Преди години бях на конференция в Амстердам, която си беше истинско вавилонско стълпотворение от журналисти. Там с огромна радост намирам македонката Марина, която работи в някаква телевизия в Скопие.
Зарадвах й се, все едно си открих сънародник и за следващите три дни си станахме най-добри приятелки. Холандската столица е едно много подредено и спокойно място, толкова много, че чак ти се плаче. Малко балкански безпорядък и гръмогласие винаги ти идват добре в такава ситуация.
В свободното от лекции време обикаляхме града и обсъждахме всичко друго, но не и колко романтична част от българската история е Македония и кои от нашите царе и интелектуалци македонците смятат за свои.
Повече ни интересуваха презентациите на конференцията, коя от нас е писала по-интересен материал преди да дойде и какво можем да направим с наученото тук, като се върнем по редакциите си. А, и за гаджета и банди ставаше въпрос, но враждите от историята ги бяхме оставили да почиват в мир.
Говорихме си на английски, но от време на време исках да й кажа нещо за лютеницата или компота например и се сещах, че няма такива дума на английски. „Do you know what лютеница is?" - питам аз. „Да, да" - отвръща ми тя на чист български.
Така веднъж по вечерно време се озовахме в един от най-долнопробните кофи-шопове на града. Все пак сме от Югоизточна Европа, спим в евтини хотели и нямаме много евро за трева. Заговорихме се с бармана, който ни пита откъде сме. Македония и България, казахме ние на английски. „О, аз съм от Турция!", ухили се до ушите той. „Баклава, баклава!" - отвърнахме ние. Така му се радвахме, все едно никога славяните от Балканския полуостров не са били под турско робство. „Hello, комшу!" - поздравихме го и двете. Той ни каза, че след малко ще дойде и неговият „girlfriend". А гърлфреднът се оказва... сръбкиня. Страшно парти стана.
Бяхме се събрали почти целите Балкански съединени щати. Доволни да се видим насред големия стар, подреден и цивилизован европейски град. И никаква неприязън нямаше у нас към другия. Ние бяхме най-обикновени лежерни градски хора. Сближаваше ни това, че всички до един знаехме какво е лютеница, компот и баклава насред всичките тези фалафели в Амстердам. (Много фалафели, много шиш-таук, много нещо. Като навсякъде в Западна Европа.)
Днес се чудя дали да не се обадя на Марина да я питам каква е тази история с мегаломанските статуи из Скопие. Първо Александър Македонски като основател на нацията. Сега пък и цар Самуил, техен цар... Но ми е неудобно да зачеквам тази тема с нея, за да не разваля хубавия спомен от кофи-шопа. Какво я интересува? Пък и мен, да си призная. Това не е нашият свят. Нашият свят прилича повече на онова събиране на балканците насред Амстердам.
А пък и цар Самуил вече съм го делила с други македонци и стана доста грозно. Преди още повече години с моя приятелка от гимназията и двама македонски студенти по право, които открихме на плажа, щурмувахме дискотеките на Несебър и Слънчев бряг. С тях общувахме всеки на собствения си език и се разбирахме идеално. Докато танцувахме и нямахме възможност да си говорим заради силната музика - беше също така приятно, както в кофи-шопа в Амстердам. Но един ден седнахме да обядваме, решихме, че е време да проведем някакви разговори, не само да подскачаме по дансинга. И тогава стана страшно.
Те първи започнаха. Бедата беше, че се оказаха много начетени и подковани, а пък ние с моята приятелка не се интересувахме нито от история, нито от политика. Откъде го измъкнаха тогава този цар Самуил, вече не помня. Ние се зарадвахме, че знаят историята ни, а пък те се обидиха, че наричаме Самуил „наша история". Ех, като се ядосаха! Като изпъкнаха вените на шията им и като закрещяха...
Тогава за първи път с почуда установих, че и Братя Миладинови, и Вапцаров, и Яне Сандански, и Даме Груев и който се сетите още прочут българин от югозападния регион - всичките били македонци, дето българската комунистическа пропаганда си ги била присвоила. Дори Паисий Хиледнарски! А това, че написал „История Славяноболгарская", пак било комунистическа манипулация.
