През последните месеци за много хора домът се превърна в ресторант, нощен клуб, кафене, място за почивка, киносалон и какво ли още не. За мнозина той стана и офис - факт, който от някои беше посрещнат доста положително, а от други точно обратното, приемайки го за наказание.
След разхлабването на противоепидемичните мерки много фирми отново отвориха врати за служителите си. Големи технологични компании обаче са склонни към това да превърнат работата от вкъщи като постоянна, а някои от служителите им дори го предпочитат.
Дали всъщност преминаването към нова ера в тази област вече не е започнало?
Ако тази промяна се случи, това може да се отрази както върху начина ни на живот у дома, така и на този на града.
"Мисля, че ще върнем в офисите, но не по същия начин", казва Пол Чешир, експерт по икономическа география в Лондонското училище по икономика.
Според него хората са по-продуктивни, когато работят заедно и общуват лице в лице. Това негово твърдение се доказва също и от проучвания, правени в продължение на 20 години.
Въпреки това, в периода на изолация някои компании се убедиха, че могат без проблем да въведат дистанционната работа за постоянно. Сред тях са Twitter и Facebook, а изпълнителният директор на една от най-големите банки във Великобритания заявява, че събирането на 7 хил. души в един офис може би вече е отживелица.
Извеждането на бизнесите извън градовете не се случва от вчера, а фирмите, които вече са го направили, може би не биха предприели крачката да се върнат отново в тях, смятайки, че инвестицията в големи офис пространства е твърде рискована.
"Това, което очаквам да видим, е внасянето на повече разнообразие в местните центрове - повече места за хранене и социални активности, тъй като хората ще искат да се срещат. Също така работата от вкъщи може да означава и създаването на повече споделени пространства за тази дейност, където служителите да работят от време на време", казва Од Бискеле-Лок, заместник-ръководител по политика и изследвания в Кралския институт на урбанистите.
Оттук обаче се повдига въпросът как да бъдат обособени големите офис пространства, който ще останат празни. Според Бискеле-Лок има няколко опции, а една от тях е те да се превърнат в жилища, което всъщност може да не се увенчае с особен успех.
Оставането на повече хора вкъщи ще доведе до засилване на търсенето на жилища с по-голяма площ, смята Чешир, поради причината, че те ще се нуждаят от място в него, което да превърнат в офис. Това ще накара работещите от дома си да са по-склонни да пътуват повече време за сметка на голямо жилище.
Изнасянето на хората от града обаче поражда друг проблем - този с вредните емисии във въздуха, които несъмнено ще се увеличат заедно с трафика от автомобили.
Изследване на университета в Нюкасъл показва, че 7% от дневните пътуванията над 50 км са отговорни за произвеждането на 60% от въглеродните емисии, което означава, че колкото по-далече се придвижват хората, толкова по-пагубен ще е ефектът от замърсяването.
Този начин на живот извън големите населени места ще накара хората да купуват автомобили, а тези, които вече имат - да ги използват повече.
Според Маргарет Бел, професор в университета в Нюкасъл, до решението на този проблем може да се стигне като се стимулира използването на велосипеди или това хората да бъдат насочвани към работа, която е по-близо до дома им.
Сигурно остава обаче едно - промените и създаването на нови навици ще бъде индивидуално и всеки ще трябва да прецени сам за себе си какво го устройва и какво - не. Страхът у хората за заразяване с COVID-19 ще остане за дълго, а Чешир смята, че би изчезнал едва когато бъде открита ваксина.
Въпреки това градовете ще бъдат важна част от живота на хората, смятат специалистите. Те винаги са били и ще останат място за срещи и обмен между различните култури - нещо, което трудно би се случило в предградията или малките населени места.
