Българският началник е древен, почти легендарен вид. Първото писмено свидетелство за български началник датира от Именника на българските ханове - "И Авитохол живя триста години".
От именника и други каменни извори става ясно, че синергията, колаборацията и експанзията на международни пазари е заложена още преди хиляди години в прабългарския генерален директор - Кубрат с пръчките и Аспарух с корпоративното преселване.
През вековете сме свидетели, че и моделът със саморазправата на най-силния с нелоялни членове на борда на директорите също е проиграван нееднократно.
Например обезглавяването на 52-ма знатни провинциални меринджеи от Княз Борис, в името на корпоративното бъдеще и новите "визия, мисия, ценности", срещу които се бунтуват недалновидните боляри.
И ето ни днес, с може би най-богатото видово разнообразие на модели на управление. Управление на кръстопът, попило хилядолетни традиции на князе, царе и обезглавявания, избождане на очи, отрязвания на езици, пиене на вино от черепи.
Векове сменящи се чуждестранни модели - византийски, османски, европейски и руски, военния пример на воеводски цървул или генералски ботуш, тоталитарни образци, номенклатури, милиционерски школи и отскоро - американски мениджмънт практики.
Сякаш може американците да ни дават акъл, с техните никакви 200 години управление, при това прекарани половината в крясъци на каубои, където решението взима един единствен мениджър - хладният спусък на мистър Самюъл Колт. Сякаш не им знаем на американците какъв баш Биг Бос си избраха тази година... Смешници.
А какви началници ражда, раждала е и ще ражда нашата родина:
Началникът-Локомотив
Началникът-локомотив е разпространен корпоративен вид от края на 20-и век и началото на 21-ви. Екстровертен и непретенциозен, той обикновено е дошъл в столицата заради Университета за Национално и Световно Стопанство и е направил много бърза кариера по стълбите на международна компания, благодарение на шумната си локомотивна свирка, голямата си активност и захапката на булдог при преследване на цели.
Този вид много бързо напуска националното стопанство и намира тих пристан в световното такова, обичайно в регионалните центрове на корпорацията в Русия, Румъния, Унгария или - в най-добрия случай - в Амстердам.
Оттам нататък не ни е известно дали поведението му се видоизменя, но е известно, че родният клон на компанията от една страна си отдъхва от неговото катапултиране, от друга - името и делата му продължават да бъдат цитирани от урва на урва и от век на век. Така той завинаги остава в Именника на корпоративните ханове.
Служителите с носталгия си спомнят как ги е водил на дълги сутрешни брейнсторминги, прерастващи в празнични обеди по случай плода на екипната колаборация. Обеди, прерастващи във вечери, на които за пръв път са опитали лангуста (която преди това сте бъркали с мангуста, на което Началникът-локомотив щедро и незлобливо се е смял със седмици, а вие - горди че сте го развеселили - сте се обогатили, че мангустата е гризач, а лангустиното - рак).
Около локомотива вагоните тръпнат от мотивираща енергия, с желание се подреждат зад него, а той ги влачи ли влачи към пазарни дялове с тъп ъгъл от питката на слайда, към питки в битови таверни с дип от мащерка, люта чушка и розе, с които се отбелязват рекордните продажби.
И към световните офиси на луксозното гастарбайтерство, разбира се.
Началник-С-Чувал
Началникът-с-чувала се родее с началника-локомотив само по щедростта, с която подписва трицифрени фактури с основание "ДАДЕН ОБЯД" и "ДАДЕНА ВЕЧЕРЯ".
Разликата е в това, че харчи не чуждите пари на световна компания, а собствените си, доколкото е официален успешен предприемач.
Има забулена в мъгла биография и никога няма да го чуете да споделя за студентски години. Той е българският вариант на самосъздалия се(self-made) бизнесмен, който се е издигнал от снабдител на кварталната лафка с ей тез две ръце и затова сега е изключителен ценител на лукса и качеството.
