В последните няколко години културният климат е суров и враждебен към свободата на смеха. А в последните няколко месеца комедията е на командно дишане.
Доскоро дори радикалните преторианци на политически коректната линия в публичното пространство поне донякъде защитаваха идеята, че професионалните производители на хумор трябва да имат повече пространство за изразяване на противоречиви идеи и понякога е допустимо да прекрачват граници.
Днес тази последна пречка пред пълната капитулация на словото е премахната. Комиците вече не са защитен вид и попадат под ударите на политкоректната полиция, както всички останали преди тях.
Дистопичната догма диктува, че всеки може да се събуди с унищожен живот и размазана репутация ако отрядите на моралното възмущение се докопат до негов стар коментар, който осъдят като обиден.
Последният пример е скандалът с комика Кевин Харт, който беше принуден да се оттегли като водещ на наградите "Оскар" след като "сошъл джъстис уориърите" извадиха негови хомофобски шеги и коментари в Twitter отпреди години.
Организаторите на церемонията се надяваха, че ще задоволят исканията на политически коректната тълпа за свещеното вече "дайвърсити" (разнообразие, б.а) като ангажират още един чернокож водещ за наградите "Оскар".
Но не предвидиха, че това, което ще зарадва един фрагмент от новото "общество на обидените малцинства" ще разгневи друг. Цветнокожите изпаднаха във възторг, но LGBTQ активистите се сетиха, че Харт е използвал гей тематика и жаргон за шеги в миналото. Резултатът е поредната публична дефенестрация на обществена личност за стари коментари.
Така става, когато превърнеш свободното си проспериращо общество в тоталитарна анти-утопия, в която никой не знае дали няма да е следващата жертва на професионално разгневените орди.
За тази радикализация говори прочутата феминистка, авторка и философка Камилиа Палия в ново интервю пред "The Spectator“.
"Като млада ученичка в Ню Йорк попаднах на колекция с епиграмите на Оскар Уайлд в книжарница за употребявани книги. Четенето на тези произведения за мен беше наелектризиращо откровение. Изучавах текстовете на Уайлд като Библията. Пред мен се разкри смело и унищожително остроумие, което режеше сантименталната мъгла на конформизма. Но чак когато политически коректното наводнение на нашето време дойде, аз успях да разбера напълно острата сатира, на която Оскар Уайлд подлага Викторианските филантропи и хуманитаристи", разказва Палия.
Според нея "през последните две десетилетия политическата коректност превзе администрацията, образованието и медиите".
"Уайлд много добре е усетил нетърпимата арогантност и острото лицемерие на самоназначилите се пазители на морала на своята епоха. Днес отново се намираме в среда на двуличие и жестове на добродетелност, формализирани като кабуки. Хуморът беше убит. Една неправилно пласирана дума в офиса или в училище може да ви поведе към бесилките. Това е гробището на либерализма, чийто някога благородни идеали вампирясаха и станаха призрачни", завършва авторката.
Този тъжен сантимент за смъртта на смеха бе споделен наскоро и от една най-големите легенди на комедия - великия Мел Брукс. Авторът на класики като "Младият Франкенщайн" и "Продуцентите" каза, че "глупавата политическа коректност" ще доведе до "края на комедията".
Брукс смята, че неговата уестърн пародия "Пламтящи седла" е напълно невъзможна днес заради рискования си хумор. Тери Джоунс от "Монти Пайтън" беше в България преди няколко години и сподели пред автора на този текст, че религиозната комедия "Животът на Браян" е немислима в съвременната епоха, особено ако вместо християнство хумористите решат да осмеят друга вяра.
Всеки ден на хоризонта изплуват стряскащи примери за цензура, която не идва от държавата, а от медиите, активистите за "права" и обществените елити.
Свободата на словото отдавна не е изглеждала толкова пречупена от оковите на новата религия на политическата коректност. Време е за нов вид богохулство.