Чакайте бе хора, Василий II, дето се е бил със Самуил, е наречен от трети, независим източник „Българоубиец", задето ни ослепил войската. Значи Василий се е бил с българи, не с македонци - опитах се да мобилизирам аз беглите си познания по история и сравнително силната си логика. Пък и какво ми пука, дайте да ходим да танцуваме. Нищо не помогна. Платихме сметката, обърнахме се мълчаливо в две различни посоки и лятното ни приятелство свърши.
И сега на същия този Самуил, дето го размазал Българоубиеца и изпуснал страната изпод византийска власт, македонците му вдигат паметник насред Скопие. Толкова голям, колкото ние не сме направили на основателя Аспарух, строителя Омуртаг, покръстителя Борис и победителите Симеон и Иван Асен II. Само че паметниците понякога не са просто памет, а фалически знаци на надменната власт. Но могат да бъдат и бизнес, и манипулация, и имперско високомерие. Затова не трябва да се взимат насериозно.
В родния ми град Пловдив насред разкопания римски стадион на Джумаята - емблематично пловдивско място, се издига едно мижаво паметниче на дядото на македонската нация Филип Македонски. Той за малко да скара пловдивчани и много изложи навремето кмета, дето разпореди да го построят.
През 2004 г. тогавашният градоначалник Иван Чомаков гръмко обяви, че ще прави паметник на бащата на Александър Македонски, защото община Солун дала на община Пловдив 30 000 долара и поръчала с тях да вдигнат статуя на точно този човек. Пловдивчани не го искаха, а още повече се изнервиха, когато започнаха да питат как точно са изхарчени парите и дали нещо не е присвоено и откраднато. А Чомаков се изнервяше повече и от тях, когато почнеха да го питат за фактури.
Имало е период, в който Филип Македонски е бил прекръстил Пловдив на себе си - Филипополис. Но това е само частичка от хилядолетната история на един от най-старите градове в Европа, който е връстник на Троя. И на пловдивчани никак не им се иска заради едни 30 000 долара да им натрапват някой за основател.
И само 7 години по-късно се оказа, че областната управа иска да мести паметника, защото пречел на реставрацията на римския стадион, за която сега пък Норвегия отпуснала 750 000 лв. От тях 5000 по план били заделени за махането на нежеланата от града статуя. Разни управници, разни идеали. А пловдивчани са все така нехайни за дребнавите им битки, които често се водят и през паметници. Прекалено древно място обитават, за да се впечатляват от такива битовизми.
Но пък докато се случваше всичко това около Филип в Пловдив, в Скопие изникна паметник на сина му Александър. И на Самуил. И до 2014 г. правителството е планирало да построи още символи на промакедонската пропаганда в хубавата им столица. Да не мислите, че подбудите са по-различни от тези, с които бе побит Филип Македонски насред римския стадион на Джумаята? Или мотивите за вдигането на Альоша на Бунарджика, паметника на Съветската армия на пъпа на София? Всеки политически манипулатор си гони интереса, който няма нищо общо с интереса на обикновените хора.
Лошото е, че тези дребни партизанщини могат да станат опасни мегаломанщини и някога ми развалиха лятната почивка на морето. Заради тях не можахме с едни мои македонски връстници да си поделим цар Самуил и престанахме да танцуваме заедно, макар да ни беше приятно. Да си бяхме говорили за баклава, компот и лютеница, а не да дърпаме историята като късо одеяло, което не стига за двама.
Години по-късно в Амстердам си бях научила урока. И с балканските ми приятели в кофи-шопа предпочетохме да се зарадваме на еднаквостите си, вместо да си образуваме омраза заради някаква си овехтяла пропаганда.
Та нека вдигат паметник на Самуил в Скопие. Аз не смятам да се впечатлявам и вълнувам от това. Имам най-сериозно намерение да продължа да си живея на Балканите с комшиите от всички околни страни в същия дух, в който си прекарах времето в кофи-шопа в Амстердам. Защото когато общуваме лично, като хора - всичко е наред, само разбирателство и близост. Но тръгнем ли да контактуваме през амбициите на разни политици, на които не им пука за нас - ето ти го проблемът. И се питам - докога ще им се връзваме?
Ох, а ние сме едни толерантни, пази Боже Негрите миришат, турците са рязани, немците са тъпи, а ние имаме най-вкусните круши на планетата - (и) това е българинът. Викам да си изметем двора първо и после да чистим при съседа. Така мога да коментирам желанието ние да "учим" другите. За пазарите съм напълно съгласен, но пък ние сме един пазар (че и Македония), че ако опрат до нас значи са я закъсали яко Големите Батковци.
