През последното десетилетие в САЩ, Европа и особено в Югоизточна Азия станахме свидетели на потапяне във виртуални светове, в които хората играят игри като „Секънд Лайф". През следващите 25 години тази тенденция успешно ще бъде обърната. Не защото ще прекарваме по-малко време играейки, а защото игрите и виртуалните светове ще станат много по-пряко свързани с реалността.
Ще има игри, в които действието се влияе от това, което се случва в действителността. Ще има и игри със сензори, които ще позволят да ги играем в реалния свят - игра, в която например аватар ще е вашето куче, което носи гейм колан, който мери колко бързо бяга то и дали маха с опашка или не и така ще можете да участвате с кучето си в играта, вместо с някакъв виртуален герой.
Мога да си представя също и игри с повече физическа активност и те даже ще бъдат използвани за улавяне на енергията - с периферни устройства като килимче за танци, което всъщност улавя енергията от танцуването ви върху него.
Ще има игри, рещаващи проблеми. Вече има много игри, в които учени се опитват да обучат геймърите на истинска наука - как да градят протеини за лекуване на рак например.
Една изненадваща тенденция в гейминга е, че геймърите днес предпочитат - в съотношение около три към едно - да играят на кооперативни, вместо на конкурентни игри. Ето това е наистина интересно. Ако се замислите, в историята на игрите не еимало кооперативни игри, поне досега и до последното поколение видео игри. Във всяка игра, в която се сетите - на карти, шах, спортна - всеки играе, за да спечели. Но сега сме свидетели на нарастващо желание за сътрудничество - хората играят игри заедно, за да решават съвместно проблеми, докато се забавляват.
Има също проучвания как игрите се отразяват на ума ни и на когнитивните ни способности. И науката все повече препоръчва да се използват игри в лечението на депресия, безпокойство и синдрома на дефицит на вниманието. Да се направят игри, които са едновременно забавни и да обслужват някаква социална цел, не е лесно - ще са необходими много иновации - но геймингът ще стане все по-интергриран в обществото.
Джейн Макгонигъл е директор изследване и развитие на игрите в Института за бъдещето в Калифорния и автор на книгата „Реалността е счупена: Защо игрите ни правят щастливи и как могат да ни помогнат да променим света".
пфахахаха,е баси тъпата статия. Щеше да звучи ок, ако беше писана през 2004г..... а какво остава да е прогноза за 20 години напред. Ой, пичойе - проверявате дали не превеждате глупости ;)
Как така да не е имало кооперативни игри, напротив винаги ги е имало, когато 10 келеша отидат да оберат една череша това не е ли точно кооперативна игра с всичките екстри и екшън.