„А какъв трябва да е един мъж в събота вечер след финал на Шампионската лига? Да мирише на виолетки и да танцува като в Лебедово езеро?" Това ме попита току-що приятелка, след като по повод текста на Кирил Христов й споделих, че също не съм прекарала кой знае колко миролюбив уикенд, понеже охранителите на столично заведение налетяха на бой на едно от момчетата от компанията. (Може да е нормално, но за дебютни клиенти като нас това си е сериозен шок).
Причината: не искаха да го пуснат, защото им се струвал пиян, а след като той се опита да им обясни, че не е чак толкова пиян, налитането продължи във възстановка на сцена от тъп екшън. Какво да се прави, някои "мъже" завинаги спират на тоя жанр - събаряне на земята, ритници по тялото и главата, за десерт юмруци. Хубаво, че не стигнахме до същината на това заведение, което се води за култов рок/метъл бар, но по тона, речника и поведението на охранителите не отстъпва по нищо на чалга/мутренско свърталище (съжалявам, че трябва да потретим тези думи днес).
А за да не повтаряме и разсъжденията на потърпевшия тв водещ Кирил Христов, ударен от тв водещия Юлиян Константинов, искам само да кажа, че ние от компанията, които станахме свидетели на бодигардския бой, не искаме писмено извинение от хора, наели за служители типове, които решават, че това е единственият начин да се справиш с подпийнал клиент. Който дори още не е пристъпил в заведението. Писмено извинение не искаме и от самите охранители, понеже не ни се четат неграмотни оправдания.
Този бой нито ни респектира, нито ни уплаши. Не казвам името на заведението, понеже се надявам да го чуя в съда. За да спрат да се случват подобни цигании, трябва редовен натиск чрез конкретните институции от потърпевшите. Защото ако неконтролируема агресия си позволяват хора, чиято работа е да противодействат на такава, и ако подминаваме това с мълачание, здраво сме я закъсали.
За нашето момче разбитите уста и нос и кръвоизлива в окото може да са драскотни, но за тези, които са му ги причинили, трябва да бъдат няколко години безработица. И терапия с класическа музика. Колкото понесат.
