Разбра се, че е отпаднала т. нар. мажоритарност от Изборния кодекс.
Сега ГЕРБ ще говори много на тази тема. Каква е истината и защо такава мажоритарност е естествено да отпадне? И дали наистина ГЕРБ и други партии искат мажоритарен избор?
Още през 2009 г. много хора говориха и писаха, че предлаганите 31 мажоритарни мандата нарушават основен международен стандарт за равното избирателно право във втория компонент - един депутат да представлява сравнително еднакъв брой избиратели плюс/минус 10%.
При разликите в размера на нашите МИР-ове (многомандатните избирателни райони) броят избиратели се различава в пъти. Даже има МИР, който има 4 мандата по милост, защото по аритметика има население за 3 мандата. Четвъртият депутат представлява Белоградчишките скали.
Това е второто недоразумение с исканите 31 мажоритарни мандата. На каква база е искано в листа с 4 мандата един да е мажоритарен? И в листа с 13 мандата пак един да е мажоритарен. Това са основанията, и моите в това число, които са против мажоритарната част на изборите в този й вид.
За съжаление, нито една парламентарна група не предложи промяна на изборната география чрез сливане на бившите окръзи и формиране на сравнително еднакви МИР-ове. Ако това беше направено, можеше да се дискутира смесена избирателна система (механична или т. нар. немска) на основата на някаква пропорционалност.
Моето лично предложение беше да се премине към смесена система с 50% мажоритарен вот в еднамандатни избирателни райони, а в пропорционалната част да се гласува със задължителна преференция. При такъв вариант един МИР щеше да се раздели на 3 или 4 ЕИР (едномандатни избирателни района) и да се гласува за мажоритарен кандидат. За съжаление това се оказаха розови сънища.
Нека сега да сме наясно - нито приетото пропорционално гласуване за партийни листи с доброволна преференция и някакъв праг, нито отхвърленият мажоритарен елемент на ГЕРБ имат някаква физическа, статистическа или математическа логика. Те са просто едно съгласие между партиите върху цифри, които са изсмукани от пръстите.
Единодушният отказ да се дискутира даже създаването на район "Чужбина" е показателен за трогателното единомислие. Такова трогателно единомислие не се вижда даже и в стенограмите на Обществения съвет към ВКИК (временната комисия за Изборния кодекс - бел.р.), който закачливо беше наречен "Джуджетата на Мая Манолова".