@Igor Знаеш ли кой е Постол (Апостол) воевода? Много неща мога да ти разкажа братле. Моят пра дядао е бил в неговата чета и замалко не е загинал (бива ранен). Та знам аз някой неща за Македония, предадени през поколенията...
После секое кршење на копја на овој Балкан следувале делби... Србите скокаа наоколу како шерифи и на крајот останаа помали од било кога... Сакам да кажам дека доколку се расфрламе наоколу кој е поголем Бугарин или Македонец нема ништо да постигнеме туку напротив ќе го задлабочиме јазот и нетрпеливоста помеѓу нас... Не можеш на Бугарин да го убедиш дека МАКЕДОНИЈА не е најубав дел од нивната историја и дека Македонците не се Бугари - ТОА МИ Е ЈАСНО!!!! Ама не можеш ниту Македонец да убедиш дека не зборува македонски туку дека зборува бугарски дијалект и дека не е македонец туку дека е ФИРОМ-ец - аспурд!!! Ниту вие ниту ние можеме да ја исправиме историјата, ниту вие ниту ние имаме право да мислиме дека сме најсвети на оваа земја и дека сите потекнуваат од нас.
@Хейтър Петър Ете гледаш дека се разбираме без да преведувачи или толкувачи, колку е убаво кога не морам да одам на Google Translate и да преведувам наоколу што сакам да кажам ... тоа е и поентата на сето ова ... доколку ја оставиме политиката и историјата на “паметните“ тогаш ние “простите“ луѓе повеќе би можеле да се разбереме и да делиме заеднички работи ...
@Stupido Токму тоа ...
Говорела си била с македонката на английски. Ми да бяхте пробвали на арабски. Парвенюшко общуване, парвенюшки заключения, парвенюшка статия...
@Любима Стайкова Не знам како да те уверам и убедам дека не ве мразиме, можам само да ти кажам дека ми е навистина срам и жал што врз основа на поведението на некои изроди и топуци си извлекла погрешен заклучок дека македонците ги мразат на бугарите. Јас лично зборувам во свое име и за мене секој е пријател се додека не го заклучам спротивното. Простотијата е длабоко вкоренета во генот на секој од нас, е сега оние што малку повеќе научиле, виделе, прочитале или слушнале сфаќаат дека простотијата е еднакво лоша колку и самото незнаење и неразбирање на другиот. Навистина е така! Признавам дека поголем дел од Македонците се ОГРОМНИ националисти и тоа во сосема негативна смисла (бидејќи национализмот е добар доколку навистина се сака својата нација но не штета на друга нација), и во секоја наредна прилика голем дел од Македонците ќе се обидуваат да ти објаснат дека нема поголеми луѓе од Македонците, а во поново време дури ќе пробаат и да ти објаснат и смешни нешта како на пример дека сме потомци на Александар Велики а за некоја година не дај боже и дека можеби сме синови на богот Амон Ра или директни потомци на Конфучие... Но има и друга вистина истите тие македонци кога требаа да си купат нов автомобил или кога до пред некоја година сакаа да се шетат по Европа ТРЧАА да извадат бугарски пасош - оти со бугарски пасош колите се поевтини а со бугарскиот пасош до пред 2 години можеа да патуваат насекаде!!!!!!!!!!!!!! Е, истите тие македонци кога со бугарските пасоши и со колите на бугарски табли ќе се вратеа во Македонија се фалеа дека се најголеми македонци, дека името не го дават, дека јазикот не го дават, на секој бугарин, србин или грк очи ќе му вадеа да докажат дека се наоколу е наше или е било наше и дека когатогаш пак ќе е наше, или пак да побара речник за превод од македонски на бугарски... Тоа ти се простаци!!! Малку подолу имам напишано дека ми е многу драго што не морам да користам Google Translate за да пишувам на овој форум и мислам дека сите ме разбирате како и јас што ве разбирам Вас, и мислам дека од тоа нема поголема добивка за нашите два народа - имаме иста вера, речиси исти традиции, многу слични јазици... Но верувај ми дека најголем дел од македонците не се такви, те уверувам дека најголем дел од нас имаат што да споделат со секој од вас и знаат дека политиката како тема на овие простори е неполезна и напорна работа за расчистување ... па тогаш најпаметно е да се зборува за музика, спорт или за крчма како авторката на текстот
