Поне дузина погледи, приковани в различни по големина екрани - един типичен и леко футуристичен елемент от пътуването с градския транспорт всяка делнична сутрин. От няколко години обаче разноцветните игри отстъпват мястото си по дисплеите на добрите стари букви - доста често и български. Покрай модерните устройства, много хора започнаха да четат отново.
За това, естествено, помага и все по-ниската цена на устройствата - добри таблети се намират за буквално смешни пари, а четците с щадящото очите електронно мастило вече се предлагат от всякакви производители - от Sony и Amazon до безименни китайски компании.
Ние сме 0.1%
Гледайки устройствата, човек би си помислил, че започналата някъде през 2007 г. революция е вкарала книгите в XXI век и подвързаните с вестници пожълтели томчета ще си останат само в спомените. Уви, състоянието на пазара на електронни книги у нас в средата на 2013 г. все още е "с перспектива за прогрес".
Казано в цифри, електронните книги в България съставляват едва 0.1% от оборота, според данни на собственика на "Сиела" Веселин Тодоров, които той споделя пред "Капитал" в края на миналата година. Надали за няколко месеца е настъпила някаква потресаваща промяна.
Във Франция делът на е-книгите по последни данни е 3%, а в Русия, въпреки увеличението - 1%, което обаче като приходи е 8 млн. долара или почти двойно увеличение за 2012 спрямо 2011 г.
Българските читатели, преминали към дигиталния формат, също растат, макар и с по-скромни темпове. "Има ръст на пазара на е-книги, има и по-голяма конкуренция, повече книжарници, които предлагат тази услуга. От друга страна самият дял на продажбите е толкова малък, че като цяло бизнеса с е-книги е почти незначителен на фона на продажбите на хартиени издания", признава и Диана Бойчева от издателство "БГкнига", което съвместно с Мтел създаде платформа за български електронни книги.
В момента тя предлага 1290 заглавия от 32 издателства.
Плуване срещу течението
Според Бойчева, издателствата не виждат смисъл да правят електронни книги поради липса на възвращаемост. В случая "правенето" не означава просто да се вземе изходния файл и да се пусне онлайн. "Правенето на една истинска електронна книга реално е престраниране. Тя буквално се прави отново, за да бъде удобна за четене на всички устройства", обяснява Светлозар Желев от "Колибри". Издателството единствено у нас работи както с българските платформи, така и с Amazon.
Желев допълва, че една от причините за относително бавното навлизане на е-книгите у нас са процедурите по уреждането на правата за електронно разпространение - един относително бавен процес, който години наред не се е правел у нас, защото не е имало начин да се представят данни за прогнозните продажби на носителите на права.
Сега всеки договор се сключва както за класическо, така и за електронно разпространение и до 2-3 години се очаква всички актуални заглавия да са достъпни и по двата начина.
"Истината е, че дяволският кръг е затворен и в него водещ е факторът страх. Издателите се оправдават, че западните издателства не искат да си продават е-права заради пиратството у нас, хората пък са принудени да пиратстват книги, защото няма достатъчно разнообразие от качествени заглавия в електронен формат", на свой ред посочва Александър Кръстев, създател на онлайн изданието за книги и литература "Аз чета".
Има полза
"В момента, по-голямата част от печалбата идва под формата на изграждането на позитивен имидж сред потребителите", смята Бойчева. По думите й, издаването на е-книги е по някакъв начин и инициатива за насърчаване на четенето, тъй като има потребители (особено сред по-младите), които повече няма да се върнат към традиционните книги.
Освен това, мисленето на автори и издатели се променя. "През 2010 г. издателският бизнес беше много "аналогов". Срещата и симбиозата между новите технологии и традиционното книгоиздаване беше трудна. Издателите нямаха подходящо ноу-хау, нито специалисти, които да имат опит в областта", припомня си Бойчева.
Според нея партньорството на голяма телеком компания като Мтел е помогнало, тъй като е впечатлило бранша и е дало шанс за разчупване на леда.
"Вече е много по-лесно да се преговаря и с автори, които понякога сякаш виждат единственият шанс на книгите си в електронното книгоиздаване", посочва изпълнителният директор на "БГкнига". Тя допълва, че макар все още да има големи имена без е-присъствие (като "Бард"), през този месец едно консервативно издателство като "Егмонт" е стъпило на пазара.
Според Александър Кръстев, новото поколение издатели, които сега набират сили в бизнеса, са наясно какво се случва по света и затова е реалистично да се очаква пълно либерализиране на пазара до 4-5 години. "Друг е въпросът дали трябва да се чака още толкова дълго, когато по света това са утвърдени практики със сериозен пазарен дял"
Хартия или цифра?