Светът се променя и много хора, които са работели по начини, които остаравят морално, го виждат като заплаха към наследството си, заради което усърдно се опитват да сеят страх, че нещо си умирало. Не умира. Променя се. Deal with it. Някакъв си филм не можел да бъде направен днес. Е, и? Ама хората били харесвали филма? Как това само по себе си е аргумент за запазване на статуквото? В Средновековието са се забавлявали с публични изтезания на котки и екзекуции на хора, и това се е харесвало на публиката тогава. Днес такова забавление не може да бъде направено. Е, и? Апропо, хуморът днес изобщо не е толкова осакатен и цензуриран, колкото авторът се опитва да го изкара. Теми като религия, раса, полова принадлежност, сексуални предпочитания, възраст и прочие съвсем не са табу, както може лесно да се наблюдава от филмите, които се правят (например, Get out на Peele беше със силни расови нотки), или пък от това, за което говорят широкопопулярни stand-up комици, предавания от сорта на SNL или анимации като South Park. South Park винаги се е ползвал съвсем открита сатира на такива теми, а и на самата политическа коректност, която осмива например чрез PC principal и Strong woman напоследък. Не виждам да са тръгнали да го свалят от ефира, все толкова популярен си е. Точно както сълзите относно това, че днешната младеж (милениалите) не ставала за нищо, воплите за това, че комедията умирала, са силно преувеличени и неоправдани. Най-често това са просто инстинктивните защитни реакции на хора със страх към промените, които виждат в прогреса заплаха към удобното им статукво, с което са свикнали. Както знаем, обаче, единственото непроменящо се нещо е постоянната промяна. Тя е гарантирана и неминуема независимо дали имаш силата на духа да я приемеш. Мога само да разбера и съчувствам на тези, които я нямат, но не мисля, че е рационално активно да се опитваме да спрем прогреса заради техните страхове.
@deowin Човече, наистина уважавам перото ти. Без значение, дали съм съгласен с теб или не, ти умееш да пишеш. Жалко, че живеем малко след епохата на блоговете. Би могъл да направиш много читав такъв.
deowin | 07.12.201817:30 "..Теми като религия, раса, полова принадлежност, сексуални предпочитания, възраст и прочие съвсем не са табу, както може лесно да се наблюдава от филмите, които се правят (например, Get out на Peele беше със силни расови нотки), или пък от това, за което говорят широкопопулярни stand-up комици..." ___________ Да, не са табу, но се оказва, че след това същите тези комици НЕ МОГАТ да водят Оскарите например! След случая с Харт доста комици, искащи да имат подобен шанс, ще се замислят дали да се шегуват с "..Теми като религия, раса, полова принадлежност, сексуални предпочитания, възраст и прочие..", които НЕ са табу...
SamVaims, ditto. https://giphy.com/gifs/nod-nodding-bill-nye-l1KVb2XU66oXCbh0k/fullscreen >Да, не са табу QED. >, но TLDR.
Левичарчето Свиняга Малоумна с блог??? Хора бдете!
Деовина живее в някакъв измислен свят, и го показва всячески. Статията ти пише, че Кевин Харт не може да води церемония по награждаване, защото някъде някак си се избъзикал с гейове, трансове и прочее представители на определено малцинство. Защо не са били обидени тогава, а сега ? Защото трябва да сме известни.Пак Въпрос - защо тия активисти не реват за правата на LGBTQ в Азия, Африка, Латинска Америка, Източна Европа (региони с истинска дискрминация и хомофобия), а се засягат от шега на Кевин Харт ? Щото няма да са известни, понеже на никой не му пука за това там, нали ? Само че, това е неудобно да се признае. Ама дай вместо това да ревем, че супер лошия комик Харт ще пуска шеги, докато милионери ще си раздават статуетки.
Никой не отрича, че промяната движи света независимо дали на нас индивидуално ни харесва или не. Но авторът по скоро поставя въпросът дали ако продължаваме така няма да се озовем в позиция, когато да се шегуваш може да стане опасно. Започва се полека, полека, днес е неправилно да се шегуваш с това, утре ще стане друго, днес едни са обидени, утре други и т.н. Къде остава свободата да говориш каквото искаш, а аудиторията да реши кое е правилно и кое не. Макар, че не са точно парвенютата от Холивуд които ще определят насоката на промяната.