Ако ви интервюира за служител, на въпроса му: "Кой е първият и най-сигурен начин за финансиране на дружеството?", отговорете с "Да не си изплаща задълженията, разбира се", след което сладко се засмейте.
Тъй като е минал през огън и лед, управленските му методи са психологически виртуозни, често придобити от адепти на класическите образци на бай-тошовия модел. А именно - раздрусването на чувала.
Раздрусването на чувала представлява модел на управление, при който началникът фаворизира и издига последователно различни членове на екипа си, често на лотариен принцип, но на даден период внезапно оттегля благоволението си от вече размекналия се любимец и обръща имперския си палец надолу.
Клетникът, който досега е кусал от шепата на шефа, въпреки че дотогава е виждал много пъти как бившите довереници биват примляснати на арената от лъвовете, е успял да си самовнуши, че с него ще е различно.
И, разбира се, вече се е самозабравил, защото такива са синовете человечески, самозабравят се на втория даден обяд.
Началникът-Скъперник
Този вид е много различен от предните два. Той може да е експат с "отличен пакет" и да "не е от тук и да е за малко". Но може и да е локална супернова, която се е изстреляла прекалено бързо по органиграмата и няма натрупвания от работа с хора.
Този вид всеки ден демонстрира корпоративна спестовност като изключва непрекъснато лампите в тоалетната, ксерокса и кафе-машината, не дава на служителите да ползват офисен Wi-Fi и пише на гърба на стари презентации.
Ако от него зависи в какъв офис ще е фирмата, той винаги ще предпочете open space. Отвореното пространство представлява едно общо офисно помещение за 70+ служители, в което, когато Коцето системния администратор от единия край е настъпил лайно, на Ивайла от счетоводството в другия край цял ден й се повръща.
И никой не яде нищо с чесън в обедната почивка.
Началникът-Юпи
Този високотехнологичен вид тайно вярва, че малко прилича на Ричард Брансън, Стийв Джобс, а напоследък и на Илон Мъск.
Той е завършил престижен западен университет, или поне е специализирал, може би дори има ЕMBA. Тъй като не се е издигал от рецепционист като повечето свои колеги, през цялото време му се налага да прикрива несигурността си сред обикновените служители със сложни маневри, помощ от приятел и драматични сценични изяви.
Тъй като в България последните са в недостиг, а началникът-юпи е научен още като freshman как да грабва аудиторията, с времето той става незаменим за бизнес форуми, телевизионни предавания и когато има да се обещае нещо ефектно, но неизпълнимо.
Парадоксът е, че в цели 60% от случаите това неизпълнимо нещо наистина се реализира, затова и казваме, че началникът-юпи е и малко нещо магьосник.
Началникът-Sugar-Деди
Ако имате такъв началник, прогнозата е силно благоприятна. Това е най-приятният за подчинение вид. Той няма да ви спретне интрига, няма да ви ограничава и ще се радва на прогреса ви почти до края. Той обича да пуши в офиса, да има красиви работливи момичета наоколо и тъй като е много интелигентен, постига големи резултати без истерии и напъване.
В неговия екип никога няма търчащи през котлон хлебарки в ден на дедлайн или мейли с ескалации, в които са копирани 12 души. Слабо място: тщеславен е и се поддава на ласкателство.
Началник-Не-Основан-На-Пола
Макар и по-рядък екземпляр, това е всъщност жена-началник. Може да се срещне по-често в държавни структури, учебни заведения, политически партии и по-рядко в западни корпорации, производства и финансови къщи.
Ако все пак в корпоративния свят CEO-то (си-и-о-то) е дама, а не само HR (ейчар) директор. Това означава, че тя наистина притежава екстраординерните човешки качества на Маргарет Тачър, физическата енергия на Валентина Терешкова и психологическата устойчивост на майката на Сталин.
Ау, Дъчес, умрях да се смея! Типичните шефчита на бизньеспарка. Джус, братя!