Докато Гърция празнуваше своя Ден на независимостта миналата неделя, в различни части от държавата бяха организирани протести срещу строгите финансови мерки, които би трябвало да я стабилизират.
Властите дори бяха отрязали ниско разположените плодове от цитрусовите дръвчета по маршрута на протестите, за да не могат гневните гърци да замерят с тях полицаите.
Но все пак спасителните финансови пакети се оказаха полезни.
В резултат от това притесненията за европейската финансова криза сякаш поутихнаха. Дори президентът на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че най-лошото за еврозоната като че ли вече е свършило.
Този оптимизъм може би е прибързан
Не само че Гърция си остава сериозен повод за опасения в дългосрочен план, но и Португалия е на път да се превърне във втори голям проблем за Европа.
Опасностите, които все още са надвиснали над Гърция, са очевидни. По-високите данъци и ограничените разходи може би ще редуцират натрупването на нови дългове, но подобна строга финансова политика подкопава възможностите на държавата да изплаща лихвите по съществуващите дългове.
При липса на политики, подкрепящи развитието, строгата финансова дисциплина може да се превърне в еквивалента на средновековен лечител, който се опитва да излекува пациентите си чрез кръвопускания.
Освен това планът за спешна финансова подкрепа на Гърция се крепеше основно на понижаване на стойността на огромните й задължения към банки и други частни кредитори. Това означава, че институции като ЕЦБ сега притежават голяма част от оставащия дълг на Гърция. И така, в случай на отказ от плащания, важните международни институции биха понесли най-сериозните щети.
Крайният резултат от това е, че гръцката финансова криза се отлага с месеци или дори няколко години, като междувременно се повишава залогът, ако нещата се объркат. Това може да бъде приемано като значително постижение, ако сме склонни да вярваме, че Гърция е уникален случай и проблемът с нея вече е разрешен успешно.
Въпросът е, че други държави - особено Португалия - изглежда вече са поели по същия път. И се появяват притеснения...
Лихвените проценти в Португалия не спадат
Заради гръцката криза, доходността на боновете в някои финансово нестабилни европейски държави скочи до опасни висини. След като Гърция получи финансовата си помощ, доходността на повечето от тях спадна.
В Италия, доходността на боновете с матуритет около 10 години падна от повече от 7.2% на около 5%. В Испания - от 6.7% на 5.4%, а в Ирландия, от 9.7% на 6.9%. (За сравнение - еврооблигациите на България, в които царското правителство преработи част от външния ни дълг през 2002 г., са с лихва 7.5% - за тези, които предстои да изплатим през януари 2013 г., и 8.25% - за книжата с падеж през 2015 г. Бел.р.).
За разлика от Ирландия и Испания обаче, Португалия е изключение - там доходността на боновете падна съвсем малко, но все пак успя да се задържи над 12%.
Двуцифрените разходи по вземане на заеми са невъзможен товар за една силно задлъжняла държава, особено за дълъг период от време. Въпреки това, доходността на боновете в Португалия не е падала под 10% през последните 9 месеца.
Размерът на общия дълг на Португалия е по-голям от този на Гърция
По един особен начин Гърция наистина е уникална - огромният дълг на държавата до голяма степен е резултат от заеми от правителството, вместо от частния сектор (домакинства и бизнес). За сравнение, дългът на Португалия, Испания и Ирландия се дължи в много по-голяма степен на частния сектор.
Като резултат от това, въпреки че правителственият дълг в Португалия е по-малък от гръцкия, като съотношение от БВП общият им дълг (включително този, генериран от частния сектор) на практика е по-голям.
Португалската икономика се свива
Всъщност икономиката на страната си беше слаба още от началото на кризата през 2008-а, а държавата беше в рецесия повече от година.
Освен това миналия месец португалското правителство предвиди, че до края на годината националната икономика ще се свие с още 3.3%. Докато португалските компании все още се опитват да изплатят собствения си огромен дълг, е трудно да си представим, че те ще имат реален принос в излизането на държавата от рецесия.
За момента страната не е в критична ситуация, но е опасно близо
Благодарение на спешна финансова помощ от миналата година, Португалия разполага с достатъчно пари, за да оцелее до 2013-а, въпреки непоносимо високите лихвени проценти и свиващата се икономика.
Ала пазарите едва ли ще чакат толкова дълго, за да обявят червена светлина. В случая с Гърция, доходността на боновете скочи до 13% през април 2011, а до края на септември този процент беше 20 на сто, запътвайки се още нагоре към 35%.
Португалската доходност на бонове е над 11.9% през последните 4 месеца и достига няколко пъти до 13%. Ако държавата спазва същия график като Гърция, скоро ще я застигне сериозна финансова криза - може би дори преди края на годината.
Има редица причини поради които подобен резулат би бил сериозен - въпреки сравнително малката тежест на португалската икономика в еврозоната. На първо място, ЕС действа на база убеждението, че Гърция е изолиран, уникален случай - бедна държава, страдаща от шокиращо големи данъчни измами и нефункционираща държавна бюрокрация.
Ако друга страна от еврозоната изпита подобни проблеми - а те донякъде се случват заради задлъжнялост на частния сектор, а не заради държавни заеми - то недостатъците на системата започват да изглеждат по-общи, а стабилността на цялата еврозона става спорна.