>Започва се полека, полека, днес е неправилно да се шегуваш с това, утре ще стане друго Както вече споменах, гладиаторските битки, публичните изтезания на котки и обезглавявания на хора също са станали "неправилни". Единствената разлика е количествена - колко време е минало от тогава. В този момент би могъл да се замислиш дали имаш вяра в човечеството, която ти дава някакво спокойствие, че ако разни неща стават "неправилни", то е защото в дълъг план са неблагоприятни за оптималното развитие на човечеството (въпреки личните ти страхове и опасения), или си от тълпата цинични мизантропи, които изконно не вярват, че е така, заради две основни причини - страх от прогреса заради лични несигурности (ака консерватизъм), и нежелание да приемат, че съществуват хора с по-високо ниво на морал, етика, чувство за отговорност и вътрешна мотивация за развитие от собствените им, които именно движат човечеството напред, докато те самите просто се возят. Пределно ясно е от коя от двете групи е авторът на статията, и става все по-ясно с всяка следваща негова статия. Това е въпрос на личен избор, който всеки сам прави, дори да не го осъзнава, и за който носи пълна отговорност, дори да не го иска или няма силата да го понесе.
deowin | 07.12.201817:30 "..Теми като религия, раса, полова принадлежност, сексуални предпочитания, възраст и прочие съвсем не са табу, ............... Все още не, все още. Ама на някой хора много им се ще ТЕ да определят, кой какво да казва и какво да прави. Разбира се, скрити зад маската на морала. Та и наш ДЕОСВИН и той повдига крак. И преди имало неправилни неща, а сега ги няма, казва той. Какво толкова? Ми нищо .... засега. Той и Хитлер е започнал ей така лекинко и благо. Уж "за чистотата на расата", уж за да живеят добре хората от народа и т.н. И тогавашните деосвини много са му се радвали. Е докато не са изпитали на свой гръб обратната страна на "неизменното развитие на историята:. Ма такива са си деосвините, полезни идиоти.
https://www.imdb.com/title/tt4176826/ (Er ist wieder da, 2015) - един хубав задвратен шамар за политкоректниците и то от самия хартланд!
Те Оскарите от доста време се превърнаха в пропаганден център на войничетата за социална справедливост. Не е голяма загуба, че Харт няма да води - комедийните му шоута са добри, шегите в тях са по-често забавни.
>В този момент би могъл да се замислиш дали имаш вяра в човечеството..< След две световни войни и голяма вероятност за трета, наблюдавайки как се унищожава природата на една уникална планетата и се прахосват природните ресурси, ми е трудно да имам голяма вяра в способността на вида да взема правилните решения. >страх от прогреса заради лични несигурности (ака консерватизъм), и нежелание да приемат, че съществуват хора с по-високо ниво на морал, етика, чувство за отговорност и вътрешна мотивация за развитие от собствените им, които именно движат човечеството напред, докато те самите просто се возят< Именно постиженията на талантливите хора водят прогресът напред, но... откритията в атомната физика се използваха в атомната бомба, изкуственният интелект-за предсказзване на борсовите курсове-не за да се предотвратят кризи, а за да се печели повече, нанотехнологиите-за създаване на насекоми за следене и т.н. Изглежа, че прогресивните хора стават все по подчинени на алчни, неразумни индивиди.
>ми е трудно да имам голяма вяра Както вече казах, остава другата алтернатива - да станеш хейтър, циничен мизантроп, на който вечно другите са му виновни, защото изконно им няма доверие и им приписва удобно негативна мотивация. Не, не е грешна дуалност. В това отношение категориите наистина са две, въпросът е само колко силно изразяваш типичния манталитет на едната от тях. >прогресивните хора стават все по подчинени на алчни, неразумни индивиди Прекрасно разбирам как това би било очевидно обяснение, когато нямаш вяра в добронамереността на хората. От моята гледна точка, обаче, всички тези приложения на постиженията на талантливите хора, са неминуема и нужна част от прогреса. Както вече казах, въпрос на перспектива, а перспективата, естествено, е субективна. Сам избираш дали да изживееш малкото си дни на този свят в неприязън към другите хора, защото ги мислиш за изконно недобронамерени, или в душевно спокойствие, че хората като цяло са морални, етични, добри, практични, рационални, и способни да мислят в дългосрочен план. Нито един от двата мирогледа не е "правилен", "реалистичен", "истински" или каквато и да било друга мнимо обективна и универсална мярка. Не твоят, не и моят. Точно това ни дава свободата да си го изберем сами.