Щом Пешо познава всички Гошовци, значи за всеки Пешо има поне един Гошо, който се "познава" от Пешо, или всички Гошовци са познавани от Пешовци, което може да се запише като "Aa Eb P(a,b)". Със сигурност може да се изведе и изрази само с логически символи и следвайки аксиомите и правилата за извод и преобразуване, но нямам желание тепърва да ги уча в детайли. Доволен?
>Ако е нежелателно, то защо? Какви нежелани последствия може да има според теб? Искам първо да ти благодаря за дискусията. Полезна е за мен. Смятам, че първо всички хора, които живеят с комплекс за малоценност и/или се чувстват онеправдани, трябва да работят с психолози, да четат литература за самопомощ и да изградят характер, с които да отстояват правата си, защото дори и да получат такива, повечето от тях живеят с предубеждението, че другите няма да ги приемат и няма особено файда да получат повече, когато те са свикнали, че ще живеят с по-малко. >Защото звучи някак лицемерно да казваш, че си доволна от това, което имаш, но не виждаш смисъл да се дават права на онеправданите. Както обясних по-горе, има смисъл само ако хората имат нагласата и характера да се възползват от правата си, да ги защитават, ценят и не се смятат за по-незначителни от другите т.е. правата са инструмент, който обаче няма как да прави чудеса в ръце на хора, които си представят и искат този инструмент, но не знаят как да го използват.
>Метаноя не знаех, сега прочетох, приличаше ми на нещо от метадон. Радвам се, че си прочел и си преодолял предубежденията си. >Ако искате да стане свалка, бъдете каквито сте. Отдавна те чета, интересно формулираш мисълта си, не в лошия смисъл на думата, макар че понякога не знам дори как умът ти ражда някои коментари. Никоя свалка, нито връзка ще се запази, докато самите ние седим зад маските си на жертви и се правим на онеправдани жени и подтиснати мъже.
Ох, дребна душичке, безгръбначна! Условието беше да се опитам да реша задачата, която ще ми поставиш, защото никой друг не бил дръзнал до сега, нали, пиле шарено? Защото си си въобразил, че си много специален и си нещо особено, нали? Дреме ми на долуподписания дали ще ми признаеш даказателството или не. Сега обаче, дойде ли моя ред да задавам въпроси, или ще се скриеш, а, голи охлюве? Ще пропуснеш ли шанса да ми натриеш носа в сфера, която не ти е професинална?
>Отново напълно съгласен, но това не е ли аргумент, че е по-добре да им дадем липсващите им права, в случай че поне някои от тях наистина имат тази нагласа и характер? Не и преди всички да получат нужното разяснение какви отговорности идват с тези права. Свидетели сме обаче само на шумни протести за "търсене на права", но не и на осъзната потребност от тези права. Ето защо правата може да са опасно оръжие в ръцете на хора, които нямат нужната яснота да боряват с тях и осъзната потребност от тях и от чието незнание може да се възползват други. Затова и си мисля, че безцелното "раздаване" на права няма да разреши нищо, докато няма осведоменост, например, защо правото на глас е отговорност, която не се различава, поне според мен, от това да избереш да имаш дете или не.