Никой от събеседниците ми не вярва в конфликта между "старото" и „новото" в книгоиздаването. Светослав Желев е категоричен, че "книга не може да е враг на книга" и, в крайна сметка, не носителят, а съдържанието е определящо. Затова и не смята, че има жанрове, които са специфично популярни в електронен формат.
По отношение на цената и известната мантра, че е-книгата е по-евтина, маркетинг директорът на "Колибри" посочва, че действително отпадат около 30-35% от цената, които иначе са покривали печата. Диана Бойчева е на друго мнение. По думите й печатът е до 20% от себестойността на изданието, а при електронните книги правата са с горе-долу толкова по-скъпи. Така единствено по-малките търговски отстъпки водят до по-ниската цена.
Самиздат
"БГкнига" предлагат услугата "Фабрика за книги" за поръчкови издания, като в електронен формат те излизат с около 2000 лв. по-евтино, отколкото на хартия. Това на теория дава по-голям шанс на независимите автори, но е трудно да се очаква пробив през е-книгите.
"Както при пазаруването онлайн, така и при електронните книги, се губи импулсната покупка. Отивайки в книжарницата, човек има шанс да види много нови книги, да ги пипне и разгледа. Книжарниците за е-книги, въпреки старанието си, не могат да симулират това чувство и, в крайна сметка, се превръщат в търсачки, където читателите търсят конкретно заглавие, изтеглят го и излизат от там", обяснява Бойчева.
Светлозар Желев на свой ред припомня, че днес всеки може да твори, но резултатът няма да е непременно книга, даже и да е във файл, който е "разбираем" за четеца: "За да бъде едно нещо книга, то трябва да има определени провизии. Това означава да бъде регистрирана в ISBN агенция, да премине през коректор, редактор, дизайн и т.н. Едно нещо е книга, когато мине през необходимите неща, за да може да се нарича такава. Всичко останало са текстове".
Маркетинг директорът на „Колибри" подчертава, че смисълът на книгоиздаването е както в професионализацията на текста (чрез работата на специалисти върху него), така и в маркетинга на крайния продукт, като това не се променя от новите технологии.
Джоли Роджър
Поради спецификата на работата си, Александър Кръстев чете основно работни варианти на книги, предоставени му от издатели. "В интерес на истината, много малка част от книгите, които чета на български, ги има и в електронен вариант след излизането им в хартиен", посочва той и допълва, че живеещите в чужбина българи трябва да избират между стотина актуални издания на 4-5 издателства.
Признава, че наскоро е използвал услугите на небезизвестната chitanka.info (атакувана преди години от ГДБОП, а, според някои информации, сега предстои да се пробва и американското ФБР- бел.а.), защото му предстоял път, а двете му лични копия на "Великият Гетсби" останали в София.
"Сегашната ситуация е незадължително вредна за самото книгоиздаване (данните от "пиратството" на книги по света сочат, че то дори е полезно за продажбите), но оставя доста "горчив вкус в устата" на свикналите да плащат за книгите, които четат...", обобщава Кръстев.
Още през 2010 г. Петър Енчев, един от хората зад chitanka.info, коментира пред електронното издание Sassy, че в сайта се въвежда правило да не се качват нови книги, а освен това се мисли за поставянето на контекстова реклама, която да отива за стимулирането на българското книгоиздаване.
"Ако издателствата не бяха толкова тромави в този динамичен свят сега ситуацията щеше да е доста по-различна (не непременно по-добра). Повечето от тях обвиняват библиотеката за намалелите продажби, но никой не мисли за българите, които са в чужбина или пък слепите. И за двете групи този сайт е единствената възможност да четат", посочва Енчев.
3 години по-късно, томахваките още не са заровени, а информациите за евентуално включване на американското ФБР в „разговора" е трудно да се каже, че има помиряващ ефект.
Очаквано, представителите на издателския бранш не са привърженици на сайта, който се самоопределя като "Виртуална библиотека". "Аз лично не виждам под каква форма може да има безплатни книги, освен ако авторът, преводачът (често забравяме, че преводаческият труд също е авторски) изрично не е дал съгласието си. Със сигурност за преводната литература това е голямо нарушение и издателствата рискуват да им бъдат отнети правата за превод и разпространение, ако допускат пиратство", обяснява Диана Бойчева.
Според нея, начин за излизане от ситуацията е създаването на онлайн библиотеки с абонамент за достъп, който след това да се разпределя на база четенията на отделните книги. Светлозар Желев допълва, че подобни модели вече съществуват в музикалната индустрия. Впрочем, там някои платформи съумяват да предложат лицензирано съдържание без прякото „издояване" на потребителя, което предизвиква толкова разгорещена полемика.
Подобна стъпка обаче минава през омекване на позициите и от двете страни. Краят на тази "студена война" между онлайн активистите и издателите вероятно ще даде малко повече увереност на бранша, но и със сигурност ще принуди хората с мислене от XX век в него да се пробват и в съвременните бизнес модели.
