Зимната почивка е време за сериали с греяно вино малко преди обед по гащи, за вълнени чорапи, непрочетени книги, ски, блажена скука и настолни игри, отмятане на дълго отлагани домашни задачи, семейни скандали и кисело зеле, спане по 10-12 часа в денонощието, йога сам вкъщи, правене на любов и деца, отшелничество, рязане на пушено месо на капака на "ЗАЗ 965" в някое село край София, коктейли и балове, студ и брокат, време за най-близките и за себе си, и каквото си искаш друго.
Въпреки това обаче като чуе "Коледа и Нова година", човек е склонен рязко да залита по няколко конкретни неща, масово възприемани за нормални и дори задължителни по празниците.
Ето кои са те и защо светът ще продължи да се върти, дори да не си ги вместиш в програмата тази зима:
Шопинг до тотален психически срив
Ръгането и тъпченето по молове с безброй торби в едната ръка и пищящи дечица в другата часове наред до рев, срив и бой, за да си купиш най-тренди коледната украса на промоция и комплект дантелено бельо с плюш като на Снежанка (което няма да сложиш втори път, защото вкъщи ще си откриеш нов целулит в него и ще ревеш) не е почивка. Нито е празнично. Нито е смислено. Нито е християнско. Нито е секси.
Миналогодишните лампички и шишарки с брокат, еленчета с led рога и други снежни фринтифлюшки светят не по-малко обаятелно от тези с 60% намаление днес. И се произведени в абсолютно същия Китай. За пет лева. С труда. Всичките. Закривай.
Преяждане до припадък
Няма да свърши туршията на тая планета, няма да спре производството на хипстърски джиджър бисквити за 6.5 лв бройката, ако тази година решиш да не ядеш до пръсване на конкретна дата от календара.
Никой няма да се спомине, само защото не си сложил 21 супер софистицирани веган блюда на семейната трапеза в навечерието на Коледа. Светът ще продължи да се върти, дори да не инстаграмнеш най-красивата сарма в него. Обектът на любовни трепети ще те обича точно толкова и след пет дни, независимо дали си сложил цяло прасе или пържола от топлата витрина на кварталния супермаркет на масата на 25 декември.
Едно е спорно само - възможно ли е човек буквално да спре да диша от тъпчене? Казват, че животът не се измерва в броя вдишвания, а в моментите, които спират дъха ти... Като изяждането на девето парче щолен за закуска. Това е точно такъв момент.
Плащане на стотици левове за няколко часа на маса
Новата година ще настъпи, дори без да платиш куверт на стойност трицифрена сума пари срещу шопска + едно малко + шницел и бенгалски огън. На място със спарен въздух и хора, готови във всеки един момент да станат на кълбета за спорта под звуците на звънка гъдулка в ръцете на спорно талантлив турбо фолк артист от близкото минало.
Всичко ще бъде наред, дори да не отъркаш морно чело в непозната потна мишница на тесен дансинг, компрмисно ситуиран между кичести трапези, под които първите вече са паднали някъде около 20 минути преди полунощ.
Истината е, че, учудващо, посрещаме просто 2018 г., не края на света, нито Гришо на летището. Спокойно.
Големите очаквания
Двеста милиона комерсиални търговски послания навсякъде в пространството внушават, че още толкова на брой конкретни неща е задължително да ти се случат веднага, иначе не си имал Коледа. Топли напитки с канела и мед, пухкави одеалца, щастливи голдън ретривъри, деца на шейни в горичката с бодър кикот в снежния въздух, любимият човек с перфектно тяло, добра душа и сърце, туптящо само за теб под това небе, ти готви чисто гол щрудел с ябълки, докато звучи класическа музика, каквато по принцип не слушаш, но е Коледа и поводът го изисква, докато ръгаш самонацепили се дърва в просторната камина...
Да. Ами, няма да стане така.
Животът не е кадър от реклама на кори за баница. Слава Богу. Въпреки че по Коледа много прилича. Само ако така си го избереш, разбира се.
Весели празници!