Чудесна статия, поздравления на Автора! Извода сме го направили отдавна: Макар тук да се намират цетровете на най старите европейки цивилизации, Балканите в нашето съвремие остават д най ниско развитата демокрация в Европа.. За това не можем да си напишем обща история, нито да намерим независими източници, нито да тълкуваме обективно най новата си история и я оставяме празни страници в учебника си по история ,нито да намерим общо бъдеще:. Ето един цитат от наш памфлет: „След Втората световна война Европа тръгва по коренно различни пътища-мирни и градивни, тя се отказва реваншизма, от старите вражди между народите, стари врагове се прегърнаха и градят мирно житието и битието си, без войни и без ламтеж за чужди територии, използва други мирни средства да си връща загубени от войната територии, изконни земи със свое население, като свали границите помежду си и създаде ЕС. А я да си видим клоаката на Европа- нашия Балкански полуостров... Малки държави враждуващи помежду си, едва ли може спокойно да преминеш от една държава в друга, все някой ще те спре или обере, или тероризира на границата, ще чакаш по цели дни на границата нечие благоволение да те пусне отсреща...?" Из памфлета на „Идея за България, натисни>>> БСП-ДПС-ГЕРБ-"ХЪРБЕЛА СРЕЩУ ЩЪРБЕЛА". ЕВРОПА НАЗИ ГЛЕДА…ideyazabulgaria.org
Чудесна статия, поздравления на Автора! Извода сме го направили отдавна: Макар тук да се намират цетровете на най старите европейки цивилизации, Балканите в нашето съвремие остават д най ниско развитата демокрация в Европа.. За това не можем да си напишем обща история, нито да намерим независими източници, нито да тълкуваме обективно най новата си история и я оставяме празни страници в учебника си по история ,нито да намерим общо бъдеще:. Ето един цитат от наш памфлет: „След Втората световна война Европа тръгва по коренно различни пътища-мирни и градивни, тя се отказва реваншизма, от старите вражди между народите, стари врагове се прегърнаха и градят мирно житието и битието си, без войни и без ламтеж за чужди територии, използва други мирни средства да си връща загубени от войната територии, изконни земи със свое население, като свали границите помежду си и създаде ЕС. А я да си видим клоаката на Европа- нашия Балкански полуостров... Малки държави враждуващи помежду си, едва ли може спокойно да преминеш от една държава в друга, все някой ще те спре или обере, или тероризира на границата, ще чакаш по цели дни на границата нечие благоволение да те пусне отсреща...?" Из памфлета на „Идея за България, натисни>>> БСП-ДПС-ГЕРБ-"ХЪРБЕЛА СРЕЩУ ЩЪРБЕЛА". ЕВРОПА НАЗИ ГЛЕДА…ideyazabulgaria.org
Поздрави Игор, харесвам хора като теб. На мен всъщност някога много ми пукаше как наричае езика си, как си присвоявате царе и т.н., после осъзнах, че това изобщо не е важно. Важното човек да не е фанатик и да не гледа какво му втълпяват онези от горе, политиците. Щото вие, като хор, не сте виновни, че от деца ви лъжат /както и нас между впрочем/. Мен не ми пречи да се наричаш македонец, аз няма да те нарека българин. Стига само да имаш желание да отвориш очи и да видиш света. Защото много българи го не могат. Пък и никога не съм робувал на твърдението, че народ без корени няма бъдеще... В крайна сметка не е важно откъде идваш, а на къде вървиш. Но за съжаление много хора не са на това мнение и оттам излизат всички тези дрязги и караници. И като финал ще ви копирам един цитат от едно пътуване, пък нека всеки сам да си го наглася според предпочитанита си. Мен ме разсмя. "...Всъщност, по ирония на съдбата, това се явяваше своего рода вътрешна граница – и отсам в Косово и оттам в Македония живееха все албанци! Затова и изобщо не беше чудно, че митничарят на македонският пункт всъщност беше албанец. Спрях при него, а той направо я подкара на албански. Побързах да му кажа да спре и да не се хаби, щото и без това нито дума не разбирам от всичкото това дето го изрече! О, няма проблеми-услужливо смени езика човека-аз говоря без проблеми български! Че откъде?-разпали любопитството ми митничаря. Че как откъде? Че аз съм македонски митничар все пак! А нали македонците говорят български? ..." http://patepis.com/?p=23647